Платежната система МИР, която дава на руснаците възможност да пазаруват онлайн и да ползват кредитни и дебитни карти за плащания в страната и на някои места в чужбина, напоследък е подложена на засилващ се натиск, тъй като все повече партньори отказват да работят с нея, опасявайки се от западни санкции.

Разработена след 2014 г., платежната система и едноименните банкови карти, вече доминират на руския пазар с издадени над 287,3 милиона брояи към края на четвъртото тримесечие на 2023 г., или над половината кредитни и дебитни карти в страната, по данни на Руската централна банка (РЦБ). Москва възложи на системата надежди не само да конкурира американските "Виза" (Visa) и "Мастъркард" (Mastercard), но и да даде на руснаците надежден начин за разплащане, независещ от трети страни. 

Използването им в чужбина обаче върви по доста каменист път, a значимостта им зад граница нарасна, след като под натиска на санкциите, наложени от Запада заради войната в Украйна, услугите на "Виза" и "Мастъркард" станаха недостъпни. 

Миналата година руските власти съобщиха, че 10 страни вече приемат карти МИР, сред които неизменният руски съюзник Беларус и латиноамериканските социалистически режими Куба и Венецуела, а още над 15 искат да ги въведат. Вместо обаче да се разширява, този кръг започва да се свива, особено откакто през февруари тази година подразделението на министерството на финансите на САЩ, отговарящо за контрола върху чуждестранните активи, наложи санкции срещу руската Национална платежна картова система (NSPK) - оператора на системата МИР, заявявайки, че Москва я използва за заобикаляне на санкциите. Още през 2022 г. от системата се отказаха Турция и Узбекистан, а през последните седмици към тях се присъединиха и банките на Киргизстан и Армения.  

"За да минимизират риска от вторични санкции", банките в Киргизстан спират да обработват трансакции по карти МИР на 3 април за територията на страната, съобщи операторът на националната платежна система "Елкарт" (Elkart). 

Същия ден използването на руските карти бе блокирано и в мобилната платежна система "Самсунг пей" (Samsung Pay), след като в конкурентните платформи "Епъл пей" (Apple Pay) и "Гугъл пей" (Google Pay) те не се приемат още от началото на 2022 г. - броени седмици сред инвазията в Украйна. Междувременно се появи информация, че магазинът за мобилни приложения на "Андроид" (Android) "Гугъл Плей"(Google Play) е свалил приложението "МИР пей" (MIR Pay) от платформата си.  

Преди това, на 30 март същото направиха и банките в Армения, заради което бяха разкритикувани от Москва. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че решението е било взето от арменските власти под американски натиск и сериозно ще навреди на икономиката на самата Армения, предвид че руснаците са основната група чуждестранни туристи, пристигащи в кавказката страна, а арменският износ за Русия се утрои през 2022 г. и удвои в периода януари-август 2023 г.

Централната банка на страната настоя, че не е принуждавала търговските банки да се откажат от руската система, а Съюзът на арменските банки обоснова мярката с "риска от вторични санкции" от страна на САЩ. 

Така кръгът на страните, работещи с картите МИР, постепенно, но неотклонно се свива.
 
Руската централна банка обяви в отговор на масовите откази, че "активно следва стратегии за преодоляване на тези предизвикателства". Първият й заместник-гуверньор Олга Скоробогатова представи планове за надграждане на системата за бързи плащания и разширяване на мрежата от банкомати и ПОС-терминали на чуждестранни подразделения на руските банки, чрез които да се извършват трансгранични плащания, предаде Интерфакс. цитирана от БТА.
 
Скоробогатова отбеляза текущи проекти, насочени към осигуряване на възможност за използване на финтех решения в чужди държави чрез системата за бързи плащания. 

Амбициозната цел на РЦБ за свързване на 30 държави към платежната система "Мир" до 2030 г. остава непроменена, подчерта тя.