Женският бокс обикновено не привлича много зрители. Той е и много млад спорт - съществува едва от 90-те след дългогодишни битки на жени спортисти да бъде признат като отделна категория спорт и за да се стигне до включването му в олимпийските дисциплини. На тази олимпиада обаче той се превърна в една от основните теми не заради самия спорт, а заради участието на две боксьорки в него, за които има съмнения, че са генетични мъже с полова аномалия и съответно се възползват съзнателно или несъзнателно от предимствата на мъжката физика.

Скандалът преля от социалните мрежи и в политиката, като даде нов повод за споровете има ли области в живота, в които няма как да има инклузивност за транс- и DSD-хора, без това да е за сметка на жените.

Протестите на женските федерации и на именити атлетки като Мартина Навратилова, които от години настояват в спорта да се правят тестове за категоризиране на мъже и жени, отново набраха сила. Стигна се до ужасяваща вълна от негативни коментари по адрес на двете боксьорки – алжирката Иман Хелиф и тайванката Лин Ю-Тин. Същевременно пък биолози и учени, които разясняват особеностите на генетичните аномалии, изхождайки от научния факт, че в природата съществуват два пола, получаваха заплахи и петиции за канселирането им заради научната си работа. Стигна се вече до там, да наричат биолози или журналисти трансфоби и фашисти, ако настояват, че биологично половете са само два или дори ако наричат жените жени и мъжете мъже.

Споровете не спират и най-вече, защото и двете спортистки взеха златен медал в категориите си, като само те единствени в бокса не загубиха нито един боксов мач и не дадоха шанс за нито една точка на всичките си съпернички, подхранвайки така обвиненията, че генетичните аномалии водят до сериозни физически предимства, заради които по принцип жени и мъже не се състезават в една категория.

Изписаха се десетки статии, опитващи да вникват в най-дълбоките дебри на генетиката и споровете вече се водят с научни и полунаучни термини от хора, които никога не са учили нещо повече от базова училищна генетика. Към този най-широк кръг от хора принадлежа и аз, затова ще се опитам да обясня какъв е чисто социално и за жените проблемът с инклузията на хора с полови аномалии в спорт, в който тези аномалии им дават предимства пред жените, както и въпросите, пред които ни изправи този спор.

Но все пак да изясним най-общо какво означава човек с полови аномалии. Според Международната боксова асоциация (IBA) Хелиф и Лин са генетично мъже, което означава, че имат полови хромозоми X и Y. Освен това Хелиф има повишено ниво на тестостерон - също като мъж. Според паспорта ѝ и собственото ѝ изявление обаче тя е жена.

Ако тези твърдения са верни, от биологична гледна точка Хелиф би била случай на т.нар. нарушено полово развитие, или накратко DSD. Това е известно още като интерсексуалност. Приблизително 1,7% от населението се ражда с DSD.

Съществуват различни варианти на това заболяване. Някои хора имат аномалии в половите си хромозоми. Други имат нормално разпределение, т.е. един Х и един Y или два Х, но въпреки това не се развиват като мъже или жени. Това е така, защото имат промени (мутации) в някои гени, което означава, че те не се развиват нормално като мъже или жени. Това обикновено засяга първичните полови белези, но също и други физически характеристики.

Липсват пенис и тестиси

Лекоатлетката Кастер Семеня е ярък пример за такова нарушено сексуално развитие. Нейният случай на олимпийски победи и забрани е пример за проблемите, които DSD може да причини във високоразвития спорт.

Семеня има хромозоми X и Y и следователно е биологично мъж. Семеня обаче има и генетичен дефект в ензим, наречен 5-ARD. При засегнатите от този дефект сексуалното развитие в утробата на майката е нарушено. Обикновено при тях не се развива пенис, а малките тестиси често остават невидими в тялото. Поради това хората с този ензимен дефект са категоризирани като момичета при раждането си, въпреки своите XY хромозоми.

