Болестите на кръвообращението са основен фактор за ниската средна продължителност на живота в България и те са причина за голямата разлика в продължителността на живота между мъжете и жените. Продължителността на живота е различна в отделните етнически групи. Близо 6 години повече живеят етническите българи в сравнение с ромите, а продължителността на живота и при трите най-многобройни етноса е по-голяма при жените - българките живеят средно 78,6 години, жените от турската етническа група - 76,9, а тези от ромската - 71 години.

Това са част от изводите от експериментално статистическо изследване на тема "Болестите на кръвообращението и големите разлики в очакваната продължителност на живота по пол и етнос в България", проведено за първи път с данни за България от екип изследователи с участието на председателя на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов, съобщи НСИ на страницата си. Резултатите са публикувани в научна статия в брой 236 на авторитетното списание Public Health, отбелязва БТА.

Анализът показва разликата в продължителността на живота между мъжете и жените за трите основни етнически групи – българска, турска и ромска, като най-голяма разлика има при българската етническа група (7,8 години), следвана от етническите турци (6,4 години), а при ромите е най-ниска (5,3 години).

Разликата между продължителността на живота на жените и мъжете е над 7 години, като половината от тази разлика се дължи на болести на кръвообращението. Втората група причини са онкологичните заболявания, които водят до близо 1 година разлика в продължителността на живота. Следват респираторните заболявания – водещи до 0,4 години разлика между продължителността на живота на мъжете и жените.

Анализът е базиран на данни от Преброяване 2021, съчетан с данни за смъртността в страната.