На тържествена церемония в Големия дворец на Кремъл на 7 май Владимир Путин официално встъпи в петия си президентски мандат. След като положи клетва и прие парада на кремълския полк, Путин отиде в Благовещенския събор, където патриарх Кирил отслужи молебен в негова чест. За първи път молебенът беше показан по телевизията. "Дай Боже, краят на века да означава и край на вашето пребиваване във властта", пожела патриархът на президента. 

Два дни по-късно, на фона на продължаващата трета година кръвопролитна война в Украйна, с военен парад на Червения площад в Москва беше отбелязан Денят на победата, или краят на Великата Отечествена война. В речта си Владимир Путин отправи обичайните си критики към Запада, обвинявайки го в разпалване на регионални конфликти, междунационални и междурелигиозни вражди и във възпиране на независимите центрове на развитие. Путин обяви, че Русия е готова за диалог, но в същото време напомни, че ядрените й сили са винаги в бойна готовност.  

Тези теми коментира за БНР руският историк Тамара Ейделман, отличена през 2003 година като "заслужил учител на Руската федерация" и заклеймена през 2022-ра като “чуждестранен агент”.

Тамара Натановна, какво означава лично за вас датата 9 май? 

Това е краят на войната. Това е трагичен ден. Самият израз "да се празнува 9 май" ми се струва неправилен. Разбирам, че когато са обявили края на войната през 1945 г. хората са започнали да ликуват, но това е ден на паметта и ден на траур. Днешното дрънкане на оръжие е особено безнравствено. Как може в деня на края на войната да се организира военен парад? Това ми се струва ужасно.  

Веднага след края на войната започнаха да превръщат трагедията в триумф. Съзнателно беше създаден образ на войната като триумф и то не толкова на армията, колкото на пълководците под мъдрото ръководство на великия вожд. След смъртта на Сталин започна да се формира по-човешка представа за войната. През 60-те и 70-те години на ХХ в. се появява това, което ще нарекат по-късно лейтенантска проза. Бакланов, Астафиев и Биков пишат за човека по време на война. Написани са много забележителни книги. Появяват се филми: "Иваново детство", "20 дни без война", "Проверка по пътищата".  

В същото време обаче още тогава властта се е опитвала да си присвои този ден. Онези, които са се връщали от войната, са се наричали фронтоваци. Днес тази дума не се използва. Използва се "ветерани". На пръв поглед това е едно и също. Ако си ветеран обаче, това не означава задължително, че си бил на фронта.  

Дядо ми е участвал във войната и никак не обичаше да говори за нея. Това е показано много добре в книгата на Светлана Алексиевич "Войната не е с лица на жена". Много от жените, които тя интервюира, споделят, че дълго време не са можели да говорят за войната и не са искали да си спомнят за нея. В същото време беше създадена голяма група от хора, които ходеха по училищата и участваха къде ли не. Не искам да ги поставям под общ знаменател. Не се съмнявам, че и сред тях е имало хора, които наистина са воювали. Но те създадоха един напудрен образ на войната, в който сякаш започнаха да вярват. И много лесно в началото на новия век този по-човешки образ на войната беше изтласкан на заден план и осакатен. Отново си спомнят преди всичко за Сталин и обличат децата във военни униформи. Въпросът е защо това стана толкова лесно. Може би защото никога не беше казана цялата истина за войната.

Защо в днешна Русия се реабилитира фигурата на Сталин? 

Защото сегашният режим усеща близостта си с тогавашния режим. Следователно култът към тогавашния вожд подсилва култа към сегашния вожд.  

Владимир Путин се опитва да докаже, че т.нар. от него "специална военна операция" е продължение на борбата с нацизма от времето на Великата отечествена война. Доколко му вярват хората в Русия? 

Това е много болезнен въпрос, на който няма категоричен отговор. Със сигурност не всички вярват в това. Познавам много хора и то не само от средите на московската интелигенция, които не вярват. Ако кажем, че никой не вярва, също няма да е вярно. Разбра се, че мнозина вярват. Пропагандата обаче се опитва да ни убеди, че хората се борят с колективния Запад. А тези, които не се борят, са някакви отцепници. 

Мисля, че активните поддръжници на войната и противници на Америка не са чак толкова много. Други се съгласяват, че Западът е нещо страшно, макар че никога не са ходили там. Има такива, които не вярват, но се страхуват да изкажат мнението си или го изказват в много тесен кръг.  

Владимир Путин твърди, че воювайки в Украйн,а Русия не заграбва чужди територии, а защитава своите исторически земи. Как ви изглежда този аргумент в качеството ви на историк? 

