„Шест грахови зърна и обувка за вечеря“.

Така е озаглавена картина на родената в Украйна българска художничка Йона Тукусер.

Творбата е част от изложбата „Глад“, открита в Европейския парламент. Това стана възможно благодарение на българския евродепутат Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП), украинския посланик в ЕС Всеволод Ченцов и мисията на САЩ в Съюза.

Бесарабската българка е родена в село Главан, Одеска област. След като живя в България, тя се пресели в Италия.

Изложбата й се състои от 17 картини. Всяка от тях е нарисувана въз основа на история, който Йона Тукусер е чула лично. Самата тя е готвила проекта си „Гладът“ в продължение на 14 години. Обикаляла е цяла Украйна и е издирвала оцелели от Гладомора и потомци на жертви.

Всъщност има общо три Гладомора. Първият е още през 1921-1923 г., когато се създава СССР. Вторият – и най-известен, е през 1932-1933 г. Тогава загиват 4 милиона души. Този Гладомор бе обявен за геноцид от Европейския парламент и от над 30 държави по света, сред които и България.

Най-малко е известен третият Гладомор. Той е след Втората световна война и обхваща периода 1946-1947 г. Най-тежко е положението в Одеска област. И тогава умират 100 000 етнически българи, сподели Йона Тукусер пред Клуб Z.

На тази картина са изобразени умиращи от глад деца, превърнати в живи скелети. Снимка БТА

На третия Гладомор са посветени 6 от картините от изложбата „Гладът“. Те умишлено са поставени встрани от светлините. Причина е, че този период от историята на Украйна не е достатъчно осветен, изтъква Тукусер. От 2018 г. тя обикаля българските села в родния си край и събира сведения. Просто търсела най-възрастните хора и разговаряла с тях, като се интересувала какво се е случило след Втората световна война.

„Те казваха: Свърши войната и започна гладът. И без много въпроси започнаха да разказват страшни истини. Рядко са ги питали за това, а и за тях това е голяма травма. Събрах над 80 истории в личния ми архив“, каза Тукусер пред Клуб Z.

Най-силно тя е била потресена, когато етническа българка й казала, че гладът е по-страшен от войната.

„Така открих нова истина. Оказа се, че има нещо по-страшно от войната“, изтъква художничката.

Картината „Шест грахови зърна и обувка за вечеря“ е вдъхновена от разказа, който Тукусер чула от българката Татяна Стоянова от село Голица, Одеска област. Стоянова научила историята от оцелелия си баща, който по време на третия Гладомор бил едва 6-годишен. Заради глада той търсил на полето зърна. Пазачите му разрешили да си вземе грахови зърна, ако намери. Момчето намерило, а вечерта майка му сварила от тях супа, като сложила вътре и трева. А „деликатесът“ на вечерята бил опечена кожена обувка.

Българите прибягвали и до канибализъм

Има и случаи на канибализъм сред етническите българи. За да спаси по-голямата си дъщеря от гладна смърт, в едно от селата майка убила и сготвила по-малката. Каката обаче избягала от ужас и никога не се върнала.

В друго село две сестри заклали съпруга на едната от тях и го изяли.

Лелята на българката Стефанида Загорска убила двете си дъщери и ги изяла. Тя полудяла до такава степен, че се опитала да влезе в дома на Загорска, която тогава била дете. Момиченцето обаче здраво залостило прозорците и вратите.

Всички тези истории са написани на табелки до изложените в Европейския парламент картини на Йона Тукусер.

От ровенето си в държавния архив в Киев тя установила, че само през 1946-1947 г. в Измаилския регион на тогавашната съветска Украйна са заведени 132 дела за човекоядство.

„Тези истории трябва да бъдат предавани, за да не се повтарят никога повече. Тези картини показват реалността. Това не е някаква художествена измислица, а реалността, както е разказана от очевидците. Това са наши сънародници, ние трябва да чуем техния разказ и никога да не допускаме тези ужаси да се случват отново“, заяви при откриването на изложбата Андрей Ковачев.

Той платил превоза на картините, които дошли с ТИР от Украйна до Брюксел. Много трудно е било те да влязат в Европейския парламент, тъй като са много големи по размер.

По тази причина за картините било направено изключение и от ЕП разрешили те да бъдат вкарани през парадния вход. За целта вратите били широко отворени, допълни Йона Тукусер.

Картината е озаглавена „Бях толкова гладен, че ядох играчката на моя приятел“. Снимка на творбата е изпратена на прокурора на Международния наказателен съд.

Друга потресаваща творба на сънародничката ни е „Бях толкова гладен, че ядох играчката на моя приятел“. Тя обаче е на съвременна тема – руската агресия в Украйна, започнала през 2022 г.

„Днес отново има Гладомор. Този е четвъртият“, изтъква Йона Тукусер.

Картината е въз основа на историята на 6-годишния Иля от Мариупол. Родителите му загинали при руските бомбардировки на града, а той се скрил в мазето. Обезумял от глад, той изял плюшеното мече на свой приятел.

През май 2023 г. Йона Тукусер изпрати снимка на тази своя картина до Карим Хан – главния прокурор на Международния наказателен съд (МНС). Художничката желае творбата й да бъде използвана като доказателство за руските зверства в Украйна. Тя все още няма отговор на МНС, но предполага, че процедурата е дълга и магистратите разглеждат с години такива дела.

„Историята ще се повтаря, докато човек не пожелае да разбере истината“, коментира поредния Йона Тукусер поредния глад в Украйна.

Според нея самата истина е толкова жестока, че човек не иска да я приеме и да я чуе. А трябва да бъдем смели, за да погледнем истината в очите.

Отломка от свален руски дрон е забита в купчина изгоряло при атака срещу склад зърно. Снимка Пресцентър на ЕНП

Не само много българи – много италианци също не вярват на разказите за днешните ужаси в Украйна, допълва живеещата в Рим художничка. Те не вярвали дори на разказите на очевидци от документалния й филм, посветен на руската агресия.

Посланието на Тукусер към тези хора и у нас, и по света е следното:

„Просто ще живеем в една изкривена реалност, ако отказваме да знаем истината. Ще живеем в един друг свят, който се изгражда върху лъжливи основи. Той неизбежно ще се разпадне.“

Част от изложбата е парче от руски дрон „Геран-2“ („Здравец-2“, свален от украинските сили след атака срещу зърнен склад в делтата на Дунав. Отломката е сложена в купчина зърна, изгорели при нападението.

Логото на изложбата "Глад"