Бившият френски национал и звезда на "Манчестър Юнайтед" Рафаел Варан даде интервю за в. "Екип", в което отново повдигна въпроси, свързани с последиците за футболистите от ударите по топката с глава и получени сътресения на мозъка.

Това от години е сериозна тема в страната, в която защитникът играе - Великобритания, след като научни изследвания откриха връзка между горното и заболявания като деменция, Алцхаймер, Паркинсон и АЛС сред бивши футболисти, играли през 60-те, 70-те, 80-те години... И доведе до ограничения на ударите по топката с глава сред подрастващите - не само в родината на играта, но също в САЩ и други страни.

Рафаел Варан е световен шампион в Франция през 2018 г. Той се отказа от националния отбор. След дълга и успешна кариера в "Реал" (Мадрид), премина в "Манчестър Юнайтед", където често отсъства заради контузии, а е само на 30 г.

"По време на мач нанесох няколко удара по топката с глава и в следващите дни почувствах необичайна умора, както и тежка умора на очите, разказва скорошен случай Рафаел Варан пред "Екип" - без да посочва конкретния мач. - Казах на медицинския екип на отбора, че не се чувствам добре за следващия мач. И бе решено да не играя. Това стана, след като се подложих на тестове, предоставени на щаба. Имах мигрена. Но какво щеше да стане, ако не бях поискал тези тестове? Определено щях да попадна в състава."

Варан посочва няколко случая, при които е имал симптоми на сътресение, но въпреки това е играл.

На Световното в Бразилия през 2014 г. той получава удар в слепоочието на осминафинала срещу Нигерия. И по думите му доиграва мача "на автопилот". Излиза на терена и на четвъртфинала срещу Германия.

"Нямаше как да пропусна такъв мач на Световно само защото се чувствах леко уморен. Факт е, че така се чувствах. Понякога гледам назад и се питам: ако знаех, че съм имал комоцио, щях ли да кажа на треньорския щаб и да рискувам да не играя? А щабът се чудеше дали съм добре. Бях поотслабнал, но в крайна сметка излязох титуляр и се справих добре, независимо че загубих персонален двубой срещу Матс Хумелс при победния гол на Германия", разказва Варан.

И продължава с разсъждения за тежки последици:

"Това, което никога няма да узнаем, е какво би станало, ако бях получил още един удар в главата. Когато си наясно, че поредица от сътресения могат да доведат до фатални последици, си казваш, че нещо не е наред."

Варан посочва още един конкретен пример - през 2020 г. в "Реал". След удар в главата в мач от Ла Лига, той е подценил състоянието си и е облякъл екипа за мач от Шампионската лига срещу "Манчестър Сити", в който е допуснал груби грешки и при двата гола на "гражданите".

Заради всичко това бранителят е казал на сина си да не играе с глава.

"Моят 7-годишен син тренира футбол и аз му казах просто да избягва ударите по топката с глава. Изключително важно е за мен. Може да не се случи нещо на момента, той да не почувства нищо, но дългосрочно ефектът може да е много опасен и вреден за здравето. Лично аз не знам дали ще живея до 100 г., но ми е пределно ясно, че съм увредил тялото си. Опасностите от ударите с глава трябва да се обясняват на аматьорите и в детско-юношеския футбол", казва асът.

И отправя предупреждение:

"Като футболисти, играещи на най-високо ниво, ние сме свикнали с болката. Като войници сме, корави момчета, примери за физическа сила. Тези симптоми при сътресение на мозъка обаче често са невидими."

Изследване на Университета на Глазгоу излезе със заключение през есента на 2019 г., че футболистите са над три пъти по-заплашени от заболявания като деменция, Алцхаймер, Паркинсон и др. от този тип.

Проучването бе финансирано от Футболната асоциация на Англия и Асоциацията на професионалните футболисти. То започна от семейството на починалия бивш играч Джеф Естъл, което твърдеше, че смъртта му е пряко свързана с травми на мозъка, до които се е стигнало от удари по топката с глава.

Изследването се позовава на проби на 7676 бивши футболисти в сравнение с тези на 23 000 души, които никога не са играли професионално.

В Англия много се коментира фактът, че доста бивши футболисти, при това героите, донесли единствената за страната световна титла, заболяха и починаха от деменция. Сред тях са Боби Чарлтън (и брат му Джеки), Ноби Стайлс, Мартин Питърс, Рей Уилсън... 

Още по-големи проблеми има в щатски спортове като американски футбол и хокей на лед - с въпросните заболявания и добилата популярност Хронична травматична енцефалопатия, която за момента се установява само след смърт. Тя води до депресия, състояния на умопомрачителен гняв, загуба на памет, мъчително главоболие и дори самоубийства.