Смъртните случаи в Европа, причинени от високите температури, ще се утроят до края на века. Най-засегнати ще са южните европейски държави като Италия, Гърция, Испания, сочи прогноза, информира "Гардиън".

Към момента хората, които умират заради ниски температури в Европа, са повече от тези, чиято смърт е причинена от жегите. Затова някои експерти твърдяха, че промените в климата могат да бъдат от полза като намалят смъртните случаи от студ. Но изследване, публикувано в сп. Lancet Public Health, достига до изводи, които опровергават подобни предположения.

Ако глобалното затопляне стигне до катастрофично повишаване с 3 или 4 градуса по Целзий, скокът в смъртните случаи заради жегите рязко ще надвиши спада на починалите от ниски температури.

Според изследователите резултатите показват, че изменението на климата може да създаде „безпрецедентни предизвикателства“ за системите за обществено здравеопазване, особено по време на горещи температурни вълни.

„Очаква се да настъпят много повече смъртни случаи, свързани с жегата, със затоплянето на климата и застаряването на населението, докато смъртните случаи от студ намаляват слабо“, обяснява Дейвид Гарсия-Леон от Съвместния изследователски център към Европейската комисия, съавтор на изследването.

Смъртните случаи заради горещината могат да убият 129 000 души годишно, ако температурите се покачат до 3C над прединдустриалните нива. Днес смъртните случаи, свързани с жегите в Европа, са 44 000. Но годишният брой на починалите от студ и топлина в Европа може да нарасне от 407 000 души днес до 450 000 през 2100 г., дори ако световните лидери постигнат целта си за глобално затопляне от 1,5C, установява проучването.

Изследването излиза на фона на поредица от силни горещи вълни, които причиниха хаос на целия континент. Резултатите оспорват аргументите на експертите, които твърдят, че глобалното затопляне е добро, защото по-малко хора ще умрат от студ. Дори в Европа, най-хладният обитаем континент, животите, изгубени вследствие на по-голямата жега, ще компенсират тези, спасени от по-мекия студ, установи проучването. Страните в Азия, Африка, Океания и Америка се пекат при още по-смъртоносни високи температури.

„Това изследване е ярко напомняне за броя на животите, които излагаме на риск, ако не успеем да действаме достатъчно бързо срещу изменението на климата“, казва Мадлин Томсън, ръководител на климатичните въздействия и адаптация към благотворителната организация за здравни изследвания Wellcome, която не е част от проучването.

Прогнозираното утрояване на смъртните случаи от пряка топлина в Европа „дори не е пълната картина“, добавя тя, посочвайки изследвания, които свързват екстремните горещини със спонтанни аборти и влошено психично здраве.

„И тогава има косвени въздействия. Вече видяхме как екстремните горещини могат да причинят провал на реколтата, опустошения от горски пожари, да повредят критична инфраструктура и да засегнат икономиката – всичко това ще има косвен ефект върху живота ни.“

Изследователите са моделирали данни за 854 града, за да изчислят смъртните случаи от високи и ниски температури на целия континент. Те установяват, че топлината ще убие повече хора във всички части на Европа, но че най-тежкото бреме ще падне върху южноевропейските страни като Испания, Италия и Гърция, както и части от Франция. Те прогнозират, че броят на смъртните случаи от крайни температури ще нарасне с 13,5%, ако планетата се нагрее с още 3 градуса по Целзий – ниво на климатични сривове, малко по-високо от очакваното и което ще доведе до 55 000 допълнителни смъртни случая. Повечето от починалите ще бъдат на възраст над 85 години.

Гари Константинудис, епидемиолог от Центъра за околна среда и здраве, който не е участвал в проучването, отбелязва пред "Гардиън", че то е с високо качество, но прави уговорката, че прогнозирането на причинени от температури смъртни случаи е сложно и свързано с известно несигурност.

"Анализът се основава на предишно проучване, което приема, че ефектът от температурата върху смъртността е постоянен между 2000 и 2019 г., но други проучвания съобщават за намаление поради фактори като подобрено здравеопазване и промени в инфраструктурата. Неотчитането на това се очаква да надцени бъдещото въздействие на топлината върху смъртността“, смята той.

Проучването също екстраполира данни за смъртността заради горещини от градовете към селските райони, които са изправени пред по-малко топлинен стрес. Елиза Гало, екологичен епидемиолог в ISGlobal, която е изследвала смъртността от горещини в Европа и която не е участвала в проучването, смята, че е „все по-важно“ да се адаптираме към нарастващите горещини. Изследователите насърчават правителствата да обмислят политики за намаляване на смъртните случаи, като инвестират в болници, създават планове за действие и изолиране на сгради. Според експертите прогнозираното увеличение на смъртните случаи се дължи на промените в структурата на населението и климата на Европа.

„Ако искаме да избегнем достигането до най-лошия сценарий, от основно значение е да се справим с корена на проблема, като обърнем внимание на емисиите на парникови газове“, казва Гало.

Изследователите заключават, че усилията за адаптиране към новите температури трябва да се съсредоточат върху региони с висока безработица, бедност, структурни икономически промени, емиграция и застаряващо население. Те казаха, че такива райони са по-малко способни да се адаптират към щетите от климата и също така са засегнати по-силно от увеличаването на смъртните случаи от топлина.