Виктор Папазов е бизнесмен, създател на Българската фондова борса и дълги години участник в нейното ръководство. Той беше независим кандидат в миналогодишните избори за Европейски парламент, като за него гласуваха общо 8045 души.

- Г-н Папазов, как ще коментирате спадовете на българската фондова борса през последните месеци заради "пенсионната реформа" и глобите за публични дружества – собственици на земеделска земя (т. нар. АДСИЦ-ове), които имат акционери от страни извън ЕС?

- Първо, да разграничим борсата като институция, която организира пазара, и самия пазар, за който това, което се случва на него, борсата няма отговорност. Тя има отговорност единствено и само търговската ѝ система да работи нормално и да се спазват правилата.

Пазарът дърпа назад. Това е нормално. Чуждите инвеститори, а и българите бягат от страната. В момента се коментира отново приватизация на борсата. Може би не бива да се връщам толкова назад, но да попитам, защо трябваше да се национализира борсата през септември 2010 г.?  Какъв сигнал даде тогава правителството? Какво казваш на света, когато купиш на безценица цялото увеличение на капитала и получиш контрола, ощетявайки всички останали акционери?

Аз неслучайно тогава публикувах редакционен коментар във в. "Уолстрийт джърнъл", и те сложиха заглавието Save Bulgaria's Stock Exchange (б.р., Спасете българската фондова борса). Опитах се да ги предупредя да не го правят. Те обаче не послушаха и демонстрираха, че са готови да посегнат в името на някакви си интереси на правата на акционерите, незачитайки закони и правила.

Вторият много лош сигнал беше национализацията на универсалните пенсионни фондове в края на миналата година, където от идеята до реализацията всичко стана в рамките на седмица. Икономическа политика и държавност, не се прави "урбулешката", със закони, писани на коляно, без да се мисли какви ще са последствията.

Третата сериозна причина е това, което се случва сега със земеделската земя.

Тъй че, спадът на пазара е естествена последица от необмислена и недалновидна икономическа политика. В резултат на многото грешни действия според мен икономиката на страната сериозно дегенерира.

- Икономиката дегенерира? Защо смятате така?

- Последните няколко правителства имат много заслуги за това. Естествено, имат принос и външната среда и т. нар. световна финансова криза. Но в края на краищата причината е, че неуки, невежи хора излязоха начело на управлението на държавата. Хора, които си мислят, че като облекат един лъскав костюм и се качат на една лимузина, научат се да боравят рудиментарно с телефон с големи бутони, и това е управлението.

Управлението на една държава е много сложно. Трябва да си учил, да си мислил, да си подготвен. Ако самият ти не го знаеш добре, трябва да си достатъчно умен, за да се обградиш с умни съветници и да ги слушаш какво ти казват. Но трябва да си в състояние и да разбереш какво ти обясняват.

Това го нямаме. И не казвам, че управляващите са неуки и невежи, за да ги обиждам. Това просто е констатация и не е нова. Навремето Андрей Пръмов беше казал, когато дойде първото правителство на ГЕРБ: “Компетентността им е толкова ниска, че не могат да осъзнаят самия факт, че не са компетентни.” Защото и това е качество - да разбереш колко не знаеш, и тогава вече мозъкът ти се отваря и започваш да внимаваш и да слушаш какво ти се приказва. Уви тези са безнадежден случай.
Ето, тези дни четох интервю с Менда Стоянова, в което тя казва: "Новите дългове, които ще вземем, не увеличават дефицита." И това е шеф на бюджетна комисия в парламента втори мандат!...

- С новините за пенсионната реформа и АДСИЦ-овете за доста кратко бяха изтрити десетина процента от стойността на българския капиталов пазар. Управляващите не разбират ли, че по този начин унищожават и богатството на нацията?

- Изводът, който правя за себе си е, че или са невежи и толкова късогледи, че не виждат по-далеч от носа си, което в голяма степен мисля, че е вярно. И второто нещо е, че на тях въобще не им пука какво ще се случи след година или две. Принципът е "След нас - потоп". Защото всички хора, които са в българската политика през последните няколко десетилетия (с може би малки изключения), са кратковременни, случайни хора, случайно влезли във властта.  Те знаят, че са еднодневки и гледат да награбят междувременно, колкото може повече.

В българския парламент няма нито един държавник. Какви народни представители са тези хора? Те не представляват народа, а партиите и лидерите си, които са ги подбрали за това, че са послушни и невежи, за да не разбират, че съсипват държавата. А държавата е вече наистина съсипана.

На всичкото отгоре те даже не разбират, че бидейки послушковци на всяка една външна сила, която влияе и казва какво да се прави, те унищожават тази държава.

Ние живеем с илюзията, че България е държава на 1300 години. Всъщност ние сме държава на 137 години от 1878 г. насам. За тези 1300 години ние 700 години не сме съществували като суверенна държава, само 600 години на три пъти сме били и това, че в момента сме суверенна държава, по-скоро е изключение от правилото.

Много искам да не доживея деня, в който ние отново ще загубим националния си суверенитет. Плаша се обаче, че ако живея още 20 години, ще го доживея.

