ПП-ДБ и "Възраждане" в битка за второто място, двете ДПС-та - на Ахмед Доган и на Делян Пеевски, с изравнени позиции, БСП вдига малко проценти и също влиза в битка за петата позиция. Засега единствено последното място на ИТН в този към момента очертаващ се седемпартиен парламент изглежда неоспорвано. Близо до изборната бариера, но под нея, е партията на Радостин Василев - МЕЧ. "Величие" остава извън НС. ГЕРБ е първа политическа сила и това е едно от малко сигурните неща в електоралната картина, в която всичко останало е "на ръба".

Това показват последните данни преди предсрочните парламентарни избори на 27 октомври на "Алфа рисърч".

Настоящото изследване е проведено в периода 20 – 23 октомври 2024г. от "Алфа рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват.

Както и в началото на кампанията, така и в края й нагласите на избирателите очертават 7-партиен парламент, с известна вероятност и за осми участник, посочват от агенцията в своя коментар:

- ГЕРБ-СДС успява да постигне висока мобилизация сред привържениците си и да си осигури комфортна преднина пред своите опоненти. Партията приключва кампанията с подкрепа от 26,5% сред твърдо решилите да гласуват и първото й място е едно от малкото сигурни неща в предстоящите избори.

- ПП-ДБ (14,9%) и "Възраждане" (14,2%) продължават да спорят за второто място. И двете формации са изправени пред предизвикателства. От ПП-ДБ все още не успяват да си върнат подкрепата на оттеглилите се през юни избиратели. "Възраждане" търпи конкуренция от позициониращи се в радикално-популистката ниша формации като ИТН и МЕЧ.

- Сред най-ожесточените битки се очертава тази между двете крила на ДПС. Седмица преди вота позициите на водения от Ахмед Доган "Алианс за права и свободи" (7,9%) и на крилото около Делян Пеевски "ДПС – Ново начало" (7,4%) са почти изравнени. "Алиансът за права и свободи" има по-голям резерв от колебаещи се избиратели, "ДПС-Ново начало" има по-силни институционални позиции сред кметовете на населените места, където е съсредоточен вота на българските турци и мюсюлмани. Неясно остава и как ще се развие вотът в чужбина.

- БСП – Обединена левица (7,2%) и ИТН (6,1%) са другите двама участници, които допълват картината на седемпартийния парламент. И двете формации обаче регистрират относително по-ниска степен на мобилизация, неустойчивост и потенциална динамика в подкрепата.

- Под 4-процентната бариера, но най-близо до нея са МЕЧ (3,8%), "Синя България" (2,7%) и "Величие" (2,6%).  Въпреки че за влизане в парламента може да са необходими рекордно ниските 80 000 гласа, едва ли две партии ще съумеят да ги съберат. По-вероятно е само една от тези формации да оползотвори мигриращия емоционален и протестен вот.

- Вариант за протестно настроените избиратели остава и опцията „Не подкрепям никого“, към която се ориентират около 3% от решилите да отидат до урните.

Източник "Алфа рисърч"

Избирателната активност

Готовност да отидат до урните заявяват 30 - 32% от анкетираните, което означава активност от около 2 млн. избиратели. В отделни места е възможна мобилизация на протестен, или наказателен вот, което може леко да увеличи участието, но няма индикации да може да се вдигне по-сериозна вълна.

Мобилизация е налице единствено сред най-твърдите симпатизанти на партиите, а т.нар. електорални периферии от колебаещи се избиратели остават пасивни. При запазване на регистрираната ниска активност е възможно както разместване между партиите, които са в близки позиции, така и влизане в парламента на някоя от формациите, намиращи се в близост до 4%-та бариера.

Седмица преди седмите предсрочни избори националното представително проучване на агенция "Алфа рисърч" регистрира слаб отзвук на кампанията сред избирателите, поредна ниска избирателна активност, висока вероятност за запазване силата на разделителните линии и в 51-вия парламент.

Според 56% от пълнолетните граждани на страната в техните населени места по нищо не личи, че предстоят избори. На фона на тази апатия истински обезпокояваща е обратната връзка за предизборната атмосфера, дадена от малко над една четвърт от анкетираните, според които в тяхното обкръжение силата на аргументите се конкурира с аргументите на силата:

- за 14% (предимно жители на по-малки населени места в районите със смесено население) кампанията е била напрегната, с конфликти между представителите на партиите;

- други 13% споделят за опити за привличане на подкрепа чрез материални, финансови стимули, чрез пряк, или косвен натиск.

С позитивен опит от кампанията са едва 17%, които споделят за спокойна кампания, със срещи и разговори на представители на различните политически сили.

Пред бТВ Боряна Димитрова коментира, че мотивация да се участва в изборния процес може да е перспективата да се състави правителство. Демотивация пък се получава заради купения вот.

„Един вид хората си казват, нали вече е решено, защо да ходя да гласува“. Гласувайте, защото тогава тежестта на този вот намалява. В последните дни ще е показателно с какво препятствия ще трябва да се справят партиите. Виждаме вече и тяхното подреждане като праг при тази избирателна активност, която прогнозираме от малко на 2 милиона в следващия парламент може да се влиза и с под 100 000 гласа“, добави тя.

Димитрова обясни, че ако излязат да гласуват 2 милиона, ще има един рекордно нисък праг за влизане в НС.

„Това пък създава една доста фрагментирана картина на парламента. Ако са нужни под 100 000, тежестта на купения вот, естествено, че ще е решаваща. Една четвърт от необходимите гласове, за да се влезе в парламента, ще са нужни. Опасното на този феномен е, когато от спорадичен се превръща в система. Нещо като алкохолизма“, обясни тя.