"Всички деца, които са загинали в река Лим, са герои, те ни обединиха и смириха."

Това каза преди началото на заупокойната литургия в Свищов днес Георги Манзаров, баща на Юлиан - момчето, което губи живота си пред 20 години, докато се опитва да помогне на други деца, попаднали във водния капан на придошлата река Лим на границата между Сърбия и Черна гора.

Точно преди 20 години, тогава Цветница, автобус с български деца, които се връщат от екскурзия в Дубровник през столицата на черна гора Подгорица, пада в реката. 

Групата е от 34 ученици и 16 възрастни, повечето са деца от училище "Николай Катранов" в Свищов. Към 22.00 часа българско време, на завой на планински път, шофьорът изгубва контрол над превозното средство, автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на Лим при сръбското село Гостун, разположено между градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия.

18-годишният Манзаров, млада футболна надежда на Свищов, е и най-голямият от загиналите - помагал е на по-малките.

"Всяко дете е направило крачка встрани, за да може неговото другарче да бъде спасено. Всички деца са герои. За 20 години се научихме да живеем така.

Всяка година на 4 април сме тук, всяка година сме в Черна гора, всяка година изказваме благодарност на хората, макар, че нашите деца не бяха спасени. Но благодарим на спасителите и на хората от Черна гора.

Да не забравяме, че катастрофата донесе и сякаш едно помирение на Балканите. 7-8 години след войната мюсюлмани, християни, католици, тези деца сякаш смириха нашите общества, смириха всички, които воюват", каза още Георги Манзаров, цитиран от БНТ.

В параклиса „Свети Дух“ в гробищния парк в Свищов свещеници отслужиха заупокойна литургия и панихида в памет на 12-те деца.

Близките на загиналите деца почитат паметта им с литургия и панихида в изградения от фондацията „Ангели от Лим“ параклис „Свети Дух“ на гробищата в Свищов.

"Родителите от фондация "Ангели от Лим" ни обедини съдбата, Господ, децата ни обединиха...

Ние сме на различно интелектуално, материално, духовно ниво, но се обединихме заедно и ето 20 години ние съществуваме. Смъртта на нашите деца е осмислена и доведе до това, че нашето общество трябва да обърне внимание на децата си, защото никой не знае какво утре може да се случи с тях", каза още Георги Манзаров.

Всяка година почернените родители от името на фондацията с техни лични средства разпределят стипендии на талантливи деца или подпомагат деца в семейства със затруднено финансово положение в крайдунавския град.

"Нас ни тормози това, че с лека ръка позволяваме да загиват нашите деца. Позволяваме като общество да гинат не само в катастрофи, но и с наркотици и с всякакви такива неща. Възпитанието на нашите деца липсва и ние като родители това нещо го позволяваме.

Смятам, че това е едно престъпление на нас - големите към нашите деца. И това след време ще даде отражение какво общество изграждаме", казва още бащата на покойния Юлиан.

Да си припомним

Ето и тъжната последователност на събитията оттогава, припомнена в сайта, посветен на Юлиян - manzarov.com: 

Командировани български водолази, заедно с местни спасители до последно претърсват потъналия автобус за още тела

Към 22 часа българско време, на завой на планински път шофьорът изгубва контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун. Рейсът потъва за броени минути в придошлата река Лим.

Шофьорът Илия Измирлиев и другият водач Димитър Керкелов разбиват предното стъкло и отварят люковете на тавана, за да могат пътниците да изплуват. В рейса настъпва паника, в която пострадват повечето от учениците.

Местни хора и цял футболен отбор от съседното градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра.

38 души са спасени. Леководолази работят с фенери под водата цялата нощ. Едно от изнесените от реката момчета издъхва напът за болницата в град Биело поле. Още вечерта е извадено и още едно удавено дете.

Сутринта на 5 април десет от учениците са обявени за изчезнали. Водолази, служители на планинската служба и полицията от Приеполе продължават да издирват липсващите десет деца въпреки придошлата река и дъждовното и мъгливо време. В издирвателната операция се включват и специализирани части на армията на Сърбия и Черна гора. Много обикновени граждани също се отзовават на помощ.

До вечерта на 5 април телата на десет от загиналите деца са извадени от реката и идентифицирани:

1. Александра Маринчева Гергова – 17 г.
2. Антония Тодорова Братова – 14 г.
3. Боряна Петкова Петкова – 11 г.
4. Валентин Христов Маринов – 14 г.
5. Виктор Николаев Маринов – 14 г.
6. Глория Хараламбиева Георгиева – 11 г.
7. Женя Ангелова Ангелова – 11 г.
8. Лора Илиянова Николова – 14 г.
9. Светослава Светославова Пантелеева – 12 г.
10. Юлиян Георгиев Манзаров – 18 г.

Издирването на Светослав Радев Колев – 15 г. и Антоана Венциславова Евтимова – 13 г. все още продължава.

На 7 април в Свищов пристига траурният кортеж с тленните останки на десетте българчета.

На 8 април в 10 часа започва общоградското поклонение пред тленните останки на осем от загиналите деца в Съборната църква "Св.Троица" в Свищов. В 12 часа траурната процесия преминава през центъра на града до гробищния парк. Телата на осемте деца са положени в съседни гробове. В 13:30 часа се извършва траурната церемония в съседното село Царевец, където са погребани другите две деца.

На 25 април водолази откриват тялото на Светослав Радев Колев в близост до брега, на около 40 км от мястото на катастрофата.

На 28 април, към 12 часа траурната процесия с тленните останки на Светослав се отправя от храма "Света Троица" по главната улица към гробищния парк. По волята на родителите, тялото му е положено в семеен гроб, където преди осем години е погребан неговия брат.

На 4 май, на около 3 км от мястото, където е намерен Светослав, българските спасителни екипи намерат и тялото на Антоана Венциславова Евтимова.

На 6 май, в 12 часа започват поклонението и опелото в Съборната църква “Св.Троица”, в 14 часа потегля траурната процесия. Свищов и цяла България се прощават с Антоана - последното дете, загинало в мътните води на река Лим.

За виновен за трагедията e признат единият шофьор - Илия Измирлиев. Първоначално съдът го осъди на 7 години лишаване от свобода, след обжалване обаче присъдата му беше намалена на 4 години.

На 13 декември 2017 г. шофьорът Илия Измирлиев беше намерен мъртъв след катастрофа на пътя Смолян – Пампорово. По неофициална информация 64-годишният Измирлиев е починал по време на шофиране, след което автомобилът се е забил в мантинелата.