- Какъв според вас може да е най-лошият сценарий оттук нататък?

- Не знам, но когато една страна няма икономика, няма армия, няма служби за сигурност, няма достойни мъже, които държавнически да защитават поне донякъде нейния интерес... тя е обречена.

Нямам илюзиите, че една малка държава може да е изцяло независима, но поне все пак малко от малко трябва да се опитваме. Има достатъчно държави в Европа, от които да се учим.

Но да се върнем на темата за АДСИЦ-овете. За мен най-голямото престъпление срещу държавата от икономическа гледна точка беше връщането на земята в реални граници, което също е свързано и с тези фондове.

- Защо смятате така?

- С връщането на земята в реални граници отсякоха корена на българите. Да обясня защо. През лятото на 1989 г., Тодор Живков още беше на власт, сп. "Икономист" публикува приложение, в което направи анализ на селското стопанство в Европа. Спомням си изводите за България: “Ако България се върне една крачка назад от АПК-тата към ниво ТКЗС, махнат партийните секретари и работят като кооперативи на пазарен принцип, европейското селско стопанство ще бъде доминирано от българите.” Неслучайно в Швеция и Дания доминират кооперативите.

Да отворя една скоба, в България няма национализация на земята, а колективизация в т. нар. ТКЗС-та. През последните десетина години на социализма започнаха да създават безумни аграрно-промишлени комплекси (АПК), които практически бяха неуправляеми.

Големият проблем на всички европейски страни е уедряването на земята, комасацията. А ние я бяхме направили. Имахме уедрено селско стопанство, много добра производствена база, напояване, научни институти, стада племенни животни.
Всичко това беше ликвидирано, изклано и съсипано. И това е сравнително малък проблем. Най-страшното дойде после. Когато цялата техника е разпарчетосана и връщаш земята на хората, те няма какво да я правят. Нямат с какво да я обработват. Единствената им алтернатива е да я продадат на безценица. Тази стъпка дойде в края на 90-те и началото на този век.

Последва следващата стъпка. Тогава се създадоха т. нар. акционерни дружества със специална инвестиционна цел, дадоха им данъчни привилегии, и те започнаха да купуват земя на едро. Вече притежават сериозни количества. Следва третия етап – идването на големите чуждестранни спекуланти, които ще изкупят АДСИЦ. Така ще станем чужденци в собствената си държава. 

Затова селата са толкова бедни и така ще бъде. Ние постепенно се превръщаме във феодална държава, където шепа хора ще притежават земята. 

От тази гледна точка този закон, в който искат да забранят на чужденци извън ЕС да притежават земя, мисля, че не е лоша идея. Лошото е, че никой не е помислил как да го направи. И на всичкото отгоре, тази репресия, която налагат сега - 100 лв. на декар първа глоба, след това - 300 лв., това най-вероятно е нещо лобистко, за да изкупят на безценица или да принудят хората да продадат земята си.

Някой вероятно се е приготвил нещо да прави, защото в България случайни неща няма. Навремето в "Римска баня" Станислав Стратиев беше казал: „Случайности няма. Случайно само се женят“.

- Какъв беше начинът, по който можеше да се реши проблемът със собствениците извън ЕС в АДСИЦ-овете, за да няма негативни последици за капиталовия пазар?

- Няма такъв начин. Не може "и вълкът сит и агнето цяло". Или ще имаш публични дружества, инвестирали в земеделска земя, чиито акции се търгуват свободно на борсата, или имаш ограничение на притежаването на земеделска земя от чужденци.

Щом искаш като законодател да въведеш подобна рестрикция, би трябвало все пак да походиш цивилизовано - да създадеш предпоставки съществуващите АДСИЦ да отправят търгово предложение към всички свои акционери и да се свалят от борста. Разбира се, и да премахнеш привилегиите им. Щом си решил, като законодател, че не искаш инвеститори извън ЕС да притежават земеделска земя в България, значи забраняваш този тип публични дружества. Не може дружество, което има земеделска земя, да бъде търгувано на борсата, защото не можем да контролираме кои са неговите собственици. Край. Дава им се една година срок, в който да направите търгово предложение, да се затворите и да излезете от борсата.

Начинът, по който се подходи, е страшно късоглед и безотговорен. За мен е необяснимо и защо Комисията за финансов надзор (КФН) стои безучастно. Каква е работата на ръководството ѝ? Само да регулира пазара, или да го развива и пази?

Макар, че от 1993-94 г. съм сторонник за независим надзорен орган, смятам, че КФН вече е изчерпала функциите си и е напълно безсмислена. Покрай този закон, а и кризата с КТБ се видя колко е несъстоятелен този огран. След като борсата е структура на Министерството на финансите, няма причини и комисията да не отиде там като се трансформира до един отдел с 30-40 служители.

България е най-бедната държава, а има половин милион чиновници, скъпо платени, та и с хиляди служебни коли. Излишно е. То и затова се теглят многомилиардни заеми - понеже икономиката не може да изхранва толкова голяма и неефективна администрация. Кого лъжем? Само след година-две ще изпаднем в ситуация, много по-тежка от гърците.

