„Може би отговорът ни трябваше да бъде потвърд и по-силен от самото начало.“

Признанието направи върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

Той говори на Съвет „Външни работи“ в Брюксел и имаше предвид руската агресия в Украйна. При това не нахлуването през 2022 г., а още анексията на Крим през 2014 г.

„Сега Русия ескалира агресията си. Трябва да избегнем това да остане безнаказано. Ясно е, че всяка стъпка, оставена без реакция, насърчава Русия да ескалира още повече. Когато няма реакция, има повече ескалация“, констатира Борел.

Той направи прозрението на юбилейния, 50-и Съвет „Външни работи“, който ръководи от встъпването си в длъжност през декември 2019 г. Това е и последното председателствано от него заседание на външните министри на страните членки. След малко повече от седмица трябва да бъде одобрена новата Европейска комисия. Борел няма да бъде част от нея.

Утре се навършват точно 1000 дни от пълномащабното руско нахлуване в Украйна. То започна на 24 февруари 2022 г. Борел обаче изтъкна, че дните са всъщност 4000. По думите му броенето започва от руската анексия на Крим преди 10 години.

Като три основни точки на напрежение в света Борел открои Украйна, Близкия изток и Южнокитайско море. Те правят САЩ изключително важен играч в тях, изтъкна върховният представител.

Той предложи замразяване на стратегическия диалог с Израел заради действията в ивицата Газа.

Министрите решиха също така да пренасочат помощ в размер на над 100 милиона евро, предназначена за правителствени програми в Грузия. Вместо при управниците в Тбилиси парите ще отидат в организации на гражданското общество, борещи се за честни и прозрачни избори. Прекратена и подкрепата за Грузия по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ).