След като преди две години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) реши да провери защо цената на олиото е висока и въпреки че към момента този проблем изглежда решен с връщането на цената на стойности отпреди няколко години, преди ден анализът беше готов. Основното заключение е, че „наблюдаваните през разглеждания период ценови тенденции в страната се базират на обективни икономически фактори, както и на такива, породени от международната обстановка“.

Интересното е, че при толкова време за анализ Комисията не влиза дълбочина да изследва дали има различна динамика в цените в България и други страни от единния пазар, дали има някаква ценова координация на местния пазар, какво става с продажбите на дребно и др. под.

Застъпничеството за конкуренцията е определено в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по следния начин: „За да защити свободната инициатива в стопанската дейност и да предотврати ограничаването или нарушаването на конкуренцията, комисията извършва оценка за съответствието с разпоредбите на този закон на: 1. проекти на нормативни или нормативни административни и общи административни актове; 2. действащи нормативни или нормативни административни и общи административни актове; 3. проекти на актове на сдружения на предприятия, които регулират дейността на членовете им.“ (чл. 28 от ЗЗК).

В тази връзка основна част от работата на КЗК с този предмет е приемането на становище. За последните пет години – в периода 2019-2023 г., от общо 59 решения за застъпничество за конкуренцията над половината са приетите становища (32), с 21 се прекратява или образува производство (КЗК се самосезира), а със 6 се предлага изменяне или отмяна на акт.

Приетите становища са на разнообразни теми и засягат много различни въпроси. Така например сред седемте становища на КЗК през 2023 г. има такива, свързани със проекти на нормативни актове, срещу длъжностни лица, относно взети решения, разглеждащи нормативната уредба в даден сектор. Пример за последното е становището на Комисията във връзка със съответствието с правилата на конкуренцията на нормативната уредба, регламентираща ценообразуването на лекарствените продукти без лекарско предписание. Становището е изготвено по искане на министъра на здравеопазването, в чието министерство е получен сигнал от Българския фармацевтичен съюз (БФС) за това, че в нормативната уредба липсва механизъм, гарантиращ и регулиращ печалба за търговците на едро и дребно с лекарствени продукти. Според БФС определената пределна цена на лекарствата  създава възможности за ощетяване на търговците на дребно. Анализът на КЗК заключава, че въвеждането на ценова регулация с фиксирани надценки би ограничило допълнително конкуренцията на съответния пазар и не би било от полза за благосъстоянието на потребителите (пациентите).

С друго интересно становище КЗК прверява дали поставянето на изискване за отдаване под наем на поземлен имот от страна на Столичния общински съвет е въведено ненужно и умишлено с цел конкретно лице да спечели конкурса. Става въпрос за имот, който ще се използва за паркинг в режим на абонаментно платено паркиране (свързан с обществената услуга „Паркирай и пътувай“), а в конкурса се допускат само участници, които в последните 5 години са управлявали най-малко 3 паркинга и най-малко 2000 паркоместа. Заключението на КЗК е, че въвеждането на изискване за опит в подобни конкурси ненужно ограничава конкуренцията. Според КЗК и в духа на свободната конкуренция по-широкият избор от участници би дал по-голяма възможност за избор на наемател, който ще предостави евентуално най-качествената услуга по отдаване на паркоместа под наем и съответно максимално ще се удовлетвори интереса на местната общност.   

През 2023 г. образуваните производства са две. Едното е за коментирания дефицит на лекарства в последните месеци на годината. КЗК прави заключение, че е необходима задълбочена оценка за съответствието с правилата на конкуренция на нормативната уредба, регламентираща условията за доставка и продажба на лекарства от паралелен внос от страни членки на Европейския съюз, за да се прецени дали са налице ограничения на конкуренцията, а ако има такива – дали са оправдани с оглед на постигане на други цели от обществено значение и дали тези цели могат да бъдат постигнати, без да се ограничава конкуренцията. Колко време ще отнеме на КЗК да излезе със становище предстои да разберем.

Вторият случай на самосезиране на КЗК е във връзка със становище на ИПИ против Проекта на Закон за посредническите услуги при сделки с недвижими имоти (становището е достъпно тук).  ИПИ счита, че регулациите за навлизане в професията (като предложените и тук изключителни права и изисквания за образование, стаж, изпити) ограничават броя на участниците на пазара, намаляват конкуренцията и стимулират по-високи цени. От друга страна, регулациите на дейността (като изисквания за формата на бизнеса, поставяне на допълнителни реквизити, регулярни задължения – за обучения, събрания, деклариране) картелират гилдията, оскъпява услугите, стимулира появата на сив пазар, ограничава разширяването на бизнес дейността и овластява браншовите организации да влияят директно на пазара.

Като цяло работата на КЗК по застъпничеството за конкуренцията е в унисон с принципите на свободния пазар. Остават въпросите за дълбочината на изследване, навременната реакция и казусите, които остават извън полезрението на регулатора.

Институт за пазарна икономика