Много майки не се плашат от инфекциозните заболявания днес, защото тях на практика ги няма. А ги няма, защото ваксините са задължителни. Но като че ли никой не се замисля по този въпрос.

Това е основната причина, поради която модерното движение, отричащо необходимостта от задължителните имунизации, придобива все по-голяма популярност у нас според директора на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

"Една хубава епидемия ще върне здравия разум на всякакви движения, включително и на много политици. Но защо трябва да го причиняваме на нашите деца?", сподели пред Клуб Z проф. Кантарджиев.

По думите му родителите биха могли да имат избор дали да имунизират децата си, но такова право ще е в нарушение на международната Харта за защита правата на децата. В нея се казва, че основен приоритет при грижата за тях е съблюдаването на правото им на живот и правото им на здраве. А без ваксини просто не би имало здрави деца.

Родителите обаче не успяват да се преборят с опасението, че именно имунизациите могат да увредят младия организъм и за тах това е много по-страшно от риска да пламне епидемия. За проф. Кантарджиев обаче логиката е точно обратната.

"Всяко лекарство има странични и нежелани ефекти. Едно време, при ваксината за едра шарка се знаеше, че на 1500 – 2000 ваксинирани деца, едното ще направи възпаление на мозъка. Но също така е ясно, че ако никой не се ваксинира и има епидемия от едра шарка, 30% умират. Тогава рискът се поема", категоричен е професорът.  

Поради същите причини не е особено приемливо и предложението на пациентските организации поставянето на имунизация да се прави след подписване на информирано съгласие. 

"За да има информирано съгласие, трябва да бъдат обяснявани не страничните ефекти на ваксината, а рискът от инфекциозното заболяване, срещу което тя предпазва. Трябва да е ясно колко страшни са тези болести. А те са направо жестоки! Епидемия от дифтерия отнема живота на голяма част от децата или ги осъкатява. Детският паралич, който също убива и в много висока степен инвалидизира за цял живот, е страшна инфекция! Освен това едва ли хората знаят, че във всеки кубичен сантиметър почва има най-малко един коклюшен бацил. И когато се нараниш дълбоко, а този бацил попадне в раната, заболяваш от коклюш. А смъртността от тази инфекция е малко по-висока от еболата, която потресе нашето общество", разказва проф. Кантарджиев.

Затова в много европейски държави част от ваксините остават задължителни. В Гърция, например, абсолютно задължителна е имунизацията срещу детски паралич. Във Франция такива са ваксините срещу детски паралич и дифтерия. А в Съединените американски щати, за които непрекъснато се тръби, че обождането е по желание, никой не може да мине границата, ако няма целия набор ваксини. Въпреки това под натиска на т. нар. антивак движения, най-силната икономика в света в момента се бори с опустошителна епидемия от морбили.

"Съвременният европеец не може без две основни обождания, които се повтарят през три години. Едната спринцовка е тази, която съдържа дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич и хепатит. Другата е имунизацията срещу рубеола, морбили и заушка. Без тези ваксини ще се допуснат епидемии с трагично отражение за нашето общество. Тогава съм убеден, че най-голяма паника и шум ще създават точно антиваксиналните движения, които изведнъж и много бързо ще станат най-големите приятели на ваксините", прогнозира професорът по микробиология.  

"По същия начин родители на български деца, приети в американски учебни заведения, плачеха и молеха докторите за кратко време да  им сложат много ваксини. Което между другото е много по-опасно, отколкото да бъдат постепенно имунизирани, когато му е времето".

Примерът категорично показва, че със и без противници на ваксините, част от тях и сега се слагат "на хартия". Най-голямото доказателство за това е епидемията от морбили у нас през 2010 г., когато заразени бяха над 24 хил. души, а 24 деца починаха.

"Тогава стана ясно, че в държава със задължителни имунизации, те просто не са били правени, но без да се отчитат от статистиката. Затова в много държави, ако детето трябва да влезе в училище или детска градина, не се иска бележка за изпълнени ваксини, каквато всеки може да напише, а се правят кръвни изследвания, при които се търсят антитела за изграден имунитет към отделните ваксинопредотвратими заболявания. Ако по време на профилактичните прегледи у нас, вместо да се изхвърля кръвната плазма, се анализира за подобни антитела, много по-ангажирани ще са и родителите, и здравните власти децата да се имунизират. А лекарите няма да пишат без да слагат ваксина", убеден е проф. Кантарджиев. 

Според него редовните имунизации са изключително важни за държавите, граничещи с райони, в които циркулират опасни инфекциозни заболявания.

"Миналата година в Близкия изток избухна епидемия от детски паралич. Само две години Сирия не ваксинира населението си поради бушуващата гражданска война на нейна територията и това беше достатъчно, за да се разпространи заразата. Само благодарение на бързата реакция на Световната здравна организация, която по спешност имунизира всички деца в Близкия изток, съседните държави и Египет, епидемията не се разпространи. За последните 10-15 години това беше най-голямата заплаха за здравето на българските деца", категоричен е Кантарджиев. 

По думите му страната ни все още е рискова, защото в Афганистан, Пакистан и Сирия има постоянни огнища от детски паралич. И ако едни или други събития в този регион предизвика бежанска вълна към България, страната ни трябва да е готова да предотврати внос на инфекциозни заболявания. Сега всички сирийски деца, които влизат у нас, се ваксинират според българския имунизационен календар. Отделно съседна Турция също упражнява добър санитарен контрол по външната си граница и не допуска в страната ни да влизат неимунизирани бежанци.