СИМОНА РУСЕВА

Довечера в Минск започва срещата между лидерите на Франция, Германия, Русия и Украйна - Франсоа Оланд, Ангела Меркел, Владимир Путин и Петро Порошенко. 

Това е решаващата дипломатическа офанзива на Франция и Германия. От нейния успех или провал зависи дали Украйна ще се приближи към мира или се задава нова, опустошителна (студена) война в Европа.

Последно предупреждение към Кремъл снощи отправи президентът на САЩ Барак Обама. В телефонен разговор той предупреди Путин да не пропуска последния шанс за мирно решение на конфликта в Украйна. В противен случай на Русия ще й излезе много скъпо. Посланието заплаха е ясно – САЩ ще предоставят оръжия на украинската войска.

Днес светът отправя взор към Минск. Прогнозите са повече от песимистични, но си струва да бъде направен последен опит ако не за намиране на мирно решение на конфликта в Източна Украйна, то поне за постигане на примирие.

Кои са преговарящите страни?

Срещата се определя като “формата от Нормандия”. През юни 2014 г. беше отбелязана 70-годишнината от десанта в Нормандия, сложил началото на края на Втората световна война. По инициатива на Меркел тогава за пръв път се срещнаха за разговор президентите на Франция, Русия и Украйна, както и германската канцлерка.

За какво настоява Берлин?

Категоричната позиция на Меркел е, че конфликтът в Украйна може да има само дипломатическо решение. Тя е против оръжейни доставки за Киев, но залага и на силови методи – затягане на политическите и икономически санкции спрямо Русия. Меркел, Оланд и Порошенко са единодушни, че контролираната в момента от руските сепаратисти украинска територия е неразделна част Украйна и тя трябва да си я възвърне. Същевременно Русия трябва да затвори плътно границата си с Украйна. В прав текст – край на руската военна подкрепа за сепаратистите.

Какво иска Порошенко?

Украинският президент настоява да няма промяна по периметрите на демаркационната линия, договорена м. г. в Минск с участието на Русия и сепаратистите. Малко вероятно е това да стане. Междувременно сепаратистите завладяха 1500 квадратни километра нова територия и едва ли ще отстъпят и метър назад. Порошенко настоява и за оръжейни доставки от Запада, войната не можела да се спечели само с топли одеала, намеквайки за готовност на Запада за изпращане на хуманитарна помощ за страната му. Същевременно Порошенко е подложен на вътрешен натиск. Опозицията го обвинява в държавна измяна, допуснал е завладяване на украинска територия от сепаратистите.

Какво цели Путин?

Руският президент прави всякакви опити да представи конфликта в Източна Украйна като вътрешнополитически проблем. Поради тази причина той настоява за преки преговори между Киев и сепаратистите. И сам си противоречи с демонстративни изявления по кризата в Украйна - Русия води самостоятелна външна политика. Според него причината за конфликта в Украйна се корени в агресивната политика на Запада. Американците подкрепяли революции в съседните на Русия държави, за да отслабят самата Русия. Истинската цел на Путин е Западът да приеме, че единствен Кремъл определя сферите си на влияние.
Засега няма никакви признаци, че Владимир Владирович ще промени позицията си и по време на срещата довечера в Минск. Явно той ще настоява демаркационната линия да е там, където в момента е фронтът. Той едва ли ще склони и границата с Украйна да бъде затворена. Без това да стане, подкрепленията с оръжия и жива сила за сепаратистите ще продължат, мирът е невъзможен. Путин не отрича, че границата се пресича, но това правели единствено доброволци. Западните разведки твърдят друго. Всяка нощ през границата се прехвърлят оръжия за сепаратистите. От януари се изпращат дори руски модерни танкове от тип “Т-80” с руски екипажи.

Защо срещата е в Минск?

Беларуската столица бе избрана като неутрална територия за разговори още в началото на горещия конфликт. На 5 септември м. г. там беше подписан Протоколът от Минск, а на 19 септември – Меморандумът от Минск, под който парафи положиха всички участници в конфликта. Меморандумът предвиждаше примирие с цел мирно решение на конфликта. Постигнато беше споразумение всяка от враждуващите страни да изтегли тежките си оръжия на 15 км от договорената демаркационна линия.
Сегашната среща в Минск идва да покаже, че преговарящите страни имат намерение да се продължи от там, където м. г. се е стигнало. Това няма как да стане, сепаратистите завладяха нови територии. В момента ожесточени боеве се водят край град Дебалцеве, важен жп възел, свързавщ Донецк и Луганск. Ако градът падне, това би означавало, че украинската армия е загубила южната част на региона.

Какво искат сепаратистите?

В началото на кризата миналата пролет те като че ли бяха склонни на федерация в рамките на Украйна. Лидерите на сепаратистите Александър Захарченко и Игор Плотницки бързо размислиха и настояват за отцепване от Украйна на обявените от тях “народни републики” Донецк и Луганск. Западът категорично е против подобен вариант. Киев, разбира се, също.

Какво би станало, ако преговорите в Минск се провалят?

Най-вероятно още идния понеделник Европейският съюз ще наложи нови сурови санкции спрямо Русия: забрана за пътувания в държави от ЕС и замразяване на банкови сметки на 19 руски и украински лица и фирми. Тези санкции вече са приети, но беше наложен мораториум до срещата в Минск.
Ще се разгорещи спорът за оръжейни доставки за украинската армия. Вече никой не се съмнява, че Обама няма да се съобразява с Меркел. САЩ имат готовност да доставят “смъртоносни отбранителни оръжия” за Киев. Понятието е смущаващо, но Пентагонът го наложи. На първо време Конгерсът на САЩ е говов да приеме закон за оръжейна доставка в размер на 1 милиарда долара и още 3 миларда долара в перспектива. 

Ако това стане, 70 години след края на Втората световна война Европа отново ще е поле на кръвопролития.