Нивото на тестостерон в кръвта е повишено

По време на пубертета обаче при засегнатите се наблюдава масирано отделяне на тестостерон, контролирано от мозъка - също като при мъжете. В резултат на това те развиват повече мускули и чертите на лицето им често стават по-мъжествени. В някои случаи малките тестиси мигрират извън тялото.

При тези хора нивото на тестостерон е значително по-високо от това при здравите жени. Те все още могат да се чувстват като жени, особено ако не развият мъжки полови белези, растеж на брада или особено дълбок глас.

Експертите предполагат, че ензимният дефект е различен при различните хора. Възможно е да е налице пълен или само частичен отказ. Нивата на тестостерон в кръвта също варират: те могат да бъдат два пъти по-високи от тези на жените (чиито нормални стойности са 0,12 до 0,6 нанограма на милилитър) или да достигнат тези на мъжете (нормалните стойности са 3,5 до 11,5 нанограма на милилитър). Тоест при нито една вариация обаче нямаме никакво припокриване на тестостеронните нива при жени и мъже – при мъжете то е около 20 пъти по-високо.

Проблемът с Хелиф и Лин е, че за тях вече има доказателства, че са с У-хромозоми и надмощие над жените в този спорт. След направени тестове от ръководената от Русия Международна боксова асоциация (МБА), те са дисквалифицирани, тъй като според нея те не са покрили така наречените "критерии за допустимост" след "тестване на пола" в резултат на "множество оплаквания от няколко треньори". Тестовете са направени  в лаборатории в трети държави, които са акредитирани към КАС и никой никога не е оспорвал работата им, нито пък имат връзка с Русия или МБА.

МБА заявява, че кръвните тестове на двете боксьорки са проведени през май 2022 г. и март 2023 г. и че резултатите "убедително показват", че двойката

"не отговаря на критериите за допустимост за състезанията на МБА при жените".

Оттогава те твърдят, че и в двата случая са открити мъжки XY хромозоми. Президентът на МБA Умар Кремльов също заяви, че тестовете "показват, че те са мъже".

Лин не обжалва решението, докато Хелиф отнесе случая до Спортния арбитражен съд (КАС), но след това оттегли жалбата.

Междувременно Международният олимпийски комитет (МОК) временно преустанови дейността на МБА през 2019 г. заради проблеми с интегритета и управлението, а след това я лиши от официалния ѝ статут миналата година заради невъзможността да извърши реформи. МБА също така наруши указанията на МОК, като допусна руски състезатели на своите световни първенства.

Този спор означаваше, че МОК е отговорен за провеждането на състезанията по бокс на Олимпийските игри в Париж, както беше и в Токио.

МОК обаче не прилага строги критерии за допустимост и застъпва тезата за инклузивност – тоест транс-хората и хората с DSD според тях не бива да бъдат изключвани, независимо че вероятно са по-силни  и бързи от жените. По правило всички те се състезават именно в женските категории, мъжкият спорт не е засегнат по никакъв начин от този проблем.

Критиките към МОК от страна на женските спортни федерации са, че така те не осигуряват две от водещите неща за професионалния спорт, а именно – равнопоставеност и безопасност.

През 2021 г. МОК издаде нови насоки, като поиска от отделните спортни федерации да разработят свои собствени политики за допустимост, вместо да настояват за обща политика, основана на нивата на тестостерон.

Въпреки това, тъй като в момента МОК отговаря за олимпийския бокс поради спора с МБА и с разразилите се спорове около Хелиф и Лин, той е изправен пред нарастващ натиск да предложи свои собствени по-строги правила, за да защити женската категория и да гарантира справедливост и безопасност.

