Черна орис тегне над грейналата в светлини, бляскава и празнично феерична предколедна София, каквото я знаем от предишните години. Къде изчезна приказката, в която се потапяхме тогава (да не стават грешки – ирония е). Валят в социалните мрежи – тези единици мярка за истина и непогрешимост, спомени, сравнения с други градове по света, снимки, които навяват разбирането, че и у нас допреди година е било поне като в Париж или Виена, въздишки, носталгия, разочарование, злорадство (вие си ги избрахте…). Въобще драма – духът на Коледата е помрачен. Как така?

Напоследък темата за коледната украса на столицата е окупирала Фейсбук, изместила е сякаш всичко останало от общественото съзнание. Тя е вездесъща, авторитетите тук са безчет, а критическата мисъл достига невиждани висоти. Енергията, която се изхабява по тая общочовешка, жизненоважна тема, може да захрани някоя електроцентрала за година поне, с изобретателността и времето, вложени в громенето някой можеше научно откритие да направи, роман за "Нобел" да напише или поне да си измие чиниите и да пусне пералнята.

Започна се от странните, небългарски, нетрадиционни и неправославни фигури, част от украсата на тържеството на 1 декември за запалването на светлините на елхата на площада пред храм „Св. Александър Невски“. Там недоволството беше стаено, а копнежът по изконните образи, свързани с вековните български традиции за празнуване на Рождество, на Дядо Коледа и елените/Дядо Мраз и Снежанка, все още не беше избухнал съвсем. Все пак се разбра, че в тия фигури има нещо вещерско, нещо джендърско, нелепи са, грозни са и въобще не съвпадат с познанието, натрупано от рекламите на „Кока-кола“ и милите ни спомени от тържествата в детската градина през 70-те и 80-те години. А общината начело с кмета Васил Терзиев се притаи, скри глава в „пясъка“ на „Московска“ 33. И зачака бурята, която не закъсня.

Развихри се около странното, блясково, позлатено нещо, наречено арка. Тя даде всички основания за развихряне на въображението, като успя в едно да обедини в остроумието и отрицанието всецветни партийни и безпартийни критици. Озадачаващата конструкция остана там около седмица, преди да бъде „разкрита“ – тя и червеното чердже под нея,  от някой минал наоколо инфлуенсър и подложена на фейсбук заклеймяване с искания за линч на виновниците. В тази ситуация се оказа, че в България, и най-вече в бг социалните мрежи, е пълно с блюстители на добрия вкус. Столична община мълча, мълча, пък излезе с някакво безлично съобщение. От него не ставаше ясно нищо, освен че ще махне арката, която и без това е щяла да стои там още около две седмици, в смисъл, не е била замислена като постоянен паметник на безсмислието, само временно напомняне за него.  В същото това съобщение, без ясно да се каже кой, кога и как е стигнал до този избор, защо, кое колко е струвало и дали бюджетно всичко не е било заложено и сътветно наследено от предишната управа на общината при ГЕРБ и Йорданка Фандъкова, се говореше обилно за ОБЖИВЯВАНЕ на ПРОСТРАНСТВОТО. Как да не заподозре човек, че прессъобщенията на общината и кмета са поверени и написани от някой изкуствен интелект? Хронологично в този напрегнат сюжет първо изчезна червеното килимче (присвоено от неизвестен ценител), след него официално арката беше деконструирана и спря "да обживява пространството".

Обаче фейсбук естетите и православни традиционалисти отново не почувстваха удовлетворение. Огледаха се и изреваха: „Тревога, бъчви на площада“. Ужас невиждан – коледен базар в градския център, в който наоколо има и църква. Явно е - има някакъв адреналин и въобще особено пристрастяване в усещането да си прав и постоянна последна инстанция по всички въпроси.

Следващ сюжет, все свързан с предначертаната въпиюща некадърност на новата градска управа, се разви на мистичната „Шишман“ – мистиката тук е свързана със статута на вечно ремонтирана улица, на която ремонтът никога не свършва. И точно на това изстрадало място се появиха дървени греди, да кажем, които трябвало да се трансформират в пейки. Пльоснати на средата на тротоара, те дадоха възможност за развихрянето на нова линия на възмущение, охулване, разобличаване на новите управници (които не са като извисените стари, или пък са новите, ама същите като старите) и кънтящ Фейсбук хумор, разбира се. Общината пак след дъжд качулка се заобяснява защо са там гредите и за какво.

