Параолимпийският шампион в тласкането на гюле при мъжете в клас F55 Ружди Ружди заяви при пристигането си в България след участието си на Игрите в Париж, че е преминал през много трудности, докато достигне до това злато. Той каза, че заради тях тази титла тежи повече от предишните, но няма намерение да спира да се състезава.

"Този медал ми тежи повече от другите, защото минаха много години и е все по-трудно да се печели, особено злато. Много е трудно да стоиш на едно ниво толкова много години при всички тези контузии и проблеми, но съм щастлив, че отново успях да се кача на върха. Много съм горд, че отново чух химна на България в най-силното състезание. Чувствам се много горд наистина", каза, цитиран от БТА, 33-годишният Ружди, който има олимпийски титла и от Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година.

"За Олимпийските игри в Париж бях много подготвен и много желаех тази титла, но ме беше страх да кажа, че отивам за медал, защото при нас всичко се случва. Не исках предварително да си удрям спирачка. В състезанието се борех до последно и имаше резултат. С думи няма как да обясня какво е да станеш олимпийски шампион. Това трябва да се изживее там, да се усеща. Много се развълнувах, все едно за първи път печеля златен медал. Беше неописуемо", обясни Ружди.

Той благодари на най-близките си за успеха, който постигна във френската столица.

"Имам подкрепата на моите приятели, роднини, родители. Тук искам да благодаря и на моя треньор Радостин Тодоров, защото без него нямаше как да успея. Аз с него почнах да спортувам, когато все още не знаех за какво става въпрос. Той ме е научил на абсолютно всичко. В началото ми каза, че ако го слушам, ще ме направи свеотвен шампион и рекордьор и така стана", каза още лекоатлетът. 

Ружди разказа и за трудностите, през които е преминал.

"През последните години имах много проблеми. През 2019 година на световното първенство имах много голяма рана и температура от близо 38 градуса. Тогава на косъм станах първи, но при завръщането ми в България трябваше да ми се направи животоспасяваща операция, защото кръвта почна да ми се отравя. Имах и други контузии и психологическо натоварване. Нашият живот е храна, почивка и тренировки. Това правим."

"Искам да продължавам да се състезавам, докато имам сили. Усещам, че мога да направя и по-добри резултати. Винаги има мечти за сбъдване. Аз ги гоня и полека-лека мисля, че се сбъдват. Най-важният урок, който мога да предам на другите параатлети, е да не се отказват и да се борят до последно. Ако не е тази година, след четири години има друга олимпиада. Не всеки стига до нея, но не трябва да се отказваш и винаги спортистите трябва да слушат треньорите си", посочи гюлетласкачът като най-важния съвет, който може да даде на другите спортисти.

Ружди Ружди бе попитан и дали би бил спортист, ако преди 14 години не бе претърпял катастрофа, която да го остави прикован на количка.

"Ако не бе станал този инцидент, не мисля, че щях да стана професионален спортист. Преди това само бях чувал за гюлето, но не знаех нищо за него. Аз след катастрофата започнах рехабилитация в Павел баня. Там се запознах с Даниела Тодорова и видях, че прави нещо. Стана ми интересно и така от мерак почнах. Попаднах при добър треньор, който първо ме научи на техника, а постепенно направих и сила. Аз имах желание, имах и талант и затова успях", завърши Ружди.

Стела Енева: Благодарна съм, че успях отново да се състезавам...За четвъртото място казват, че е тиквен медал 

Стела Енева. Снимка БТА

Заедно с него от Париж се завърна и Стела Енева, която остана четвърта в хвърлянето на диск на параолимпийските игри в Париж. Това бе първо голямо състезание за 49-годишната спортистка след деветгодишно отсъствие от стадионите.

"Няма спортист, който да не гони медал, особено на Олимпиада, но не ми достигна късмет, а ми трябваше и повече подготовка. Тогава щеше да се получи да спечеля медала, но тази година бе и най-силната в моята дисциплина. Дискът се хвърля с любов, затова всички са там, в това число и аз. Благодарна съм, че успях да се състезавам отново след толкова дълъг период от време. Сега вече, когато се сработих с диска, хората около мен почнаха да ми казват да се готвя и за Олимпийските игри в Лос Анджелис", каза Енева пред репортери на Летище София. 

"В Париж се видях с хора, които отдавна не бях виждала. Треньори ми казаха, че съм феномен, че отново се състезавам. В диска растежът е по два метра на година. Аз започнах от 20, а тези 31, които постигнах, са непосилни за един нормален човек. През последните месеци вложих много труд, много дисциплина, самонаказвах се, както се казва, само и само да мога да спечеля първо квота. Аз съм доволна, че това се случи. Бях уверена, че ще успея да участвам, но на самата олимпиада нямах тази увереност. Може би ми трябваше още малко време за подготовка. За четвъртото място казват, че е дървен медал и че заедно с второто болят най-много", добави още Енева, която има сребърни медали в същата дисциплина от Олимпиадите в Пекин през 2008 година и в Лондон през 2012 година. 

"Годините ми вече са доста и макар в хвърлянията да може да се състезаваш и на 60, идеята е да бъдеш в тройката, а не просто да участваш. Доста Олимпиади съм виждала и ми се иска да бъда на почетната стълбичка. Когато награждаваха Ружди, аз самата се разплаках и станах, когато чух химна на Република България. Това много ме развълнува", каза още тя. 

Стела Енева отчита и че е добре българските параолимпийци да имат по-големи екипи, които да ги подпомагат.

"Сега на Олимпиадата бях сама с треньора ми. Хубаво е човек да може да разчита на по-голям екип - физиотерапевти, психолози, диетолози дори. Поне едно 5-6 човека трябва да имаш зад гърба си, но за тези неща трябва и стабилен спонсор. Българинът е свикнал и с най-малкото да успява - ето, виждате, с малка група от трима човека имаме един златен медал и две четвърти места. Но така е, човек се ражда победител, а не става такъв", завърши Енева.

Третият представител на България в Париж също направи много добро представяне като остана на крачка от медал.  Християн Стоянов завърши на четвърто място в бягането на 1500 метра (категория Т46). Българинът остана на 9 десети от секундата от бронзовия медал. Стоянов записа време от 3:52.27 минути.

Сред края на състезанието Стоянов, който беше втори през по-голяма част от бягането, каза, че е със смесени емоции  - между разочарованието от пропуснатия медал на Параолимпийските игри, но и радост от участието в такъв голям форум.

Християн Стоянов. Снимка БТА

"Виждате каква е атмосферата на стадиона, уникална! Уникално е и да си на него, да бягаш, да бъдеш в центъра на събитията. Горд съм с 4-ото си място! Малко съм тъжен, че изпуснах медала, а също така и титлата, за която дойдох. За съжаление не бях най-добрият. Но така е в живота, така е и в спорта. Тръгвам си горд от тук", заяви Стоянов във видео, публикувано на страницата на Българска паралимпийска федерация в социалната мрежа.

"Очакват ме много нови висоти, било то в спорта или във всякакви други сфери. Благодаря ви за подкрепата! Знам, че много хора бяха зад мене, бяха до мене и ще продължават да са до мене. И ще се борим заедно за нови върхове! Тръгваме си от Париж малко тъжни, но щастливи, защото може би това е най-емоционалното състезание до момента в живота ми и точно това е хубавото! Животът е една емоция, един миг и трябва да го изживеем!", каза още Стоянов.

Той може да се гордее и със сребърен медал от Параолимпийските игри в Токио.