В Римската република съществувала изборната длъжност на плебейския трибун (tribunus plebis), създадена, за да защитава интересите на гражданите, особено на плебеите, срещу господството на патриции в сената. Причината била, че и двамата консули, представляващи изпълнителната власт, и сенатът - законодателната власт, били достъпни само за патриции. Кой днес може да играе ролята на “народен трибун” по-добре от един синдикалист, след като в България наследникът на партията, управлявала при тоталитарния режим, е лицето на “лявото”. Но синдикалната закалка не е достатъчна за пробив на избори, нито за безпроблемно финансиране на кампанията.

Удар по лявото - и дотук

Eдва успяла да поработи като столичен общински съветник, бившата синдикалистка от КТ “Подкрепа” Ваня Григорова се хвърля в нова кампания - този път за национален парламент. Григорова повежда коалицията “Солидарна България”, която е една от 34-те партии и коалиции, допуснати за участие в изборите на 9 юни. За целта три формации се отцепиха от „Левицата!“ - „Изправи се.бг“ на Мая Манолова, „Българска левица“ и „Обединена социалдемокрация“, участвала на други избори в комплект с ВМРО и НФСБ.

Но „Левицата!“ също ще се яви на парламентарните избори във формат “Движение 21”, АБВ, Земеделски съюз “Александър Стамболийски” и др., произлезли и/или партниращи си с БСП в недалечното минало. Оказа се, че Григорова и “Левицата!” са преговаряли за съвместно явяване, но са се разделили поради различни визии за лидерството на бъдещата коалиция.

Несъмнено тези рояци вляво ще се отразят на резултата на ръководената от Корнелия Нинова БСП, която не е във форма през последните години. Колкото повече се втвърдява социалистическата партия в опит да привлече патриотично-консервативен вот и се измества надясно, толкова повече се влошават резултатите ѝ. Заради водената от Нинова политика напуснаха или бяха изгонени знакови лица на “Позитано” 20, от партията се “отляха” и местни организации, а други пък работеха антиБСП на избори.

В БСП не харесват "ренегатите"

Стигна се дотам, че на последния парламентарен вот БСП остана предпоследна с едва 23-ма депутати в 49-ия парламент. Но и нейните опоненти не бележат значими успехи - на изборите на 2 април “Левицата!” спечели едва 56 481 гласа или 2,23%, а на предстоящите ще е в съвсем умален състав. Тяхната реторика не е много по-различна от тази на Нинова и екипа ѝ. Но пък напускането на СОС от Ваня Григорова може да се отрази позитивно на БСП, въпреки конфликта на партийното ръководство с това на столичната организация, която подготви кампанията на Григорова за местния вот. Известно е, че в БСП не харесват “ренегатите” и една част от актива вероятно е обиден от решението на бившата синдикалистка да напусне и да се съюзи с друга отцепничка като Мая Манолова.

Изглежда Ваня Григорова не е проумяла, че високият ѝ резултат в София не се дължи на нейните ораторски умения, обаяние и пламенна защита на “трудовите хора” - тези качества, както и фактът, че не е партиен бюрократ, също имат принос. Но основните колела на една предизборна кампания са партийните структури.

Без партийни структури не става

Григорова спечели на местните избори миналата есен 170 258 гласа заради работата на столичната организация на БСП. Заслуга има и протестният вот. От една страна, на балотажа за нея са гласували и разочаровани, които не харесват ДС-фамилията на кмета Васил Терзиев, издигнат от ПП-ДБ-”Спаси София” и спечелил с минимална преднина, от друга – онези, които са срещу дългогодишното статукво на ГЕРБ и техния кандидат, излъчен в 12 без пет, журналистът и медиен шеф от bTV Антон Хекимян.

Към днешна дата обаче потенциалът за протестен вот е спаднал, а дори и да го има, не би се насочил към формацията, представлявана от Григорова и Мая Манолова. Освен това конкуренцията за парламентарни избори е несравнима с тази за местен вот, бил той и в София. Въпреки успеха си миналата есен, Григорова няма какво особено да предложи като политически актив от работата в СОС. Дори наративът не се различава от този в кампанията за местния вот - водещото е, че не се чува гласът на истинското мнозинство, това на работещите хора, които плащат сметките в държава на “фасадна демокрация, съчетана с пазарна диктатура от латиноамерикански тип” (както обясни в профила си във Фейсбук).

С БСП - или под чертата

На европейските избори през 2019 г. Григорова се яви като независим кандидат, издигнат от инициативен комитет, и получи нищожните 9320 гласа, по-малко от половин процент. Сега върви по пътя на Мая Манолова - и нейните грешки. Когато имаше зад гърба си БСП и столичните социалисти, Манолова взе 189 176 гласа на балотажа срещу Йорданка Фандъкова, (дори повече от спечелените от Григорова). И макар да не е уместно да се сравняват резултати от местни и парламентарни избори, показателно е, че нейната платформа “Изправи се. бг” в съюз с “Отровното трио” (инициатори на протестите през 2021 година, б.а.), спечели 60 055 гласа или 2.29% на вота през ноември 2021 година.

Председателят на столичните социалисти Иван Таков, който беше рамо до рамо с Григорова за местния вот, е наясно, че изборен успех не е възможен без БСП.

“На практика всеки опит за обединение на лявото без БСП би бил поредното му разпокъсване. Има само един начин за успешно обединение вляво и ние го демонстрирахме на местните избори”, заяви той наскоро.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова обаче формира друг съюз и предвид сигурното позициониране на партията в 50-ия парламент, се блазни от лансираната нова формула за широко управление.

В същото време Григорова и Манолова постулират, че ще защитават “правата на работещите хора - миньори, транспортни работници, медицински сестри, шивачки”. Но в действителност гражданите имат нужда от друго – от справедливо правосъдие. То е това, което може да опази правата им, другото е популизъм.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

"Дойче веле"