- Мислите ли, че новите кредити ще доведат България до загуба на суверенитет и т.нар. гръцки сценарий?

- Ние суверенитета отдавна сме го загубили. Това е целта на тези кредити. Най-хубавият начин да заробиш някого, е с дългове. За какво по всички свещени книги лихварството е смъртен грях? Вярно е, че с теглене на кредити отлагаш известно време болката, но после тя ще е по-голяма.

Хората не искат да разберат, че кредитът е консумиране на бъдещето днес. Когато вземеш кредит днес, се чувстваш добре. Той е като наркотик - колкото повече взимаш, толкова повече в един момент, когато кредитите спрат, махмурлукът е по-страшен.

Ние го преживяхме - имахме мораториум по дълговете, хиперинфлация  и това пак ни очаква, защото не се научихме като народ какво трябва да правим. В някаква степен, не искам в никакъв случай да звучи като злорадстване, но всичките тези фондове, компании за земя, които сега се възмущават и се жалват против този закон, са виновни за това, че мълчаха и търпяха такива хора да бъдат избирани и да ни управляват.

- Какъв е изходът?

- Ние толкова дълбоко сме се закопали, че оттук нататък излизането е само през жестока криза. Някой европейски политик беше казал: Всички знаем какво трябва да се направи, но не знаем как ще ни изберат след това.

 И понеже няма политик, който доброволно да реализира болезнените мерки, затова ние ще катастрофираме. И когато няма накъде повече, животът ще наложи мерките, които трябва да се вземат.

Когато катастрофираме, те ще кажат: Ние не сме очаквали такова нещо. Същото, което се случи и на Запад. Не е тайна, че Европа и Щатите са банкрутирали, но печатат пари и създават илюзията за богатство. Да, наистина, някои стават богати. Но докато системата не катастрофира, всички ще продължават да твърдят, че всичко е наред. Както на „Титаник“ - оркестърът свири тържествено, докато корабът потъва. Всички после ще са учудени и ще твърдят, че никой не е очаквал подобно развитие. Всички нормално мислещи хора виждат какво се случва.

Най-забавното е, когато тези късогледи хора им се услади властта и и искат да я задържат по-дълго. Те изведнъж попадат в тежко противоречие -  от една страна трябва да спрат да крадат и да мислят само за собствените си интереси, от друга да започнат да въвеждат ред и да се грижат за държавата и хората. Това включва да се освободят от кръга слуги и лакеи и да намерят качествени хора, които могат да управляват, за да задържат властта по-дълго. И възниква почти неразрешимото противоречие - не можеш по старому да управляваш, а искаш да държиш властта дълго време. Не може да стане. Затова и няма правителство, което е повторило мандата си последните 25 години.

Това противоречие скоро трябва да се реши и у нас. Има два начина - или чрез драстична промяна на начина на управление - т.е. премиерът Борисов или ще трябва да изчисти всички корумпирани некадърници около себе си, или ще трябва да падне от власт. Не знам дали ще има силата да направи първото.

Илюзия е, че ако се изтегли многомилиарден кредит, ще има стабилност за следващите няколко години. Никой не отчита влиянието на евентуалното ново избухване на глобалната финансова криза. Защото нали не се залъгваме, че проблемите, които породиха кризата през 2008 г., са решени? Напротив, нещата са още по-зле.

Няма да се учудя ако тази или догодина кризата избухне с още по-голяма сила. Ако това се случи, нали нямаме илюзии колко тежки ще са последиците за нас? 

- Ами валутният борд, все пак той се смята за единственото стабилно нещо в България?

- Колкото ни спаси валутния борд от кризата през 2008 г. Валутният борд е практическото доказателство, че България е неспособна да се управлява сама. Вероятно идва време да ни сложат и политически борд, което е другото име на загуба на суверенитет.

- Не смятате ли, че има такъв борд? Все пак, практиката на Брюксел да спира европейски средства, води до политически сътресения у нас и евентуално, до смяна на правителството.

- Въпросът е, че тази върхушка в Брюксел, която използва този механизъм на контрол, го използва само в случаите, в които българските управляващи предприемат действия, които нарушават техните интереси.

Но върхушката в Брюксел няма присърце интересите на България като държава и на българския народ като такъв. Те се намесват само в случаите, когато техните интереси са накърнени. Тях не ги интересува, когато българските интереси са засегнати.

Затова българските управляващи могат да безчинстват, колкото си искат, стига да не нарушават интересите на големите. И това се случва. Затова в България няма да има нито съдебна реформа, нито каквото и да е. Докато не катастрофираме, нещата ще вървят все надолу.

Ние всички сме виновни, че допуснахме тази утайка, мътилка, да изплува на повърхността. И плащаме за това. Опасявам се, че цената ще става все по-висока.

Управлението на една държава е като на един самолет. Разликата е, че докато неумелото управление на един самолет, много бързо води до разбиването му, при държавата това става по-бавно. Но когато държавата се блъсне, нещата са трагични. Ние дадохме нашия държавен самолет да го управляват невежи хора и те са на път да го разбият. Когато това неминуемо се случи, за всички ще бъде много болезнено.