Из германските супермаркети

ЯНА ВАСИЛЕВА

Холандци, белгийци, швейцарци (особено те) нямат никакви колебания да се отправят за седмичното пазаруване през границата към Германия, защото отлично си дават сметка колко много ще спестят. А за жителите на Федералната република възможността да се снабдят максимално евтино с хранителни стоки е само зад ъгъла, в най-лошия случай на няколко километра с кола. И те, естествено, се възползват от нея – "Алди", "Лидъл", "Пени" или "Нето" са „нашите“ "Алди", "Лидъл", "Пени" или "Нето" и не остават в нито един момент от работното си време без клиенти не само защото храни трябва да се набавят постоянно, но и защото се предлагат на изключително ниски цени. Както сочи статистиката – германците са сред водещите в европейски мащаб по символични разходи за храни и безалкохолни напитки, за което отделят само 11 процента от бюджета си, докато средно за Европа за същата цел отиват 12,9 на сто, а в Италия – цели 14,4.

Краставицата може да струва 29 евроцента, връзката пресен лук – 49, десет яйца могат да се купят и за по-малко от едно евро – за 99 цента, колкото струва и бутилка олио. А два килограма ябълки са точно 1,29 евро. Всичко това е магнит за купувачите, които нерядко се явяват на паркинга пред съответния магазин с автомобил за няколко хиляди евро, но оттам в никакъв случай не следва, че купувайки яйца, например, ще ги вземат прескъпо от някой друг търговски обект, а не за жълти стотинки от кварталния супермаркет.

Всъщност думата е дискаунтър – именно това са евтините места за пазаруване, но за благозвучие нека продължим да ги наричаме супермаркети въпреки известното терминологично разминаване. Появили са се в началото на 60-те години с идеята на самообслужване да предлагат вместо марковите стоки собствени евтини продукти (чиято стойност е към една трета от тази на „реномираните“) в по-ограничен асортимент и оттогава досега идеята все повече се налага, тържествува и се развива, за да се превърне в една от характеристиките на държавата.

Днес супермаркетите категорично са неотменна част от пейзажа (владеят 85 процента от пазара) и от гледна точка на важната роля, която играят, им се посвещава особено внимание. Мащабни телевизионни предавания си поставят за цел да изследват съотношението между качество и цени, да направят сравнение между нивото на обслужване в единия или другия, да проверят и какво е отношението към персонала, за който нерядко се оказва, че е предмет на значителна експлоатация и напълно лишен от лично пространство – преди няколко години цялата държава бе разтърсена от скандал, свързан с методичното шпиониране, на което са били подложени сътрудниците на една от евтините вериги за хранителни стоки. Но да се върнем към сравненията и установеното в процеса на проучване – оказва се, видите ли, че макар спагетите за луксозните магазини и за дискаунтърите да се произвеждат в една и съща фабрика, в едните се използвали яйца от щастливи кокошки, а в другите – не. Аз лично не се представям кого би отблъснало точно това обстоятелство.

Конкуренцията е повече от люта – щом едните намаляват, намаляват и другите; щом едните започнат да пускат по-луксозни стоки и био продукти, започват и другите; едните отворили собствена пекарница – другите на свой ред не закъсняват и започват да предлагат и те току-що опечени хлебчета.

Същевременно прибягват към какви ли не трикове, за да накарат купувача да остави колкото може по-голяма част от съдържанието на портмонето си в магазина. И макар добронамерени медии периодически да предупреждават за капаните, посетителите продължават да влизат право в тях и да си тръгват с много повече стоки, отколкото са планирали да вземат.

Размерите на количката, например, са умишлено мащабни – 180 литра срещу цели 400 в САЩ (които са родината на супермаркетите). Защото колкото е по-голяма, толкова по-неубедително изглеждат в нея продуктите, щом са малко, и това подтиква към пазаруването на още и още. После – отново неслучайно пред почти всеки супермаркет стои по някоя будка за наденички, в която съпругът може да почака, докато съпругата пазарува – защото е доказано, че присъствието на мъжа край количката се отразява негативно на количеството закупени продукти. Още нещо: съвсем стратегически мястото на плодовете и зеленчуците е в началото, тъй като именно там се прекарва най-много време (1,44 мин). Експертите са установили, че покрай това задържане се губи темпото и след това хората са по-склонни да отделят повече внимание на лавиците. Млякото, яйцата и хлябът пък нарочно са в дъното – за да може докато стигне до тях, клиентът да мине през колкото може повече други стоки.

Най-“горещо“ става в понеделник и в четвъртък сутрин – когато на пазара излизат седмичните промоции и нужната вещ може да се придобие особено изгодно, независимо дали става дума за електрическа четка за зъби, бормашина или фино бельо. Най-заинтересованите са край магазина още преди отварянето му, за да не изпуснат набелязаната заветна стока. А всъщност и оттам нататък ги засипват с какви ли не предложения да спестят – от каталозите с евтини пътувания до билетите за автобус, каквито някои от веригите също започнаха да предлагат след отпадането на монопола на железниците в Германия.

Клиентите печелят – от това, че имат възможността да харчат по-малко, но печелят и веригите, естествено, нали не са благотворителни организации. Двамата братя Албрехт, собственици на веригата "Алди" (майката на всички дискаунтъри, както се казва) до смъртта си оглавяваха списъка на най-богатите хора в Германия – благодарение на своите 4300 магазина из цялата страна, които носят годишна печалба от около 560 милиона евро. „Цялата ни реклама е в цената“, гласи едно тяхно старинно мото от 1953 г., към което и до ден днешен нищо не е добавено, а и защо?