Ислямът присъства в Европа от повече от хилядолетие. През Средновековието Андалусия дълго време е под ислямско влияние. Религията и културата на исляма обаче са оставили най-голям отпечатък върху държавите от Югоизточна Европа. Ислямската идентичност като цяло е част от Европа, почти както християнският и еврейският мироглед са част от обществата в Близкия изток и в Северна Африка.

Това се вижда особено отчетливо на Балканите. Ислямът идва с разширяването на Османската империя след 1453 година към Югоизточна Европа и е и до днес в различен мащаб представен в Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Черна гора, в областта Санджак в Сърбия, в Косово, в Добруджа в Румъния, както и в България. В Босна и Херцеговина, Косово и Албания мюсюлманите са по-голямата част от населението, в Северна Македония албанците мюсюлмани са една трета. Много роми в Югоизточна Европа също изповядват ислямската вяра.

Ислямът се разпространява постепенно на Балканите

Разпространяването на исляма на Балканите е комплексен исторически процес - не бърз, а постепенен, продължаващ между 100 и 150 години, казва за ДВ тюркологът професор Мехмет Хаджисалиоглу. За османците на първо място е не толкова религиозното настъпление, колкото извличането на приходи от покорените държави в Югоизточна Европа - под формата на данъци, мита и услуги, посочва Гудрун Кремер, професор по ислямски науки. Новите владетели се интересуват най-вече от земи и от богатите златни и сребърни запаси, от които да могат да секат монети. А конфликтите са свързани не толкова с религиозните въпроси, колкото с борбата на покорените народи за самостоятелност и за запазване на тяхната културна идентичност.

По отношение на разпространението на исляма на Балканите спорове има и до днес, а оценката на тази историческа епоха е ключова за съвместното съществуването на религиозните и етническите групи на Балканите. Според някои кръгове разпространяването на мюсюлманското е част от стратегията за подчиняване. Според част от учените обаче османският период на Балканите е изпълнен с религиозно многообразие: в градовете католици и православни християни, сунитски мюсюлмани и евреи живеят заедно. Така наречената система миллет допуска "самостоятелния и автономен живот" на всички религии, подчертава тюркологът Хаджисалиоглу. Жилищните квартали по правило са били отделени, но хората са се срещали на пазара. Между църквата, синагогата и джамията разстоянието нерядко е било стотина метра - както е и до днес в София например. "Немюсюлманите са продължавали да се ползват от висока степен на автономност в рамките на йерархичния ред, доминиран от мюсюлманите сунити", твърди ислямоложката Гудрун Кремер.

След 1870 година Русия се опитва да завладее територии на Балканите - процес, който според историка Уилян Холт представлява "отвоюване на Балканите". Други учени изтъкват повече политическите и икономическите мотиви на руското настъпление. А това, че то не успява, се дължи най-вече на политиката на Австро-Унгария. През 1878 година Австрия завладява Босна и признава официално тамошните мюсюлмани за общност. Хабсбургите основават ислямската общност в Босна като организация на мюсюлманите по примера на християнските църкви в тяхната държава и въвеждат поста върховен мюфтия, който и до днес е върховен представител на босненските мюсюлмани.

Босна: ислям в една светска държава

Оттогава насам ислямът в светската държава Босна е успял да се утвърди заедно с другите религии. Сред особеностите на босненско-ислямския живот са либералното отношение към забраната за пиене на алкохол и за пости, както и откритостта спрямо другите религии и модели на живот.

Полигамията, която се среща в някои арабски страни, никога не е била застъпена в Босна. А ислямистките и уахабитски тенденции дълго време са били непознати. Това се променя едва по време на Босненската война от 1992 до 1995 година, когато мюсюлманите, наричащи се бошняци, са прогонени и избити от сръбските и хърватските националисти, включително чрез геноцида в Сребреница.

Разпадът на Югославия и Босненската война водят дотам, че линиите между етносите и религиите днес са по-изострени. Според конституцията страните на Балканите са секуларни - т.е. държавата и религия във всички тях са разделени. Но въпреки това по време на войната и след това религията се превръща в политически фактор, както и в силен фактор за формирането на идентичност. Все пак ислямът на Балканите остава много по-добре подготвен да се справи с насилствените радикални тенденции, отколкото ислямът в Близкия изток или в метрополиите на Западна Европа.

Корените на Европа са и ислямски

В Югоизточна Европа мюсюлмани, християни и евреи от векове живеят заедно. Но на Европа и до днес ѝ е трудно да възприеме мюсюлманите на Балканите като част от континента. На тях не се гледа като на европейци, а като на "други", казва британско-пакистанският автор Тарик Хусеин.

"Османците са възприемани като врагове на християнска Европа, от която се ражда модерната европейска идентичност", отбелязва Хусеин. "Част от тази идентичност е и антимюсюлманската позиция - тя е част от ДНК на Европа." Или с други думи - не можеш да бъдеш едновременно мюсюлманин и европеец. Но от историята на Балканите разбираме, че корените на Европа са и ислямски. 

Дойче веле