Представителите на синдикатите и работодателите в Националния съвет за тристранно сътрудничество не са съгласни публичният здравен фонд да се управлява изцяло от държавата и предлагат Министерството на здравеопазването да преосмисли идеята си.

Промяната е записана в проекта от промени в Закона за здравното осигуряване и предвижда членовете в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да се увеличи с още двама представител на държавата. Така тя ще разполага с общо 6 души от общо 11 в състава и на практика ще формира пълно мнозинство при взимането на решения. 

"Няма как да подкрепим такава промяна. Колеги, ние ставаме една украса, а това е крайно неприемливо. Касата е публична, а не държавна институция", възмути се Иван Кокалов от КНСБ, който участва и в надзора на касата.

"Не го правете. Полза особена няма да има, само главоболията ви ще станат повече", призова и президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, уточнявайки, че решенията на държавата не винаги са най-добри за гражданите.

Синдикатите предлагат в надзора на институцията да има равен брой представители на държавата, работодателите и синдикатите, а пациентските организации да участват в контролните функции. Според Манолов техните интереси така или иначе се защитава през бизнеса и синдикатите, затова нямат място при взимането на конкретни решения. Колегата му Кокалов пък припомни, че националната представителност на пациентските организации отдавна е изтекла и в момента само една от тях е с валиден лиценз.

"Не веднъж пациентите в надзора на касата са лобирали в полза на един или друг мадикамент, след което той се заплаща с публични средства. Затова мястото им е в контрола на медицинската дейност, а не във взимането на решения", категоричен е Кокалов. 

Социалните партньори подкрепят по принцип промените в Закона за здравното осигуряване и най-вече мерките за подобряване на събираемостта на здравните вноски.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) похвалиха идеята размерът на осигуровките, плащани от държавата, да нараства с 5% от 2016 г. докато се изравни със здравната вноска за страната от 8% (сега тя е наполовина), но предложиха допълнение - хазната изобщо да не покрива осигуровките на хора с доходи. Това означава държавните служители да поемат сами разходите си за здравно осигуряване, при това в пълния им размер. От Асоциацията на индустриалния капитал пък смятат, че с оглед на икономическата иситуация стъпката, с която би трябвало да расте ангажиментът на държавата, би трябвало да е по-ниска.

Притесненията на бизнеса са свързани основно с разделянето на здравния пакет на основен и допълнителен. Причината е, че липсва яснота не само кои услуги ще бъдат включени в тях, но и как ще се процедира със здравнонеосигурените граждани. Доста спорен е и въпросът как ще се пеценява системната неудовлетвореност на пациентите, когато няма ясно разписани критерии за качество.

"За качеството на здравната помощ не можем да съдим по мнението на баба Гица от с. Антон, която се е почувствала добре, защото докторът й се е усмихнал. Не отричам важността на този фактор, но не бива той да бъде водещ. Това трябва да се прави от експерти", предложи синдикалистът Кокалов.

Според заместник здравния министър Ваньо Шарков обаче въпросът се преекспонира, тъй като Комисията по акредитация и сега се допитва до гражданите, за да прецени дали да издаде разрешително за дадена болница. Освен това ресорното ведомство вече е изготвило специални стандарт-индикатори за проследяване на качеството на медицинската помощ, които до седмица ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

На финала социалните партньори споделиха опасенията си, че пакетът от промени е бил внесен за разглежда в Народното събрание преди да бъде разгледан в тристранния съвет и ако депутатите внесат допълнителни текстове, целият проект ще трябва отново да се върне обсъждане от синдикатите и бизнеса.