Гражданите на ЕС вече могат да купуват земеделска земя в България без никакви ограничения. 17 години след членството на България в Европейския съюз съдът в Люксембург отмени последното ограничение за гражданите на съюза да придобиват земеделска земя у нас. Това съобщава lex.bg

Всички пречки за това трябваше да отпаднат още през 2014 г., но вместо това, с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в разрез с Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) държавата постави нова бариера.

Това стана с приемането на новия чл. 3в от ЗСПЗЗ, който предвижда:

"Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години", като правилото не се прилага само при наследяване по закон.

Вчера обаче Съдът на ЕС постанови:

"Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на право на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава членка".

До решението на СЕС, по силата на което чл.3в ЗСПЗЗ вече няма да се прилага, се стигна заради преюдициално запитване от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец срещу сина на негов приятел българин за три ниви в бургаско.

В решението се коментират и възможните други мерки, с които България би могла да ограничи придобиването на земеделска земя със спекулативна цел и да гарантира, че ще се използва по предназначение. Примери за такива е дала Европейската комисия - "мерки, с които се въвежда например облагане с по-високи данъци на сделките за препродажба на земеделски земи скоро след като са придобити, или още изискването за значителен минимален срок на договорите за наем на земеделски земи".

"Може също да представлява мярка, засягаща в по–малка степен свободното движение на капитали, въвеждането на право на предпочтително изкупуване в полза на арендаторите, при което да е възможно — ако последните не придобият съответния имот — физически или юридически лица, чиято дейност не е свързана със селскостопанския сектор, да придобият въпросния имот, при условие обаче да запазят предназначението му", допълва СЕС.