От бестселъровите сатирични романи като „У майкини“, „Бай Тошо“ и „Певицата взема властта“ през обичаните от хиляди български деца приказни истории „Тони и Гари обикалят света“ и „Приказно пътешествие“ до най-новото издание на емоционалния сборник „Очила и нови разкази“ Иво Сиромахов продължава да доказва, че не се страхува да твори в нови жанрове.

Сега журналистът, телевизионен водещ, сценарист и писател изненадва читателите си с може би най-личната си книга до момента – документалния сборник „Моите вдъхновители“, в който са поместени над 60 текста за някои от най-бележитите българи от миналото до днес. 

Всяка глава от книгата разказва за по една личност, оставила дълбока следа в съзнанието на Иво Сиромахов, оформила го като човек и вдъхновила творчеството му.  По страниците на „Моите вдъхновители“  оживява споменът за велики българи от нашата история като Васил Левски и Христо Ботев, незабравими поети и писатели като Пейо Яворов, Виктор Пасков и Валери Петров, спортисти като Гунди и още десетки учители, артисти, лекари, благотворители. 

Изплетена с много любов, отдаденост и почит, „Моите вдъхновители“ отключва вратата към мащабна галерия от личности, източник за вдъхновение на всеки българин. 

Разгръщайки някои от по-непознатите страници на историята ни, Иво Сиромахов ни среща с велики личности като: 

  • първата българска дипломирана лекарка Тота Венкова;
  • българския офицер и герой от войните за национално обединение Борис Дрангов; 
  • четиримата книжари, които жертват живота си за българската свобода, в чиято чест са издигнати скулптурите на четирите лъва на Лъвов мост; 
  • антикомунистическото движение на горяните – първото и най-масово в цяла Източна Европа. 

Лирична и топла, възторжена и смирена, книгата на Иво Сиромахов е настолна енциклопедия за българската памет и гордост, противовес на шумното и фалшиво родолюбие. Напомняне, че добрият пример е навсякъде около нас. И че човек е сбор от личностите, които е срещнал през живота си – до някои се е докоснал лично, а до други –  косвено чрез примера, духа и героичните им постъпки. 

Иво Сиромахов. Снимка "Сиела"

„Тези истории са дълбоко лични. С тази книга реших да ги направя публични, воден от плахата надежда, че някои читатели вероятно също са били вдъхновени от подобни личности. И че оглеждайки се в тях, може да открият доброто, заради което си заслужава да живеем. Или ще се сетят за свои истории, свързани с хората, за които разказвам. Или пък просто ще научат нещо за личности, които според мен не бива да забравяме.“

Иво Сиромахов

* * * 

Снимка "Сиела"

Из „Моите вдъхновители“ от Иво Сиромахов

Книжарите с лъвски сърца

Когато минавам покрай Лъвов мост, всеки път ме побиват тръпки. Защото знам кои са тези лъвове.

На 15 ноември 1877 година, месеци преди Освобождението в София, са вдигнати четири бесилки. На тях увисват четирима големи българи – Георги Абаджиев, Киро Гьошев, Стоян Табаков и Никола Крушкин. Всички те са книжари. 

Георги Абаджиев е роден през 1848 година в Горна Джумая. Собственик е на малка книжарница в Драз махала. Участва в национално-освободителното движение като куриер на Софийския революционен комитет, създаден от Васил Левски. Турските власти започват да го издирват и той събира бунтовните книги от книжарницата си и бяга към Радомир. Там спира до един овчар, да се сгрее до запаления огън. Но по пътя се задава турска потеря. Абаджиев хвърля в огъня книгите си, но в джоба му остава един екземпляр от песнопойката „Народни песни“. В нея била и песента на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“, заради която Георги Абаджиев бил осъден на смърт. Увисва на бесилката, ненавършил 29 години. 

Киро Гьошев (Киро Кафеджи) е родом от село Ярджиловци, Пернишко. Притежава малка книжарница на Конския пазар в София (днешен Солни пазар). В книжарницата се провеждат срещи на участници в Софийския таен революционен комитет. Там Гьошев укрива комитетски пари и документи. В дюкянчето си, освен че продава книги, Киро прави и кафе, оттам идва прякорът му Киро Кафеджи. През книжарницата си Киро Гьошев разпространява пат-риотична литература и пропагандира идеите за национално освобождение. Няколко пъти се среща лично с Левски.

Заловен е и обесен до църквата „Свети Спас“. Преди да го обесят, запял „Вятър ечи, Балкан стене“.

Стоян Табаков е роден в Якоруда през 1836 година. През 1864 година заедно с Никола Вардев открива първата книжарница в София на Златарската чаршия (днешна улица „Сердика“). Двамата разнасят книги и буквари из цялата Софийска околия – от Орхание и Трън до Мехомия и Кюстендил. 

Турските власти правят обиск в книжарницата и намират революционна литература и вестници на българската емиграция. Табаков е осъден на смърт. Отива до бесилката, облечен в най-новите си дрехи. Твърди се, че пред смъртта бил спокоен и ведър. Казал на другарите си: 

Не бойте се! Бесилката ще ни е причастие. 

Допушва цигарата си, изтръсква цигарето, мушва го в джоба си и сам се качва на ешафода. 

Никола Чолака е роден в Бистрица през 1836 година. Неговата книжарница е на пазара „Куру чешме“ (днес ъгъла на „Витошка“ и „Алабин“). Заради революционната му дейност и участието му в частни комитети е наричан „Шопският апостол“. В книжарницата си укрива двама оцелели Ботеви четници, единият от които е Петър Кунчев, братът на Левски. 

Никола Чолака е заловен в книжарницата си и е обесен пред нея. Преди да умре, извиква: 

Аз роб умирам, но българите свободни ще живеят!

В памет на четиримата книжари, които пожертваха живота си за българската свобода, са издигнати скулптурите на четирите лъва на Лъвов мост. За да ни спомнят, че сред нас някога е имало и хора с лъвски сърца.