Управляващите от Берлин до Москва и от Париж до Йерусалим поздравиха вече Доналд Тръмп с резултатите от изборите и се подготвят да работят с него като президент на САЩ. Някои се радват на това сътрудничество, други ги побиват тръпки. Управлението му ще е предизвикателство за Европа, носи успокоение в Израел, а в НАТО и Украйна се подготвят за „План Б“.
След силните изказвания по време на предизборната кампания идва време за реална политика и тя може доста да се размине с отправените заплахи. Шефът на НАТО Марк Рюте, например, има добър контакт с Тръмп и умее да му влияе, а Тръмп се вслушва в него. В ЕС новите му партньори най-вероятно ще са Виктор Орбан, Джорджа Мелони и Анджей Дуда.
Олаф Шолц и Германия
Германският канцлер Олаф Шолц отново заложи на грешния кон и изгради добра и силна връзка с Джо Байдън, а изборна победа на вицепрезидента на Байдън Камала Харис щеше да бъде идеалният сценарий за него. За Германия Байдън беше надежден и предсказуем, а отношенията с Тръмп са по-скоро хладни. Разбира се, и в отношенията със САЩ управляващата коалиция допусна каквито грешки можеше да допусне, като подцени изцяло възможността за втори мандат на Тръмп и изостана в изграждането на контакти с него и екипа му.
В предизборните си речи Тръмп обеща многократно при изборна победа да наложи мита за внос, като говори за мито между 10 и дори 20%. В отговор на това през лятото ЕС разработи контрастратегия: Ако Тръмп повиши вносните мита до десет процента, ЕС ще отговори с равностойно увеличение на митата.
Какво означават за Германия плановете на Тръмп за икономиката на САЩ?
Германия ще бъде изправена пред загуба на повече от 127 млрд. евро от БВП за четиригодишния мандат на Тръмп след изборите в САЩ. Това сочат изчисленията на Института по икономика в Кил. Ако се стигне до търговска война, при която двете страни повишат вносните мита до 20%, въздействието върху германската икономика може да бъде още по-голямо. Това би им струвало 180 млрд. евро, а германският БВП би бил с 1,5% по-нисък в края на мандата на Тръмп.
„Германската икономика живее от износа и следователно е основна жертва на нарастващия протекционизъм в Америка, засилващата се търговска война и разединението на най-големите икономики в света“, казва американският експерт Юлиан Мюлер-Калер от Германския съвет за външни отношения.
Емануел Макрон и Франция
Френският президент Емануел Макрон, от друга страна, има много по-гъвкаво отношение. Той беше разбирачът на Тръмп за съюзниците на САЩ, преди американският политик да се скара с тях. Макрон ще иска да надгради върху това. Но дали ще му се удаде? През последните години Макрон неведнъж е променял разбирането си за това какво всъщност означава суверенен ЕС. Големият проблем е, че в момента две от трите големи държави в ЕС са неспособни да действат: Това са Германия и Франция. Макрон е крал без държава, той вече не може да управлява ефективно след последните избори. А в Германия имаме федерално правителство, което показва признаци на разпад. В момента Европа е в най-лошата си форма.
На всичкото отгоре показно добрите отношения на Тръмп с Макрон са по-скоро лицемерни. Тръмп се е изказвал доста презрително за Макрон при първия си мандат. Връзката им е доста лъжовна – пред камерите се хвалят, но съветниците им говорят за по-скоро негативно отношение зад кулисите. При първите им срещи Тръмп заяви, че имат „фантастично приятелство“ и „много силни лични отношения“. Но Макрон и Тръмп са всичко друго, но не и „фантастични приятели“. Това, което ги обединява, не е личната привързаност, а усещането как да играят с емоциите, за да постигнат успех. И двамата доказаха това в предизборните си кампании - без тази способност никой от тях нямаше да е там, където е сега - и това е и истинската основа на външно сърдечното им поведение един към друг.
Макрон не действа „без скрити мотиви“
По-специално Макрон отрано разпозна как може да влезе под кожата на Доналд Тръмп и се адаптира към него. При първия им контакт през май 2017 г. на срещата на върха на НАТО в Брюксел той спечели уважението на президента на САЩ с прочутото шестсекундно ръкостискане - „не без скрити мотиви“, както призна след това. Искал е да покаже, че няма да прави малки отстъпки. Дори и символични.
