Доц. Васил Гарнизов е политолог и антрополог в Нов български университет. В периода 1999-2001 г. е бил зам.-министър на регионалното развитие. Следи отблизо всички видове протести в последните години. Анализатор на политическия живот.

- Г-н Гарнизов, какво имаме след тази малка буря в управлението, която предизвика Веселин Вучков миналата седмица?

- След тази малка буря имаме определено по-силен Бойко Борисов и една голяма въпросителна. По-силен Борисов, защото се справи бързо с кризата, а голямата въпросителна е дали резултатът от справянето с кризата всъщност води обществото някъде напред или то си стои на същото място.

- Има и такъв прочит – че с действието си Веселин Вучков катализира отдавна чаканата смяна на старите шефове на службите?

- Като гледаме фактите, това виждаме на повърхността като очевидно – че с един акт на достойнство се даде тласък за промени, които се очакваха и които бяха обещани. Въпросът е дали това, което стои на повърхността, не ни подвежда. Вучков е един подготвен професионалист, който от преподавателска работа, през системата, през зам.-министърско място – не много набъркан в големите каши на сигурността, в началото изглеждаше като един бял котарак, ако си послужа с метафората от „Кълбовидна мълния“. Този бял котарак трябваше да мине през комина, да се качи на покрива и да стане черен. Или както се казва – един бял котарак трябваше да свърши черната работа.

Това, което Вучков направи, е отказ да свърши черната работа, да мине през комина на МВР и службите и да се окаже на покрива отново бял котарак. Това е абсолютно измамна илюзия. Ще му стои добре в CV-то, ще може да се появява и да говори като експерт, който е запазил морал и достойнство. Но от гледна точка на свършване на черната работа, сме много далече.

Разбира се, всеки има право да се измъкне от л....та, в които цялото ни общество е затънало. Въпросът е кой ще ги изгребва.

- Повечето оценки, на които станахме свидетели, са, че това е един високо морален акт, а сега чувам думата измъкване. Кое от двете?

- Има гледна точка, от която и двете са верни. Човекът си има индивидуално достойнство и го опазва. Той дори не използва думата морал, той казва, че си запазва достойнството. Не го приемал премиерът, не му обръщал внимание, отлагал е необходимите промени. От гледна точка на индивида, това е акт, който запазва неговото индивидуално достойнство. От гледна точка на работата и предизвикателствата, пред които е изправено българското общество, това беше ненужен и излишен, самомнителен и самодеен акт.

Аз бях много обнадежден, когато гледах тандема Веселин Вучков - Христо Иванов. Почтени хора с професионален опит, които знаеха какво трябва да се направи. Само реформа в МВР не може да се направи. Само реформа в съдебната система не може да стане. Това са реформи на куц крак и при всяка стъпка другата сфера те бойкотира. Тези двамата бяха добър тандем и можеха с търпение, стратегия и такт до местните или до президентските избори да направят малко положителни крачки в правилната посока.

- След промяната и след номинацията на Румяна Бъчварова изпари ли се обнадеждаването?

- Вучков познаваше системата на МВР отвътре. Вицепремиерът Бъчварова сега ще стои като политическо лице, което дава гражданска легитимност на МВР, но ще й е много трудно да влезе вътре. Защото реформа – на езика на човешките отношения, означава и смяна на хора. Ти трябва да смениш едни хора с неправилни възгледи и стари обвързаности с нови хора, които са склонни да подкрепят нови възгледи и които не са толкова обвързани със старата непрозрачна мрежа на МВР. За да може тя да прави реформа вътре в МВР, ще трябва да опознава хората. Реформата не е механичен акт, а акт на избор, при който взимаш правилните хора и им даваш правилната задача.

- Т. е. Вучков щеше да свърши повече работа, ако беше останал?

- Аз съм убеден в това, защото в момента нямаме технологично време. Сега като мине кризата със снега, ще навлезнем в кампания за местните избори. По време на кампания никой няма да й разреши да прави тежка реформа в МВР. 50 хиляди гласа или 50 хиляди семейства в МВР гласуват за ГЕРБ и Борисов и самият премиер няма да позволи тежко раздрусване на системата в навечерието на местните избори. Когато казвам тежко раздрусване, имам предвид реформа. А когато казвам реформа, имам предвид и смяна на хора.

- „Ченгеджийски номера“, „някой е използвал достойнството на Вучков“ - доближаваме се към тези хипотези и евентуален саботаж на реформата, така ли?

- Аз разглеждах и двете хипотези – дали е организиран акт или е индивидуален акт. На този етап има много повече доказателства за индивидуален акт, отколкото за организирана атака. На този етап изглежда, че за да запази своето индивидуално достойнство в неподходящ момент, по необратим начин Вучков се измъква от МВР.

- Той използва израза, че „само гайките на модела #Кой са развинтени“. Така ли е?

- По този въпрос Вучков е още по-лицемерен. В същото интервю, в което заяви за гайките, той заяви, че не знае какво става с „Червеи“-те и прехвърли топката към прокуратурата. Не знае дали са били подслушвани протестиращи. Каквото го питаха по съдържание, нищо не знае. Това е дълбоко лицемерен отговор. Един човек, който е бил в системата на МВР като заместник-министър, в една система, в която са запазени голяма част от назначените от тях с Цветанов хора, той си има достатъчно добър информационен източник вътре от самото министерство.

Второ, още преди да са те назначили за министър и само започва да ти се споменава името, едни хора, които искат да си спасят главата, тръгват да тичат и да ти носят папки – преди, а сега флашки и дискове. Ако той е бил 120 дни в МВР и нищо не е разбрал, значи не е трябвало да бъде там. Напротив, разбрал е. Напротив, не желае да говори. Каза го ясно – че е много близък приятел с цялата парламентарна група на ГЕРБ, с всички министри, лично с премиера Борисов. Излиза с достойнство и морален, обаче декларира, че няма да каже нищо. Опитал се е да влезе в черния комин, измъкнал се е от там като бяла котка, но тази бяла котка излиза и казва „Аз съм си отрязала езика“. Човек има право да се изсули в един момент от човешката история, само да не иска от мен да му се възхищавам за това.

- А демонтирането на т. нар. модел #Кой докъде е стигнало?

- Мисля, че сме там, където бяхме.

- Кога?

- Когато свършиха протестите. Мисля, че сме там, където бяхме, когато започнаха последните парламентарни избори. Или че сме там, когато беше създадено правителството преди повече от 120 дни. Виждаме нереформираната прокуратура какви становища дава по сигналите срещу Пеевски. Виждаме, че от държавната администрация се оказва рязък необоснаван натиск върху активисти, които са подавали сигнали челно модела #Кой. Моделът #Кой е там, където беше и такъв, какъвто беше. Не иска да отстъпва и е логична да не иска.

Това е организация, а срещу една организация трябва да се противопостави също организация. Индивидуалните актове са всъщност отказ да участваш в организация, която иска да се справи с друга организация.

- А дали има друга организация, която да иска да се справи?

Много е просто: в навечерието на местните и на президентските избори Борисов е предприел една нелоша стратегия – и тя е да разчисти колкото се може повече около него. Това, че не предприе стратегия да пази ген. Тонев, е много ясен знак, че много хора, които са били замесени в нечисти дела, ще си платят. Има нужда от това. Това трябва да се използва. Това, че Борисов иска да остане единствен на бял кон на манежа, трябва да се използва.