На планетата може да вършите малко дейности без значение на качеството. Тази на инструкторите е една от тях

Ноторно известно е, че държавата е най-силният играч по причина, че само тя може да променя правилата на играта. Но какво да правим, когато нея не я е еня за нищо, от което няма далаверка – тук и сега.

Или по-точно има, но "държавата" е фокусирана в краденето днес, мисли на къси позиции и изобщо не я интересуват никакви хоризонти – например живеят или умират младите ѝ хора.

За какво говоря?

Представете си, че вие работите нещо – например произвеждате капачки за буркани. Вие имате уникалния шанс никой да не контролира качеството на вашия труд и вашата продукция. Единствено остава да трупате печалба - ама стават ли вашите капачки на бурканите, сиви ли са, жълти ли, имат ли кръгла форма или са като барбарони, това тука не е ли малко ръжда… Никой не се интересува, бам – вие си получавате парите. И то добри пари.

Точно в тази позиция са няколко занаята в България (не говоря за онази многоуважаема дама, която от 10 е години шеф на КЗК и никой не я пита какво е свършила). Говоря за най-обикновените автоинструктори.

Това е занаят - феномен, при който кариерата ти не зависи от „продукцията“. И не ми казвайте, че я контролира ИА „Автомобилна администрация“ (позната все още под живописната и напълно оправдана абревиатура ДАИ), която няма да му даде книжка. Точно обратното е – ДАИ може да откаже 1000 пъти книжка на курсистите на даден инструктор и от това за него не произтича нищо. Започвам работа в редакция и написвам 100 материала, от които не става нищо, но продължавам да съм си там и да получавам заплата. Дето вика колегата Румен Бахов – пълен абсурд.

И не това е най-страшното – още по-страшното е, ако му я издаде. Тогава често сълзите са много – включително и на разни „тарикати“, които са бутнали подкупи, а нещата често са необратими.

Сякаш каквото и да измислят в тази посока, то пропада като в черна дупка – не работи нито точковата система, при която след определено количество „заслуги“ трябва да отидеш на опреснителни курсове (по-точно работи, но само като финансов инструмент за намаляване парите в джобовете на населението). Нито пък от десетилетия някой си мръдна пръста да въведе поне прословутите ограничения за млади водачи – примерно да не се движат в тъмната част на деня без придружител, или да могат да карат МПС до определени мощности. Тцъ… Това винаги си остава само в сутрешните блокове след поредния човек – или няколко човека, станали "на кайма".

Наистина имам чувството, че тия хипопотами – депутатите, до такава степен са дебелокожи, че демонстративно нарочно не приемат нищо в тази посока – само заради синковците си. Щото от тях зависи, а те не искат да нарушат рахатлъка на отроците си.

Току-що взел книжка водач на 18 г. уби тази нощ момиченце на 14 и рани други, също 14-годишни спътнички на задната седалка (сега няма да питаме какво правят тия деца в полунощ в кола, на междуградски път – да не разводняваме темата).

Цяла София излезе да протестира, след като току-що взел книжка водач – буквално на 18 години и няколко дни, уби Ани и Явор на „зебра“. Часът, между другото, беше почти идентичен…

Ама защо постфактум, бе джанъм?!

Общото при тези деца, които вече са с присъди на убийци (и това е втората страна на трагедията), е че в огромен процент от фаталните случаи става въпрос за самокатастрофиране. Като цяло това са над 50% у нас. Такъв е и случаят от Ивайловград от нощес. Самокатастрофиране означава ПТП без втори участник – никой не те е ударил, засякъл, обективно нещо да ти е повлиял и т.н.

Това говори за отчайващо слаба подготовка на шофьорите. И, разбира се, отчайващо липсващ последващ контрол - след като се е сдобил с книжката. За менталните им способности също може да се поприказва дълго, но и то не е темата в момента…

Обаче всичко е точно, нали – на сутринта инструкторът ще излезе отново на работа. Само онова момиченце на 14 г. няма да излезе заникъде.

Сходно стои въпросът с едни други любими бизнес субекти: как у нас се извършват техническите прегледи? Защото нали на пътя има три фактора: хора, пътища и автомобили. С тях сега също няма да се занимавам – защото всички знаем как е.

Ето и три  прости въпроса и идеи:

Има ли национален регистър на това колко инструктори „печатат“ свидетелства за управление на  МПС в школите? Или са регистрирани само бройката автошколи и какво става нататък е „тъмна Индия“?

Толкова ли е трудно, ако един човек непрекъснато издава брак – примерно първите 2 г. след взимането на СУМПС неговите курсисти са направили 400 акта. На другия са направили 40. Е, може ли за хазяите в AirBNB да има рейтинг – и всеки да може да ги „точкува“ според това как мирише сапунът, а хората, които пускат на пътя евентуални убийци, да нямат?! Уверен съм, че дигиталният свят дойде накрая (отчасти) дори и в КАТ – въпреки острата съпротива на работещите там. И че това е информация, която сравнително лесно може да бъде набавена и обобщена до степен – на нейна база да се формират някакъв тип рейтинги на школите.

И последният ми въпрос е: вие за колко инструктори сте чули в последните години с отнет лиценз и право за работа?