Французинът последва демонстрацията си на сила с очарователна офанзива: Когато Тръмп отказа да се ангажира с Парижкото споразумение за опазване на климата на последвалата среща на върха на Г-7 в Таормина, Италия, германският канцлер Ангела Меркел говори за „много незадоволителна“ дискусия, докато Макрон похвали американския президент като „отворен“ и „готов да работим добре заедно“. Макрон се опита да се сближи с Тръмп и на срещата на върха на Г-20 в Хамбург през юли 2017 г. и размени много любезности с него.
Но явно не е успял напълно, защото по-късно наяве излязоха нелицеприятни коментари на Тръмп по негов адрес. Особено когато искаше да замаже обвиненията за сексуално посегателство.
„Не са много хората, които знаят“ за „непристойното“ поведение на Макрон - каза Тръмп. Той научил за тези „мръсни“ подробности от „разузнавателна информация“. Не е ясно обаче откъде републиканецът се е сдобил с тази информация.
През декември 2019 г. Тръмп обиди Макрон, защото е направил „много, много неприятни“ забележки в кулоарите на срещата на върха на НАТО. Освен това бившата асистентка на Тръмп Стефани Гришам разкри в книга, че Тръмп насаме е нарекъл френския държавен глава „идиот“.
Владимир Путин и Русия
Отношенията на Тръмп с Путин са мистериозни. Осем години след като ФБР започна да разследва връзките на Тръмп с Русия в средата на 2016 г., органите за национална сигурност все още са озадачени от непоколебимото отношение на новия стар президент на САЩ към Путин. А също и от продължаващата мистерия около десетилетните отношения на Тръмп с руски и бивши съветски инвеститори и финансисти, някои от които са помогнали за спасяването на закъсалите му бизнеси преди години.
Така че и днес се задават същите въпроси, които се задаваха и преди осем години. Дали Тръмп е някакъв вид манджурски кандидат - или в този случай може би московски кандидат - контролиран от или подчинен на Москва по начин, който не знаем и вероятно никога няма да разберем? Или продължаващото подмазваческо отношение на Тръмп към Путин е най-вече израз на често изразяваното му възхищение от автократите по света, включително китайския президент Си Цзинпин и унгарския министър-председател Виктор Орбан?
„Сега е 2024 г., а през годините получаваме само повече въпроси, повече доказателства и повече ситуации, които сочат към много сериозни въпроси за отношенията на Доналд Тръмп с Русия и по-специално с Владимир Путин“, заяви в телефонно интервю за Foreign Policy Андрю Маккейб, бившият изпълняващ длъжността директор на ФБР, който пръв се застъпи за разследването на тези отношения.
„И на нито един от тези въпроси така и не беше отговорено“, добави той. „Вероятно защото никога не е имало задълбочено и легитимно разследване на тези въпроси“. И това едва ли ще се промени, когато Тръмп встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г.
Владимир Путин не само има ясно изразени предпочитания към Тръмп, но според потвърдени от разузнаванията твърдения дори пусна хакерите си да го подкрепят. Целта на шефа на Кремъл бе да представи американската система като корумпирана.
„Путин иска Тръмп, защото знае как да го изиграе“, смятат политолози.
Той вече доказа това по време на първия си мандат. Въпреки това едва през септември Путин се оплака, че по време на мандата на Тръмп срещу Русия е имало повече ограничения и санкции, отколкото когато и да било преди. Един пример: санкциите срещу „Северен поток 2“. Надеждата на Путин е, че Тръмп ще му поднесе Украйна на сребърен поднос.
Володимир Зеленски и Украйна
Дали Тръмп ще приключи войната на Русия за 24 часа, както самонадеяно обеща?
За да се отговори на този въпрос, трябва малко предистория. Републиканската партия, каквато съществуваше в Америка до 2015 г., несъмнено щеше да застане единно зад Украйна. Тя щеше да критикува администрацията на Байдън за това, че е била твърде колеблива в изпращането на оръжия. Водещите републикански политици щяха да призоват президента поне да заплаши, че ще изпрати американски войници.
Тогава никой не би могъл да стане кандидат за президент на Републиканската партия, без да посети няколко пъти Киев, за да се снима редом с Володимир Зеленски с широка американска усмивка в знак на подкрепа. Републиканците, доминирани от Доналд Тръмп, са друга партия: Дж. Д. Ванс, който е новият вицепрезидент (и евентуален президент в случай на смърт на Тръмп), не крие презрението си към Украйна. Той смята помощта за Украйна за излишен харч. Какво мисли обаче Тръмп?
Той също е критично настроен към по-нататъшната американска помощ за Украйна и неотдавна публично разкритикува Зеленски, че не иска да сключи споразумение с Русия.
