На 5-ти март 1946 г. тогавашният британски премиер Уинстън Чърчил гостува в Уестминстърския колеж във Фултън, Мисисипи. Пред учениците на частния колеж той прочита речта, станала известна по-късно като "Сухожилията на мира". 

Самата реч е произнесена в претъпкана зала за 2800 души. По това време в колежа е имало едва 212 ученици. Хонорарът от 5000 долара е бил осигурен от фонда "Джон Грийн" - виден възпитаник на колежа, завещал парите си, за да има ежегодни лекции по международното положение. Чърчил всъщност е седмият оратор от списъка на фонда. Хонорарът не го интересувал. По това време той изпитвал нужда да напомни на света за себе си. Постигнал го, като уловил и формулирал точно редица неща, които витаели в атмосферата на първата следвоенна година, но никой не ги изричал на глас.

В тази реч той използва един древен израз, използван още през 3-5 век преди Христа, който се превръща в знаково разделение за геополитиката в следващите 44 години.

От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и населенията около тях лежат в това, което трябва да нарека Съветската сфера и всички са предмет под една или друга форма, не само на съветско влияние, но и на много висока и в много случаи увеличаваща се степен на контрол от Москва. 

Всъщност терминът "желязна завеса" е моментно хрумване на Чърчил. Целият цитиран абзац не е присъствал в предварителния вариант на речта, който е бил раздаден на репортерите и на президента Труман. Той пък държал своя екземпляр недокоснат, за да може с чисто сърце да каже, че не е чел речта предварително. 

Половин век преди идването на Клинтън в Белия дом правилата на пуританската честност са важели дори и по въпроси от най-висшата политика. Параграфът с "желязната завеса" влиза в оборот, след като стенографи и репортери сравняват записките си и изчакват изчистването на аудиозаписа от паразитни шумове. По-късно Чърчил лично редактира окончателния текст. Той се е отказал от телевизионна транслация, "за да не разваля събитието с технически експерименти".