ГЕРБ-СДС води с убедителна преднина, а "Възраждане" и ПП-ДБ ще се борят за второто място, като разликата между тях е едва 0,2%.

Това сочат данните на последното преди изборите на 9 юни национално представително проучване на "Алфа рисърч".

Изследването е проведено в периода 1-4 юни 2024 г., със собствени средства на агенцията, сред 1000 пълнолетни български граждани. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Източник "Алфа рисърч"

И в следващия парламент ще влязат шестте политически сили от досегашното НС - ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС, "Възраждане", БСП и ИТН, сочат данните.

При ПП-ДБ се наблюдава "ерозия на подкрепата", а "Възраждане" е единствената, която бележи ръст, отбеляза в четвъртък сутрин по БНТ Павел Вълчев от "Алфа рисърч".

ДПС се задържа стабилна. Движението (14,8%) завършва кампанията с висока степен на мобилизация, която при евентуален спад на активността може да му осигури и по-голяма тежест. Засега няма данни обаче ДПС да изпълни амбицията за разширяване на социалната си база и тя остава съсредоточена в традиционно подкрепящите го групи от обществото.

БСП бележи загуби.  Седмица преди вота зад нея застават 8.1% от решилите да гласуват.  Голяма е вероятността тя отново да бъде единствената парламентарно представена формация от този спектър, но все пак, отломките от нея, откъсват част от избирателите й.

ИТН мобилизира подкрепа в хода на кампанията и към момента може да разчита на 6,2%. Както обичайно зад партията застават антисистемно настроени избиратели, желаещи да изразят своеобразен наказателен вот, отбелязват от агенцията. Към момента партията има достатъчно електорална подкрепа, за да да мине бариерата и за влизане в парламента (4 на сто), и за вкарване на евродепутат (5,88%).

По-голям интерес към по-малките партии

Много гласове обаче отиват в по-малките партии, които няма да минат двете бариери.

"Наблюдаваме висок ръст на подкрепа за други партии. Това са около 20 партии, които хората искат да подкрепят. Този път нямаме един вот, който се води от това да се подкрепи победителят, а по-скоро един протестен вот и подкрепа за по-малките политически играчи", коментира Вълчев.

След разколебаните електорални периферии, които бяха регистрирани в началото на кампанията, все по-ясно се очертава и липсата на конформистки вот, този който следва победителите. За първи път в три годишния цикъл от предсрочни избори е налице толкова висок дял подкрепа за т. нар. малки партии. Седмица преди вота 9,5% от решилите да отидат до урните смятат да дадат гласа си за приблизително 20 други формации, част от които имат възможност да спечелят около 1%, посочват социолозите.

Седмица преди изборния ден с най-близки позиции до 4-процентната бариера е един от новите участници в надпреварата - "Синя България" (3,3%). Коалицията, продължение на местната „Синя София“, се очертава като алтернатива за разочарованите десни избиратели. Към нея се насочват бивши гласоподаватели и  на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, предимно от столицата. Така проучването потвърждава регистрираната от "Алфа рисърч" още на старта на кампанията тенденция, че вотът в столицата, където ерозията в подкрепата за водещите партии е най-осезаема, може да се окаже ключов за крайния резултат.

Друга нова и инспирирана от местните избори в София коалиция „Солидарна България“ също се впусна със значима заявка в кампанията, отбелязват от агенцията. За момента обаче, тя не успява да преодолее конкуренцията на множеството формации вляво и излиза от кампанията с аналогичен на стартовия си резултат – 2,4%.

Евроизборите

Нагласите за гласуване в евровота възпроизвеждат до голяма степен тези за национален парламент: същата йерархия и позиции, аналогично равнище на подкрепа за партиите. По-високият изборен праг от 5,88%, както и ограниченията за гласуване пред сънародниците ни в страни извън ЕС правят относително по-сигурен отговора на въпроса колко партии ще намерят място в Европейския парламент.

Това са ГЕРБ-СДС (25%), ПП-ДБ (15,9%), "Възраждане" (15,7%), ДПС (14,1%), БСП (7,9%). Известна неяснота има при ИТН (5,9%), но е вероятно партията на Слави Трифонов също да прескочи по-високия електорален праг от 5,88%, се посочва в анализа на агенцията.

Избирателната активност

Добрата новина е, че се очаква малко по-висока активност на парламентарния вот - 42% са заявили, че ще гласуват, или около 2 750 000 души, спрямо 40,69 на сто през април миналата година. Очаква се и по-голям интерес към евровота - 2,43 млн. избиратели ще гласуват, или 39,5%, спрямо 32,64 на сто на предишния вот през 2019 г.

Източник "Алфа рисърч"

72% от гласуващите са знаели кого ще подкрепят още от преди началото на предизборната кампания на 9 май, едва 16% са решили по време на кампанията. 12 на сто все още не са наясно за кого ще дадат гласа си в неделя.

32% въобще не следят кампанията и не се интересуват от нея. Тези, които го правят, са видели най-вече интервютата на кандидати за депутати в медиите - 32 на сто, предизборни дебати - 26%, билбордове, афиши и плакати - 14 на сто, публикации в интернет и социалните мрежи  - също 14%.