Тръмп: Войната в Украйна е „сложен пъзел“
На последната си среща в Ню Йорк Тръмп показа обаче и известни симпатии към Зеленски. Малко преди да започне разговора с украинския президент, Тръмп беше попитан от репортер дали Киев може да спечели войната срещу Русия, на което той отговори: „Разбира се. Те биха могли.“
В началото на срещата Тръмп каза следното за отношенията си със Зеленски:
„Имаме много добри отношения, а както знаете, аз имам много добри отношения и с президента Путин.“
Зеленски отговори с раздразнение, че се надява отношенията им да станат по-добри. Той и Тръмп споделяли „общата позиция“, че войната трябва да приключи.
След разговора американецът повтори добре познатата си позиция, че има готово решение за войната в Украйна. „Срамно е, но тази война не трябваше да се случва“, каза 78-годишният следващ президент. Това е „сложен пъзел“, но „ние ще го решим“.
Зеленски по-късно съобщи за „много продуктивен“ разговор с тогава все още кандидата за президент на Републиканската партия. И двамата се съгласили, че войната трябва да бъде прекратена, написа украинският президент в "X".
Той представил на Тръмп своя план за победа.
„И двамата вярваме, че войната в Украйна трябва да приключи. Путин не трябва да побеждава“, заяви още той.
Дали обаче неговият план е същият като плана на Тръмп?
През последните седмици Доналд Тръмп многократно критикуваше и дори унижаваше президента Зеленски.
В случай на изборна победа той даде знак, че ще намали драстично или дори напълно ще спре подкрепата си за Киев. На предизборен митинг в щата Северна Каролина в сряда той разкритикува Зеленски, че не е сключил сделка с Москва за прекратяване на войната.
„Продължаваме да даваме милиарди долари на човек, който отказва да сключи сделка“, каза той. „Всяка сделка, дори и най-лошата, щеше да е по-добра от това, което имаме сега“, каза Тръмп. Той също така заяви, че възстановяването на Украйна в териториалната ѝ цялост е безнадеждно.
Реджеп Тайип Ердоган и Турция
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган (70 г.) също се надява на победа на Тръмп. „Защото дори повече от Путин, Тръмп го има за пример за подражание“, коментира политологът Ралф Йегер пред "Шпигел". „Авторитарен управник в демократична държава, когото всички слушат: Военните, полицията, съдебната власт.“
Тръмп се възхищава на Ердоган и това ще му хареса.
Киър Стармър и Великобритания
Британският министър-председател Киър Стармър би предпочел да види Харис в Белия дом, защото тя е много по-близка до него в политическо отношение, отколкото Тръмп.
Икономически, победа на Тръмп може да е катастрофална за Лондон. Ако той наложи новите мита, с които заплашва, растежът на Обединеното кралство ще намалее наполовина.
Националният институт за икономически и социални изследвания (NIESR) заяви, че протекционистките мерки, планирани от републиканския претендент за Белия дом, ще доведат до отслабване на активността, повишаване на инфлацията и по-високи лихвени проценти от страна на Английската централна банка.
Ахмет Кая, икономист от NIESR, заяви, че ако Тръмп продължи с въвеждането на 60% мито върху китайските стоки и 10% мито върху стоките от всички останали държави, възникналата търговска война ще намали растежа на Обединеното кралство с 0,7 процентни пункта и 0,5 процентни пункта през първите две години.
„Обединеното кралство е малка, отворена икономика и ще бъде една от най-засегнатите страни“, каза Кая. NIESR изчисли, че в продължение на две години инфлацията във Великобритания ще бъде с 3-4 пункта по-висока, а лихвените проценти - с 2-3 пункта по-високи.
Кая заяви, че въздействието на мерките на Тръмп ще бъде по-сериозно, ако засегнатите държави наложат свои собствени мита.
Растежът на САЩ ще бъде намален с около 1,3% до 1,8% през първите две години от влизането в сила на митата, в зависимост от това дали те ще предизвикат ответни мерки.
Виктор Орбан и Унгария
Унгарският министър-председател Виктор Орбан (61 г.) стиска палци на Тръмп.
„Той иска да стане губернатор на Тръмп в ЕС“, написа германският политолог Ралф Йегер. Орбан е доста изолиран от ЕС заради положителната си позиция по отношение на Русия, но с Тръмп в Белия дом може да се надява на по-голяма подкрепа.
