Крайната десница в Европейския парламент предлага изобретателя Илон Мъск за лауреат на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2024 г.

Това става ясно от списъка, която ще бъде обсъден от евродепутати на 26 септември.

Мъск е предложен от групите „Патриоти за Европа“ (ПзЕ) и „Европа на суверенните нации“ (ЕСН). В редиците на „суверенистите“ са тримата български депутати от „Възраждане“ – Петър Волгин, Станислав Стоянов и Рада Лайкова.

Като мотив за кандидатурата крайната десница посочва факта, че Мъск е купил платформата „Туитър“ (вече прекръстена на Х) през 2022 г., за да запази свободата на изразяване. А през 2024 г той увеличил усилията си срещу цифровата цензура, като възстановил забранени акаунти и се противопоставил на „културата на отрицанието“. Изобретателят се бори за регламент, защитаващ различни мнения, но и се противопоставя на радикалния ислямизъм.

Номиниращите не се спират на десетките опити на милиардера да цензурира съдържание, като в случая ще представим няколко от тях:

1. Цензуриране на турски дисиденти непосредствено преди изборите през май 2023 г.

2. Цензуриране на конкретни туитове по молба на националистическо правителство на Нарендра Моди в Индия.

3. Изтриване на профили, рекламиращи свои публикации в "Събстак" - конкурентна на Х социална мрежа.

4. Изтриване на ElonJet - профил в Х, разпространящ публично достъпна информация за полетите на частния самолет на Мъск.

5. Изтриване на профили на журналисти, задаващи въпроси за казуса с ElonJet.

6. Временно изтриване на профила “White Dudes for Harris” - инициатива на влиятелни бели мъже в Америка за събиране на средства за предизборната кампания на Камала Харис.

Множество либерални инфлуенсъри в Х твърдят, че след като компанията смени собствеността си, посланията им достигат до много по-малко последователи. Твърденията им няма как да бъдат доказани, затова не ги включваме към горните примери на безсрамна цензура, които са неопревержими.

7 номинации за наградата

Европейските консерватори и рефхормисти (ЕКР) издигат Едмундо Гонсалес – опозиционния кандидат-президент на Венецуела, чието поражение на изборите ЕС не признава и който изляга в Испания, след като режимът на Николас Мадуро нареди неговия арест.

Освен Гонсалес, Европейската народна партия (ЕНП) посочва и Мария Корина Мачадо – кандидат-президент, която бе отстранена от изборите във Венецуела.

Групата на „Зелените“/Европейски свободен алианс (ЕСА) посочва д-р Губад Ибадоглу – академик и борез срещу корупцията от Азербайджан, който е под домашен арест и е заплашен от 17 г. затвор.

Радикалната левица номинира журналисти от Палестина и изтъква, че поне 116 от тях са убити в ивицата Газа след началото на новия конфликт на 7 октомври 2023 г.

Женски организации от Израел и Палестина и лидерките им, борещи се за разрешщаване на конфликта, са номинирани от две политически групи – Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) и либералите от „Обнови Европа“ (ОЕ).

Кандидатурите ще бъдат представени на 26 септември на съвместно заседание на комисиите по външни работи и по развитие и Подкомисията по правата на човека.

На 17 октомври първите две комисии ще гласуват кратък списък от трима финалисти.

Седмица по-късно победителят ще бъде обявен от Конференцията на председателите на парламентарните групи.