Само 10 месеца след поредната победа на Реджеп Ердоган на президентския вот и ПСР на парламентарния в съседна Турция, вчера избирателите в югоизточната ни съседка избраха друго. Опозицията разби хватката на кандидат-диктатора в местната власт и спечели в множество региони на страната, включително ключови градове като Истанбул, Анкара, Измир, Бурса, Адана и други.

Дори самите победители са изненадани от резултата - след голямото разочарование миналата година, когато Кемал Калъчдароглу отстъпи на Ердоган на балотаж, а ПСР успя да бъде отново първа и да направи коалиция с малките ултранационалисти. Според тях това е краят на епохата Ердоган - която фундаментално промени турската констутиция и президентската власт, концентрирайки я в ръцете на един. 

Налице са и "технически" причини за победата - опозицията в лицето на Републиканската народна партия и не само, мобилизира добре избирателите си, а Ердоган своите - не. Активността не е висока по тамошните стандарти - 71% - но е с 10% надолу от последния вот. Част от феновете на Ердоган просто не излязоха да гласуват.

Ясно е и че Истанбул и други големи градове вече са все по-стабилно опозиционни - победата със солидна разлика на Имамоглу, която всъщност е трета поред (защото предишният вот бе повтарян по настояване на ПСР), бе на практика сигурна.

Самият турски президент се постави в позицията на lame duck - като обяви, че това са последните му избори. По принцип той не би трябвало да може да се кандидатира пак, но имаше подозрения, че ще направи това отново с промяна на основния закон. Потвърждението от негова страна обаче удря сериозно ПСР - една фундаментално лидерска партия.

Икономиката, глупако

Старият лаф на стратега на Клинтън описва най-точно реалната причина за резултата вчера.

През последните няколко години Турция не е блестящ пример за икономически растеж - инфлацията расте стройно от 2022 г. насам, а турската лира се срива. Но защо това не убеди турските избиратели още миналата година? Защото усилено правителствено харчене на пари прикриваше симптомите - а самият резултат от последния вот подейства като финален удар.

В деня, в който турците гласуваха през май 2023-а, за един лев можеше да получиш 11 лири. На следващия ден, когато бе ясно, че Ердоган бие - 12 лири. И от тогава насам лирата започна ново, поредно свободно падане, като загуби още почти 40% от стойността си. За по-малко от 24 часа след загубата му тръгна нагоре.

Ердоган смята, че борбата с инфлацията се постига със сваляне на лихвите - фундаментално грешна позиция, която поддържа от години и обърна едва през 2023-а - когато пък лихвите скочиха с над 40%. А сега основният лихвен процент е 50%.

 Миналата година увеличи минималната работна заплата с 55%, а тази година - с още 49%, което подейства шоково на и без това разтърсения бизнес.

И това удря всички - защото вдига цените на храни, сметки, наеми. Удря и покупателната способност на пенсионерите, а те бяха важна част от ядрото на Ердоган.

Какво следва?

Според опозицията, окрилена от победата - плавен залез на ПСР, последен мандат за Ердоган и връщане на демокрацията и парламентаризма в Турция.

Следващите избори са след 3 години - което е достатъчно време, за да може новите кметове на републиканци, либерали и други да покажат, че се справят по-добре от управляващите. Но не са и недостатъчно време за Ердоган да промени рязко курса.

Дали той е способен на това - или въобще има интерес в своя последен мандат - е под въпрос. Но Ердоган и подобните нему по света - политици с авторитарни амбиции - имат практиката да изкарват коз - понякога фалшив преврат, друг път терористичен акт.

Турската опозиция може да се надява, че Ердоган е вече стар, уморен и напът да се откаже, но трябва да има едно наум - че може да се окаже и притиснато в ъгъла и все още опасно политическо животно.