Това е особено актуално, след като през последните години редица спортни федерации затегнаха собствените си правила за допустимост на половете, като забраниха на транссексуалните жени да се състезават в елита на жените и настояха спортистите с разлики в половото развитие (DSD) да намалят по медицински път нивата си на тестостерон. Това също не се смята за решение на проблема, тъй като дори и тестостеронът да се намали с външни методи, изградената вече маса, мускули и костна система, характерни за мъж, си остават.

Следователно правилата на МОК за допустимост в бокса не са в крак с другите спортове. МОК се отказа от генетичното изследване на пола през 1999 г. и изглежда се противопоставя на промяната на правилата, отчасти поради страх от заклеймяване на хората, като твърди, че "всеки човек има право да практикува спорт без дискриминация".

Президентът на МОК Томас Бах заяви:

"Не е толкова лесно, колкото някои сега искат да го представят - че XX или XY е ясното разграничение между мъжете и жените. От научна гледна точка това вече не е вярно. Ако някой ни представи научно обоснована система - как да разпознаем мъжа и жената - ние сме първите, които ще го направят. Не ни харесва тази несигурност. Така че с удоволствие бихме я разгледали."

Изказването му предизвика вече истинска буря сред женските федерации, биолози и защитници на правата на жените.

Ако женският пол се окаже флуидна категория за институциите, това ще има тежки последствия, предупредиха юристи. Това означава, че този въпрос може да се вземе на въоръжение от сексисти и могат да се поставят под въпрос всички закони, създадени специално за защита на жените, ще отпаднат всички критерии, създадени, за да дадат права и инклузивност на жените и де факто ще върнат жените с векове назад преди началото на борбата им за равни права и инклузивност.

Другият проблем при липса на регулации и пълна инклузивност е, че в бъдеще може да се стигне до нарочно селектиране в женския спорт на атлетки, родени като мъже или с генни мутации, които им дават мъжки предимства. Това ще унищожи женския спорт само няколко десетилетия след като жените успяха да се преборят да бъдат допуснати до него.

Спорът за бокса подхрани исканията за задължителни сексуални тестове на бъдещите олимпийски игри, като активистите призовават за връщане на теста с намазка от бузата (от който МОК се отказа през 2000 г.). Те твърдят, че огромното мнозинство от спортистките подкрепят това. Други обаче твърдят, че са необходими по-всеобхватни тестове, за да сме сигурни в генетичния състав на индивида, което би породило опасения относно разходите и инвазивността.

През 2023 г. беше създадена нова боксова организация, наречена Световен бокс, която в момента има 37 членове, все още много по-малко от МБА, но не е призната от МОК.

В сегашния си вид МОК ще продължи да организира олимпийски квалификации, в които Хелиф и Ю-Тин могат да участват. В състезания, за които отговаря все още МБА обаче, те не са допуснати – тоест на този етап могат да участват само в олимпиади.

Как да се подходи към атлетите с DSD е от особено значение и за други спортове като леката атлетика, в която южноафриканската бегачка на средни разстояния Кастер Семеня, родена с DSD 46 XY 5-ARD, два пъти печели олимпийско злато на 800 м. В Рио 2016 г. и трите медалистки в бягането на 800 м при жените бяха атлетки с DSD, включително победителката Семеня.

Няколко водещи спринтьорки също бяха засегнати от спортните ограничения за атлетките с DSD, които сега обхващат всички лекоатлетически дисциплини в женската категория. Кристин Мбома от Намибия, която спечели сребро на 200 м в Токио, и сънародничката ѝ Беатрис Масилинги бяха засегнати от промяната в правилата. Те, заедно с още 11 други атлети, трябваше да пропуснат Световното първенство в Будапеща миналата година съгласно новите правила, изискващи атлетите с DSD, които се състезават в неограничени преди това дисциплини, да потискат нивата си на тестостерон в продължение на поне шест месеца, преди да се върнат към състезанията.

Световната атлетика твърди, че докато "приблизително 1 на 20 000 от общото население има 46 XY DSD, в елитните състезания при жените този процент е приблизително 7 на 1000 - разпространението е 140 пъти по-голямо". Според специалистите това вече е убедително доказателство за предимство в представянето на хора с полови аномалии пред жените без.

