В сянката на инфарктни преговори за оставане на Гърция в Еврозоната, европейските финансови министри днес обсъждат за първи път предложение на Комисията за създаване на Европейски фонд за стратегически инвестиции като средство за възстановяване на растежа и заетостта в икономиката на съюза.

Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер, чието име планът вече получи, предлага фондът да се състои от минимум 21 милиарда евро (16 милиарда от европейския бюджет и 5 милиарда от Европейската инвестиционна банка). Те трябва да служат като гаранция за привличане на 15 пъти повече частни инвестиции (315 милиарда евро) за три години в рискови проекти в области като например инфраструктурата, технологиите, възобновяемите енергии и енергийната ефективност.

Средствата, с които правителствата биха участвали във фонда или в свързани регионални платформи, могат да бъдат изключвани, когато Комисията оценява състоянието на публичните финанси на държавите-членки в рамките на Европейския семестър (взаимно наблюдение върху бюджетите и икономическите реформи на страните в ЕС).

Литовският министър на финансите Римантас Садзиус каза, че ще предложи такива облекчения да ползват и правителствата за участие с публични средства в национални инвестиционни платформи. Той направи уговорката, че за целта ЕС трябва да ревизира сегашните си правила за държавната помощ.

„Мисля, че механизмите, които ще оперират, използвайки ресурсите на плана Юнкер, на Европейската инвестиционна банка, на структурните фондове, могат да бъдат допълнени с национални средства... Има национални банки за развитие и говорим за национални инвестиционни платформи“, каза той.  

Комисията очаква, че законодателите - Съветът на министрите и Европейският парламент - ще одобрят проектозаконодателството за фонда до края на юни, за да започне той работа през второто полугодие.

В сянката на Гърция

Срещата на министрите започна на фона на продължаващата безизходица в преговорите между Гърция и кредиторите ѝ. При непроменените позиции и липсата на споразумение се очакваше в сряда Европейската централна банка да обяви ключово решение да продължи ли финансирането на гръцките банки.

Тя вече ограничи това финансиране до 65 милиарда евро в рамките на т.нар. СЛП – спешна ликвидна помощ. Мярката беше взета в отговор на отказа на гръцкото правителство да се придържа към програмата с кредиторите. СЛП означава, че вместо ЕЦБ гръцката централна банка рефинансира на свой риск банките в страната, които ЕЦБ преценява като „здрави“.

Ако ЕЦБ спре и този източник на ликвидност, правителството на крайнолевия премиер Алексис Ципрас може да бъде принудено да ограничи или да забрани тегленето на влогове, както се случи при дълговата криза в Кипър преди две години.

Еврозоната вчера даде на Ципрас време до петък да поиска 6-месечно техническо продължение на сегашната програма, време за което в нейните рамки могат да бъдат договорени мерки за отхлабване на финансовия остеритет (режим на строги бюджетни икономии). Атина вчера отхвърли това предложение.

Последва остър обмен на реплики между твърдолинейния немски финансов мивистър Волфганг Шойбле и Ципрас. Първият каза, че съжалява за гърците, защото имат "безотговорно правителство" и предупреди, че Еврозоната ще ги чака да поискат продължение на програмата до 28 февруари. "И това ще бъде", каза Шойбле. Ципрас му отговори от Атина, че с Гърция "не може да се разговаря с ултиматуми" и да бъде третирана като "колония" и "парий". Той подчерта пред парламента, че правителството "не бърза" за сделка с партньорите и че ще осъществи програмата, с която е спечелило изборите. Миналата седмица крайнолевият вестник "Авги" ("Зора"),орган на СИРИЗА публикува карикатура изобразяваща Шойбле в нацистка униформа. 

„Очаквам (гърците-б.а.) да приемат програмата и в нейните рамки да договорим гъвкавост“, каза на влизане в днешния Съвет председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, финансов министър на Холандия.

„Следващата ни стъпка е отговорната стъпка. Европа ще продължи да разисква и да засилва шансовете накрая да постигне много добър резултат за всички“, каза гръцкият му колега Янис Варуфакис.

„Стигаме решаващ момент както за Гърция, така и за Еврозоната и аз съм тук, за да призова и двете страни да постигнат споразумение“, каза британският финансов министър Джордж Озбърн, чиято страна не е в Еврозоната, но се опасява от икономическите последствия от евентуално гръцко напускане. „В Британия сега имаме дългосрочно икономическо планиране и можем по-добре да се защитим от тези икономически последствия, но това, което Британия наистина иска да види е компетентност, не хаос“.

Липса на споразумение с кредиторите до края на този месец, когато сегашната програма изтича, лишава Гърция от следващи траншове по спасителните кредити, без които тя не може да обслужва външния си дълг. Такова събитие може да бъде прието от пазарите като дефолт и да изхвълрли страната  от Еврозоната и от ЕС.

Обаждане от Вашингтон

Сериозността на положението пролича миналия петък, когато финансовият министър на САЩ Джак Лу се обади на Ципрас, за да изрази желанието на страната си за споразумение между Гърция и кредиторите. Три дни по-рано на среща на Г-20 в Истанбул Лу предупреди за нежелани последствия, които евентуално гръцко излизане от Еврозоната би имало за световната икономика.

Заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис днес отрече Вашингтон да се опитвал да влияе на страните от Еврозоната. "САЩ не са участник в програмата", каза той припомняйки обаче, че са най-големият акционер в Международния валутен фонд, който държи 11 на сто от гръцкия дълг.

Домбровскис отрече и Еврозоната да работи по план "Б" в случай на провал на преговорите. 

"Очевидно, ние работим по сценария Гърция да остане в Еврозоната...Това е възможно в съществуваща рамка", каза той. "Най-реалистичният път напред е продължаване на съществуващата програма с известна гъвкавост...Не бива да се съсредоточваме върху други сценарии".

Пазарите реагираха на снощния провал на преговорите с понижаване на котировките – с 5 на сто на борсата в Атина, където книжата на гръцките банки изгубиха 9 на сто от стойността си.  

В Съвета участва и българският министър на финансите Владислав Горанов, който не пожела да говори пред журналисти.