Мен като историк ме обижда това, което прави Путин с историята - използва я за личните си цели. Тези, които работят за него, постъпват много хитро. Защото вземат някакъв факт или историческа версия и след това ги смесват с множество лъжи. Или вземат дадена историческа версия и я представят като единствено възможна. Въпросът дали украинците и руснаците са един народ се обсъжда от историците и филолозите от ХIХ в. Нека учените спорят спокойно помежду си.  

Дори да бяхме братя-близнаци, за какво изобщо говорим? И кой е казал, че някаква странна биологична общност, това вече намирисва на фашизъм, трябва да живее в една държава? Хората, които живеят в дадена държава са нацията. Наричаме руснаци руснаците, евреите, бурятите, и украинците, които са граждани на Русия. Има и граждани на Украйна. Най различни, говорещи на различни езици. Това няма нищо общо с тяхната пропаганда, която се основава на фалшивата история. Това няма значение. Има граници и Будапещенско споразумение, което Русия е подписала. 

През септември миналата година в Русия се появиха нови учебници по история за 10 и 11 клас, в които са разяснени целите и задачите на така наречената "специалната военна операция". Освен това, през седмицата президентът Путин подписа указ за държавната политика в областта на историческото образование. Ето някои цитати от указа: "Русия е държава-цивилизация, сплотила руския и много други народи в пространството на Евразия в единна културно-историческа общност", "В основата на самосъзнанието на руското общество са залегнали традиционни духовно-нравствени и културно-исторически ценности, от които зависи съхраняването на суверенитета на Русия", "Неприятелските действия на чуждестранни държави целят на отрекат или омаловажат приноса на Русия в развитието на световната цивилизация". Какво означава това за историческата наука и за училищното образование? 

Учителите могат и да не забележат конкретно този указ, но това е още една тухла в стената, която строят. Още едно изхвърляне на отрова в така и така отровената атмосфера. Това, че Русия е държава-цивилизация предполага, че тя е някакво особено явление с особени традиции, които трябва да бъдат защитени. Това означава, че Русия се различава от Запада, че не са ни нужни човешките права и свободи и че искаме да живеем по съвсем друг начин. Разбира се, че атмосферата, която трови живота в Русия като цяло ще се проявява и в училищата. И не само заради учебника.  

Учебникът на президентския помощник Владимир Медински е пропит от тази идея. Всички се ужасяват от последната част за специалната военна операция, но цялото му съдържание води към това. Всичко е направено много хитро. Целият учебник е пропит от идеята колко прекрасно е било да се живее в Съветския съюз. Не са били доволни само някои отцепници и националисти, които Западът е финансирал. А ние винаги сме се защитавали. През 1956 г. сме се защитавали в Унгария, през 1968-ма - в Чехословакия, след това в Афганистан, а сега се защитаваме в Украйна. Всичко това ще се втълпява на децата. Много е тъжно." 

Въпреки че историческите аналогии винаги са неточни и непълни, все пак искам да ви попитам на кой период от историята на Русия или на Съветския съюз ви напомня това, което наблюдаваме днес? 

Дълго време се обсъжда въпросът дали все още е 1929 или вече 1937 г. Не е нито 29-а, нито 37-а. 2024-та е. Всички диктатори си приличат по нещо, защото са диктатори. В предишните периоди не е имало ядрено оръжие, което днес е средство за шантаж. Съветският съюз имаше ядрено оръжие, но той беше съвсем друга държава. Сега имаме Русия, Украйна и много други държави. Съотношението на силите е напълно различно. Не е имало интернет и мобилни телефони. Това значи, че скоростта на предаване на информацията е била друга, което е много важно.  

Затова смятам, че се намираме в особен период. Днешната ситуация е много по-страшна заради количествата ядрено оръжие и заради безсилието на международните организации, което с всяка изминала година става все по явно. От друга страна, навремето не е имало възможност за бързо предаване на информация и за трансгранични онлайн контакти. Днес те са голямо предимство и трябва да се възползваме от тях.

Тази седмица Владимир Путин положи клетва като президент на Русия за пети път. Какво очаквате от поредния му мандат? 

Лично аз не очаквам нищо или по-скоро нищо добро. Виждам как всеки ден гайките се затягат все повече. Всеки ден има новини, че пенсионерка получава пет години затвор за коментар в социалните мрежи, че 67-годишна лекарка е застрашена от ефективна присъда, защото е казала нещо на вдовицата на загинал в Украйна, че дават тежки присъди на болни и възрастни хора. Не говоря за осъдените правозащитници и за загиналия Алексей Навални, а за обикновени хора, които просто са си отворили устата. Изобщо не ми харесват и ученията с ядрено оръжие. Разбирам, че това е преди всичко начин за шантажиране, но човек може да се увлече. 

Зная, че имате приятели в България. Можете да се обърнете към тях от ефира на националното радио.  

Много искам да поздравя българските си приятели. Участвах в международен проект и работих много с български учители по история. Спомням си за тях с голяма любов.