Въпреки това, дори в научната общност се водят спорове за това какво физиологично предимство всъщност имат спортистите с DSD, в зависимост от вида на DSD.

Световната федерация по водни спортове, която въведе подобни правила като в леката атлетика, заявява, че всички спортисти "сега трябва да удостоверят хромозомния си пол пред националната си федерация", като добавя, че "неизпълнението на това задължение или предоставянето на фалшиво удостоверение ще лиши спортиста от право на участие". Комисията си запазва правото да включи хромозомния тест за пол в своите антидопингови тестове.

Противниците на тестването за пол твърдят, че то е унизително за жените, макар мнозинството – 86% по-точно, от жените атлетки настояват такива тестове да се въведат задължително навсякъде преди световни състезания. Те са бързи, евтини и неинвазивни. Аргументът, че да се тества физиката на спортист е унизително, е несъстоятелен, тъй като и в момента всеки активен елитен спортист може да бъде тестван на базата на случаен избор, по всяко време и пред свидетели, като един от критериите, които се тестват, са тестостеронът. Той е смятан за допинг и в случаите на безспорна принадлежност към един от двата пола, завишеният над определени нива тестостерон е достатъчна причина за дисквалификация. Как тогава ще се изключат от подобни тестове хората с полова аномалия и каква е разликата между естсествения тестостерон в мъжки количества при жените и взетия като допинг тестостерон?

Какво ще се случи с Хeлиф и Лин от тук нататък?

Халиф обяви, че ще съди причинители на онлайн тормоз, което бе изтълкувано в социалните мрежи и медиите като намерение да докаже, че е жена. Всъщност независимо от пола и хромозомите си, всеки човек има право на уважително отношение и агресията – оф- или онлайн към него подлежат на съдебно преследване. За целта не е нужно да доказваш дали си мъж или жена, уважение и нормално отношение се полагат на всички.

В интервю за френския вестник „Льо Поан“ хора от екипа на Хелиф междувременно потвърдиха косвено обвиненията срещу нея. „Тя е родена като жена, смята се за жена, възпитана  е като жена и тренира и се състезава като жена въпреки хромозомите и тестостерона си“, цитира вестникът. Най-късно при получаването на тестовете от МБА и двете боксьорки, както и федерациите им знаят какво е състоянието им, но забраниха то да се прави публично достояние и засега не са се подложили на нови тестове, за да опровергаят обвиненията. Практика, обичайна при обвинения за допинг – тогава спортистите обикновено се подлагат доброволно на нови тестове, ако не са съгласни с обвиненията. Практиката на КАС обаче е да публикува резултатите от такива тестове, когато обявява решенията си и това може да е една от причините двете спортистки да не искат да се обръщат към апелативния съд. Ако те не докажат обаче, че решението за недопускането им, взето от МБА е грешно, ще могат да участват в световен мач едва след 4 години на следващата олимпиада. Решение, което тепърва ще трябва да вземат сами.

Разбира се, хората с DSD имат право на емпатия и разбиране, още повече ако са разбрали за състоянието си твърде късно, когато вече са в световния спорт. Затова женските федерации и учени, занимаващи се и с етиката в спорта, настояват тестовете за допустимост да се правят на достатъчно ранен етап, още в началото на евентуална световна кариера и докато още е извън светлината на прожекторите. Тази защита трябва да им бъде осигурена от спортната федерация, към която са, а и МОК също трябва да помисли за това.

С решението си да не регулира по никакъв начин и да се позове само на джендъра – тоест на това как спортистът се чувства, МОК де факто остави да бъдат разкъсвани от социални медии и хейт тези две боксьорки и в същото време не защити и правата на жените в женския бокс – тоест провали се на всички нива. Регулацията е необходима за защита на всички.