СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Мнозина във Вашингтон се дистанцират от Обама, който обяви “стратегическото търпение” за външнополитическа доктрина. Тази стратегия той няма да може дълго време да следва, коментира Мартин Клингст в реномирания германски седмичник за политика “Ди Цайт”.

Когато в Киев миналата седмица европейците се споразумели за примирие в Източна Украйна, Обама си отдъхнал.
“Изобщо не е сигурно, че примирието ще бъде спазвано от сепаратистите и украинската армия, но споразумението на хартия осигурява на американския президент глътка въздух в трудния дебат по въоръжаването на Украйна. Подетият както от приятели, така и от противници в американския Конгрес дебат по оръжейни доставки почти не се вписва в концепцията на Обама. Както канцлерката Ангела Меркел и US президентът се опасява, че американски радари, бронирани военни джипове и противотанкови ракети биха изострили още повече конфликтът с Русия. Ето защо Обама, както и канцлерката, на първо място залага на дипломацията и на санкциите спрямо Русия”, пише авторът и така оборва тезата, че Обама бил твърдо решен на оръжейни доставки за Украйна. И едва ли не Меркел го била разубедила в тричасовата си среща с него в Белия дом миналия понеделник.

“Ако обаче боевете в Източна Украйна продължат, на президента ще му е много трудно да издържи на натиска на Конгреса. Търпението не е характерна черта за американската политика. Наред с това републиканците и шепа демократи притискат Обама към стената заради ядрените преговори с Иран. Те не вярват на правителството в Техеран и настояват за по-сурови санкции. Обама обаче на всяка цена иска да избегне подобно изостряне на конфликта с Иран, тъй като това би довело до провал на преговорите. Вместо това той иска те да бъдат доведени до добър край, по възможност още до края на май. Тъй като Обама на всяка цена иска да избегне втори вътрешнополитически фронт, в крайна сметка той ще бъде принуден да склони за оръжейни доставки, ако в Украйна продължи да се стреля”, е мнението на Клингст.

Той припомня и разгорещения дебат по кризата в Украйна по време на Мюнхенската конферениця по сигурността от средата на февруари. Тогава държавният секретар на САЩ Джон Кери категорично опроверга тъврдението, че Обама се влияел от Меркел, която залага на търпение, издръжливост и на дипломацията. Самият Обама наложил “стратегическото търпение” като външнополитически лайтмотив в американската доктрина за сигурност.

“Обама и Меркел, Америка и Европа преследват една и съща стратегия? На този въпрос външният министър на САЩ не можеше и не искаше да отговори с “да”. Не тук, в Европа и не пред една публика, сред която бяха едни от най-върлите противници на Обама, които само чакаха подобно признание”, пише Клингст.

Той припомня острата позиция на сенатора републиканец Джон Маккейн, който в Мюнхен обвини Меркел в глупост и бездействие заради категоричната й позиция, че конфликтът в Украйна не може да се реши с оръжия. 

Според Клингст обаче стрелата не била насочена към Меркел, а към Обама. Това, че президентът заставал на позициите на канцлерката по кризата в Украйна, за мнозина от американците било поредното доказателство, че Обама бил прекалено отстъпчив и готов на компромиси. По въпросите на сигурността и на външната политика Обама разсъждавал като европейците, сиреч изцяло бил на антиамерикански позиции.

“На това мнение са не само опозиционните републиканци, но и някои от Демократическата партия на Обама, дори неколцина членове на правителството. Бившата външна министърка Хилъри Клинтън, която през 2017 г. иска да влезе в Белия дом, също се дистанцира от Обама, както това направи новият отбранителен министър Ащън Картър и неговият предшественик на поста Робърт Гейтс”, пише авторът. 

Той припомня, че след атентатите от 11 сепетмври 2001 г. и войната в Ирак десницата в САЩ настоявала страната да държи на претенциите си да е водеща световна сила. И не само това – Щатите трябвало да имат глобално присъствие и да са доминираща военна суперсила.

За либералите и хората с леви убеждения обаче ставало въпрос Америка да продължи да държи на отколешните си ценности – свобода, демокрация, право на самоопределение и да ги налага в цял свят, ако се наложи дори с оръжия.

“Ето защо ограниченията, които Обама си самоналага във външнополитически план, както за хардлайнерите, така и за левите идеалисти са предателство. По тази причина те се опълчват на новата национална стратегия за сигурност на Обама, която вместо на военна мощ и самостоятелни ходове, залага на изковаването на съюзи и на стратигечско търпение”, твърди Клингст.

“Би било обаче грешка да се вярва, че Обама разсъждава досущ като Меркел. При международни кризи той действа по-сдържано и по-внимателно, отколкото мнозина от предшествениците му, но в крайна сметка и 44-ият президент на САЩ действа според девиза: “Всички опции са на масата”. Нито една мярка не се изключва а приори, също и военната. Този принцип всъщност е част от американската ДНК. Провали ли се договореното от европейците примирие в Източна Украйна,  “стратегическото търпание” на Обама много бързо ще се изчерпи”, заключава Мартин Клингст.