Апетитът идва с яденето. Последният обект, на който налетя, засега, критическата мисъл от социалните мрежи, която разширява обхвата на жертвите си, е приятна предколедна украса – частна инициатива, на т. нар. малките пет кьошета. Защо животни, защо морски?!? А защо не?

Така вълната на громене наред на опитите на столичната управа започва да взема и случайни жертви. Някак пандемично и не особено конструктивно става това предколедно кръвожадно настроение. Недоволството, мърморенето, заядливостта, все онлайн, сигурно имат и някаква терапевтична цел, но загубата на добра самооценка и акумулиращият се негативизъм вече започват да граничат с болестно състояние.

Целият този интензивен и все по-напрегнат шум в социалните мрежи обаче в тези случаи не е лишен от цел, замисъл и насочване.

В историята за „откраднатия коледен дух“ има трима основни участници. Най-видимият и активният са вечно готовите да критикуват и да блестят с остроумие и гражданска позиция блюстители на общественото мнение в социалните мрежи. Те са често заблуждавани, защото винаги яхнали виртуалното знаме на борци за правда и свобода, неизменно на фейсбук барикадата, готови с мнение по всяка тема, нерядко в тези си усилия губят перспективата на важно и не толкова важно. Социалните мрежи се оказват чудесно място за разгръщането и разцъфтяването на тълпи от драма куинс (без полова дискриминация), които късат ризи и коси за всичко.

Вторият участник е малко в сянка, зад кулисите - онези, които са загубили София, но не са се примирили. Тук са добре организирани мнения на политически ангажирани гласове, които умело задават тема и посока, а останалото остават на „будната“ общественост в социалните мрежи да го разработи, огласи и разпространи. В случая идеята е ясна и изглежда работеща, като стъпва умело на очакванията на претенциозната публика. Със създаването на този шум – за оправдани или не, действия на кмета Терзиев и новата управа на общината, се гради и съответният им образ малко по малко – на некадърност, безпомощност, несправяне. Дори и да е минало по-малко от два месеца, а поводите да са …арка и бурета.

Разбира се, третият участник – кмет и община, с действията си и бездействията си, дава добра основа за всичко това. Спотайване, липса на комуникация, неадекватни обяснения, Терзиев, който сякаш панически бяга от нормално общуване с гражданите – представете си го как пие бира, облегнат на някоя от обруганите бъчви, странни и неартикулирани решения…Това не помага. Макар че става дума наистина за дребнотемие. Ако продължава този трети участник да следва същата линия на поведение, няма да е чудно да се превърне, както е тръгнало, в главния герой от вица за заека и вълка. Положението все повече става като в „Защо си, зайо, без шапка и защо си, зайо, с шапка?“.

А както е видно, истински незначителните неща действат революционно на общественото съзнание, което е доволно, че може да вземе позиция и да звучи компетентно. Важността им през призмата на Фейсбук и сие се увеличава хилядократно, те започват да звучат като сериозен проблем. И изместват разговора, дебатите, вниманието от истински съществени теми, разсейват ни. Далеч по-безинтересни за социалните мрежи и въобще обществените вълнения са неща като промените в конституцията, които не са безспорни,  тревогата за зададено разделение на порциите по една трета в регулаторите, въпросите за странните оставки и какво са случва в НЗОК с бюджет от над 8 млрд. лв., невъзможността да се избере председател на СОС и още, и още. Даже разговор за това какви игрички играе Пеевски и изпира ли се имиджът му ги няма там. Но пък топките на елхата на площада са надлежно преброени, а всички нюанси на фалшивото златно на псевдоарката описани и обсъдени.

Така докато мерим дължината на гирлянда, някой недалечен ден да не пуснем телевизора и да чуем: Очаквайте обръщението на премиера Делян Пеевски…