Недоволството от годишната класация Спортист на годината на България предизвиква по-голям отзвук, отколкото самата анкета. Мина церемонията, призьорите бяха наградени, но за разлика от друг път напоследък, обидените вземат връх.

Самите спортисти, техни близки, треньори, фенове и т.н. се бунтуват защо са пренебрегнати, класирани по-ниско, отколкото смятат, че заслужават и т.н. и т.н.

За да ви спестя време да търсите линкове към вчерашните информации, ето как изглежда десетката, определена от гласуване на 107 журналисти от 43 електронни и печатни медии:

1. Александър Везенков (баскетбол) - 1009 т.

2. Григор Димитров (тенис) - 711 т.

3. Петър Мицин (плуване) - 684 т.

4. Алберт Попов (ски алпийски дисциплини) - 587 т.

5- Карлос Насар (вдигане на тежести) - 572 т.

6. Нургюл Салимова (шахмат) - 492 т.

7. Боряна Калейн (худ. гимнастика) - 301 т.

8. Йоана Илиева (фехтовка) - 269 т.

9. Стилияна Николова (худ. гимнастика) - 138 т.

10. Александър Николов (волейбол) - 129 т.

Нургюл Салимова ясно показа, че е недоволна при получаването на отличието си, благодари сухо и честити Новата година. След това - при награждаването за Отбор на 2023-та, бе малко по-сговорчива, но веднага след церемонията си тръгна и избегна медиите. Дори не застана за общата снимка с останалите призьори.

Майката на Карлос Насар изрази недоволството си на страницата на бТВ във Фейсбук, като дори предупреди, че синът й можел да бъде избран тогава, когато започне да се състезава за друга държава. Имал оферти.

Антъни Иванов, който е в тежък конфликт с плувната ни федерация, реши да разчиства сметки и чрез анкетата. Той нападна журналистите заради третото място на Петър Мицин и избора за №1 сред треньорите на бившия му наставник Николай Вакареев.

Има и други огорчени - заради непопадане в топ 10, например. Сред тях са бадминтонистките Габриела и Стефани Стоеви.

В последните години бе мъка да се гласува в тази анкета, тъй като търсехме успехите с лупа. През 2023 г. не бе точно така, вече многократно изтъквахме това. Дори и само бегъл поглед назад е достатъчен.

Някои постижения се случиха за първи път в историята. Или поне за първи път от десетилетия - подиума на Попов в старт от Световната купа в слалома и третото място на Йоана Илиева на Световно по фехтовка. Всеки един поне до Топ 6 заслужава да е №1.

А тъй като сега много хора се упражняват по Везенков, да кажеш, че не трябва да е първи, защото бил “пейка” в НБА, показва или къса памет или липса на каквато и било спортна култура.

В изминалата година Сашо Везенков бе избран за Най-полезен играч на Евролигата и водещ реализатор там. Това е Шампионската лига на баскетбола - ако някой не е наясно. Загуби финала с “Олимпиакос” срещу “Реал” (Мадрид) секунди преди края. Стана шампион на Гърция. И в края на годината продължи да получава признания от двете страни на океана, дори и като “пейка” в “Сакраменто Кингс”.

Ако някой преди години беше казал, че българин ще е сред най-добрите баскетболисти в Европа, нямаше да му повярваме. А НБА е друга лига. И друг разговор. Ако някой е очаквал, че Везенков от първите мачове ще вкарва там по 30 точки на мач, отново - показва неособено добри познания. Сашо върви по пътя на мнозина европейци (че и всякакви други чужденци в Америка), някои от които много по-гръмки имена от него. Нека му дадем малко време и тогава да съдим.

Ситуацията с него наподобява тази с Григор Димитров. И с Димитър Бербатов в миналото. При победи и титли - велики са, слагаме техни снимки по социалните мрежи, превъзнасяме ги, отъждествяваме се с тях. Ако не вървят нещата - “разкрили ги”. “Не стават”.

