Днес българският съд решава съдбата на единственото държавно киностудио "Аудиовидео Орфей" в дело, в което някога приватизирано държавно дружество за производство на капачки, претендира за собствеността върху 30-те декара земя, на която се намира студиото.

“Има реална опасност това дружество да спре да съществува. 30-те декара могат да бъдат загубени, както са загубени над 400 дка от земята, която е апортирана в "Аудиовидео Орфей" след загубата на киноцентъра. Киностудиото е на практика с национално значение - единственото държавно студио, което зад гърба си има 30 български игрални филми, дигитализирани, реставрирани и субтитрирани на шест езика и за глухонеми хора", каза на пресконференция в БТА миналия четвъртък Павел Павлов, изпълнителен директор на студото.

Заради фундаменталното си значение за българското кино „Аудиовидео Орфей“ е в списъка за забрана за приватизация.

Студиото е основана от един от най-големите български режисьори и научни иноватори Въло Радев, автор на любими на българската публика филми като „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Осъдени души“, „Адаптация“.

Подкрепа за „Аудиовидео Орфей“ на пресконференцията изразиха и актьорите Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България, Стоян Цветков, както и Радослав Марков, международно признат специалист по дигитализация на аудиовизуално изкуство.

„Тук съм, за да защитя тази земя, защото смятам, че това е най-пряката връзка на българските актьори с големите кинаджии, с български и световни дебютанти, които ще дойдат да работят тук. Кинаджийската гилдия ще провиди, че открадването на една земя означава липса на работа и липса на пари за тях", каза на пресконференцията Христо Мутафчиев.

Съдът на първа инстанция отсъжда че имотът не е собственост на „Аудиовидео Орфей“ като заключава, че описаните актове на държавни органи, с които е предоставен имота за база за създаване на аудиовизуални произведения и това предназначение дори е отразено в регулационния план, не представляват актове, с които се предоставя собственост.

Понастоящем делото се намира на втора съдебна инстанция и е налице реална опасност  първоинстанционното решение да бъде потвърдено и имотът  да бъде безвъзвратно загубен не само като собственост на „Аудиовидео Орфей“, но и като единствена съществуваща материална база за създаване на ново българско кино и за съхранение и на създадения вече кино фонд.

В спорния имот са съсредоточени всички студия, визуален архив от филми и креативни дейности.

Съдбата на „Аудиовидео Орфей“ следващата седмица ще се решава от българския съд в дело. В това дело някога приватизирано държавно дружество за производство на капачки претендира собствеността върху единствената земя, предоставена от държавата на „Аудиовидео Орфей“, на която се създава киноизкуство.

Спорът е за 30 декара, които държавата преди приблизително 30 години е предоставила за българска култура и за създаване на аудио визуални продукти.

„Ако не се реши проблемът, ще сложим голям кръст на българското аудиовизуално наследство и всички филми и предавания, които знаем, ще изчезнат. Ще бъдем вероятно единствената държава, която си е зачеркнала по такъв начин архива. Съдбата на „Орфей” е част от този пъзел, който държавата не иска да реши”, каза специалистът по дигитализация на аудиовизуално изкуство Радослав Марков.

Преди близо 30 години с решение на Министерски съвет се преценява, че в центъра на София няма място индустриално производство на капачки и то бива преместено в Кричим, като съществувалата тогава фабриката е задължена да предаде собствеността тогавашния Комитет по културата, днес Министерство на културата. Идват промените от 90-те години, идва и приватизацията на фабриката за капачки. В последствие собствениците ѝ се променят неколкократно. В крайна сметка сега фирма, която е настоящ собственик на фабриката претендира, че предоставените преди десетилетия за кинопродукция 30 декара не са на българската култура и изкуство, а са частни.

Въпросните 30 декара се намират в широкия центъра на София, в непосредствена близост до Интерпред и отнети от „Аудиовидео Орфей“ бързо могат да се превърнат в поредния огромен жилищен комплекс. Подобно място за българското кино и култура едва ли повече ще може да бъде отредено.

Ще се загуби и възможността за дигитализация, реставрация и съхранение на  националния филмов фонд по Плана за възстановяване и развитие, предвиждащ финансиране на стойност 68 милиона лева. „Аудиовидео Орфей“ има капацитет и компетенции да реализира проекти по Плана, но само ако продължи да съществува. Дружеството е и единственото, което има опит у нас в дигитализация и реставрация на нематериално културно наследство.