Дебатът в "Продължаваме промяната - Демократична България" за това как ще се явяват на изборите - заедно или поотделно - отново е актуален. Досегашната история на изборните резултати на градската десница на последните 6 парламентарни вота със сигурност е важен детайл в този дебат.

От тази история ясно се вижда, че формата на явяване не е била определяща за резултатите. Те са били най-добри, когато политиците от "Продължаваме промяната - Демократична България" са били нови и свежи лица със силни послания, независимо от това дали са се явили заедно или по отделно на вота.

През април 2021 г. "Демократична България" получи 302 280 гласа.

През юли - 345 329 гласа. "Демократична България" отбеляза ръст от 43 049 гласа. Този резултат за т. нар автентична десница бе най-високият, който тя изобщо бе събирала. Във всички свои варианти - "Синя коалиция", "Реформаторски блок" и "Демократична България", десницата имаше около 300 хил. гласа.

През ноември 2021 г. "Демократична България” обаче регистрира най-ниския резултат за автентичната десница изобщо - 166 966 гласа. Спадът бе 178 363 гласа. 

На същите тези избори през ноември 2021 г. "Продължаваме промяната" се яви за пръв път на парламентарен вот и имаше 673 141 гласа.

Да приемем, че всички тези 178 363 гласа, загубени от "Демократична България", са отишли при "Продължаваме промяната". Това означава, че тази партия все пак спечели самостоятелно допълнителни 494 807 гласа.

През октомври 2022 г. "Демократична България" имаше 186 528  гласа, или ръст от 19 562 гласа.

През октомври 2022 г. "Продължаваме промяната" получи 506 099 гласа  - спад от 167 042 гласа. Тогава "Продължаваме промяната - Демократична България" се явиха по отделно и общо имаха 692 357 гласа. Това бяха изборите след правителството на Кирил Петков.

През април 2023 г. при общо явяване двете формации имаха 621 069  гласа -  минус 71 288.

През юни 2024 г. "Продължаваме промяната – Демократична България" получиха 307 849 гласа. Това прави 313 220 гласа по-малко. Това бяха изборите след правителството на Николай Денков.

Има неофициално информации, че дори отделните партии в "Демократична България" обмислят самостоятелно явяване. В това отношение градската десница също има политически опит, при това доста негативен.

За последно т.нар. градска десница се яви с няколко листи на парламентарните избори през 2017 г. Тогава коалицията около ДСБ взе 86 984 гласа. Коалицията около "Да, България" имаше 101 177 гласа, а коалицията около СДС, който все още не беше пристанал на ГЕРБ - 107 407 гласа.

И трите коалиции имаха около 3% и не влязоха в парламента. Възможно е обаче при много ниска избирателна активност, каквато се очаква на следващите избори, между 80 и 100 хил. гласа да са достатъчни за преодоляване на бариерата от 4%.

Но рискът градската десница отново да остане без никакво парламентарно представителство, все пак е твърде голям. И това трябва да се има предвид от партиите, които обмислят самостоятелно явяване.