Като стана дума за Григор - също заслужава да е №1. Макар и да не спечели турнир през 2023 г., игра на два финала, включително на Мастърс 1000 и записа най-силния си сезон след триумфалния през 2017 г., когато достигна до №3 в света. Отметна няколко гръмки победи над тенисисти от топ 10.

Карлос Насар се завърна от тежка контузия и два пъти счупи световен рекорд, взе куп отличия. Разбира се, че заслужава да е №1. Нургюл? Каквото и да кажем за това момиче, ще е малко. Трябва ли Йоана Илиева да е по-напред с историческия си бронз на Световно на сабя? Трябва. А тя благодари, каза, че е сбъдната мечта да е в десетката. Може и да е недоволна, но показа класа при получаване на статуетката си.

Трябва ли новото волейболно чудо Алекс Николов да е по-надред? Трябва, той покорява Италия и се превръща в лидер в националния отбор.

Но има една десетка и подреждане в нея. Решаваш и избираш. Няма как да сравниш баскетбол с шахмат, с щанги, борба, бокс, фехтовка, плуване, гимнастика, спортни игри…

Недоволството от такива анкети не е нещо ново. И не е само тук. Да не отваряме дума за “Златната топка” на “Франс футбол” и понякога спорните й критерии. Трябваше ли Лео Меси да я спечели за осми път миналата година? Ами Холанд? А Мбапе?

Снимка БТА

Някога България имаше много по-силен спорт и по-голям избор, а един куп величия така и не станаха нито Спортист на годината, нито Футболист на годината. Прави ли ги по-малко значими? В никакъв случай, те са в сърцата на хората, които са тръпнали с тях. В постиженията и дирята, които никой не може да им отнеме.

В средата на 90-те - да не говорим за по-назад, защото тогава бе наистина много сложно, имаше години с по 5-6 световни първенци. И със световни звезди - като футболисти и волейболисти. Как се избираше измежду Христо Стоичков, Любо Ганев, Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, Николай Бухалов, Даниел Петров, Мария Петрова, още куп величия в стрелбата, щангите, борбата, бокса...? Тогава колеги, далеч по-опитни спортни журналисти, казваха: Стефка ще е, все пак е лека атлетика, Царицата на спортовете. Спорен ли е такъв аргумент? Спорен е.

Но в онези години нямаше социални мрежи и имаше много по-малко медии. Изредените по-горе бяха ако не близки приятели, то демонстрираха уважение едни към други.

Макар че през 2000 г. стрелците се обидиха заради това, че Тереза Маринова бе избрана за №1. Таню Киряков стана втори, а Гълъбин Боевски - трети. Това бе олимпийска година, като България взе пет златни медала в Сидни - към тримата по-горе, още Мария Гроздева и Армен Назарян. Как точно “най-правилно” да избереш между петимата?

Награждаването бе далеч по-пищно и представително - в резиденция “Бояна”, с домакин президентът. Та стрелците бойкотираха церемонията. Начело с Васил Божков, тогава шеф на федерацията и финансов благодетел на стрелкови клуб, в който бяха величията ни.

Така че - нищо ново. А 2024 г. е олимпийска. И за влезлия в сърцата ни шахмат, който има отделна Олимпиада. Какво ли ще е в края на годината? Лично аз, и като гласуващ, ще си пожелая още по-труден избор през декември. Пък нека да има обидени.

Докато има класации, ще има и недоволни. Поради което, нека бъдем всички малко по-смерени - запалянковци, спортисти, журналисти, специалисти. Това е само класация - с всичките й предимства и недостатъци. Истинските битки са на големите първенства, а най-голямото признание не идва от журналистите. То идва от хората пред екраните и в арените. И от подрастващите, които се записват да спортуват заради Везенков, Нургюл, Мицин (и Антъни Иванов), Карлос Насар, Йоана Илиева, Алберт Попов, фамилия Николови във волейбола, златните момичета в гимнастиката и шаха…

Всичко друго е суета. И излишни емоции.