Той вече обяви, че ще празнува с шампанско, ако Тръмп спечели. По време на телевизионния дебат Камала Харис заяви, че световните лидери ще се „смеят“ на бившия президент, а той посочи близките си отношения с Орбан като контрапример и похвали унгареца като силен, твърд и умен министър-председател.
Орбан е популярен сред консервативните американски политици заради строгата си имиграционна политика. Унгарският министър-председател се срещна с Тръмп през юли на „мирна мисия“ след посещения в Пекин, Киев и Москва. Там той се представи като посредник на ЕС за прекратяване на руската война в Украйна.
Експертите смятат, че антиимиграционната и анти-LGBTQ+ политика на Орбан е допаднала на поддръжниците на MAGA на Тръмп.
"Тръмп преди Тръмп"
Стив Банън дори нарече унгарския премиер „Тръмп преди Тръмп“.
Въпреки че исканията на Орбан за прекратяване на огъня и на преговорите са в съответствие с интересите на американските му контакти, а при сегашните обстоятелства - и на Русия, едва ли Путин се нуждае от унгарския премиер да лобира за него в Белия дом.
Марк Рюте и НАТО
Орбан може и да е „съмишленик“ за Тръмп, но истинският му партньор в Европа е шефът на НАТО Марк Рюте. Холандецът е успял да изгради добри отношения с него като министър-председател на Нидерландия (2010-2024 г.) по време на първия мандат на Тръмп. Именно това е била една от причините за избирането на Рюте за генерален секретар на НАТО, за да се подготви отбранителният съюз за завръщането на Тръмп.
Рюте е известен с умението си да ангажира Тръмп, но и да отстоява твърда позиция, когато е необходимо - както в двустранни разговори, така и на срещите на върха на НАТО, заяви бившият заместник генерален секретар на НАТО Камил Гранд, който сега е експерт по отбрана и политика на сигурност в Европейския съвет за външна политика.
Когато на срещата на върха на НАТО през 2018 г. Тръмп заплаши, че САЩ ще напуснат алианса, ако Европа не увеличи разходите си за отбрана, Рюте спаси положението. Той деликатно посочи на тогавашния президент, че разходите за отбрана - точно благодарение на Тръмп - вече се увеличават.
Йън Лесър, ръководител на брюкселския офис на Германския фонд Маршал на САЩ (GMF), казва, че Рюте може да изпрати на Тръмп още „по-добро послание за споделяне на тежестта“: 23 от 32-те държави - членки на НАТО, включително тежките сили Франция и Германия, вероятно ще изпълнят или надхвърлят целта за изразходване на два процента от брутния вътрешен продукт за отбрана през тази година. В замяна Рюте ще получи гаранции от Тръмп относно Украйна и продължаване на ангажимента на САЩ към НАТО.
Бенямин Нетаняху и Израел
Победата на Тръмп се посреща с радост в Израел. Бенямин Нетаняху (75 г.) може и да е поддържал добри отношения с Байдън, но с Тръмп имаше истински златен век. Тръмп премести посолството на САЩ в Йерусалим и укрепи Израел в конфликта му със заклетия враг Иран.
Но и Тръмп многократно се възмущаваше от факта, че Нетаняху се разбираше добре и с Байдън. Една от актуалните шеги в Израел е, че Нетаняху най-добре разбира защо Тръмп иска да е отново на президентския пост - ако не е в Белия дом, може да се окаже в съда.
Си Цзинпин и Китай
Във външната си политика под влиянието на Тръмп Републиканската партия преживява и втора метаморфоза. Досега американските консерватори бяха сравнително надеждни опоненти на китайската диктатура. Тръмп поддържаше остра реторика срещу Пекин и водеше търговска война срещу китайците, но я изгуби с гръм и трясък.
Затова и републиканецът взе рязко завоя в отношенията си с Китай. Той заяви по време на президентството си, че е имал отлични отношения със Си Цзинпин. След края на мандата му в Белия дом тази възхита се превърна в открита любов. И сега се увеличават признаците, че тръмпистката десница в Америка ще се обърне срещу демократичен Тайван, както го направи и с демократична Украйна.
Илон Мъск, който има икономически интереси в Китай, вече открито заявява, че Тайван е неотделима част от Китай. Тръмп съобщава, че очаква Тайван да плати на американците за тяхната защита. Прогноза: скоро ще чуем аргумента, че Тайван не отделя достатъчно средства за собствената си отбрана. И когато ситуацията там стане наистина критична, американската десница ще открие, че китайските комунисти отстояват дисциплина и расова чистота, а тайванците са корумпирани и декаденти.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
