Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че би предложил да размени контролирани от украинските войски земи в руската Курска област в замяна на връщане на украински територии, които в момента са окупирани от Русия, ако се проведат преговори, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

"Ще разменим една територия за друга", заяви Зеленски в интервю за британския вестник "Гардиън".

Зеленски не уточни кои украински територии ще поиска.

"Не знам, ще видим. Но всички наши територии са важни, няма приоритет", добави той.

В момента Русия окупира около 20% от украинската територия в източната и южната част на страната, а пълномащабното нашествие, започнало на 24 февруари, продължава почти три години. През август миналата година Украйна проведе изненадваща офанзива в западната руска Курска област и все още държи част от първоначално завзетата територия, въпреки че размерът ѝ намаля в хода на руските контраатаки.

Представители на Киев твърдят, че операцията в Курск е имала за цел да защити граничните региони и че завзетите земи могат да бъдат използвани като разменна монета в евентуални мирни преговори, които изглеждат по-вероятни след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, отбелязва Ройтерс.

Зеленски многократно е подчертавал, че всеки план за прекратяване на войната в Украйна трябва да предвижда силни гаранции за сигурност от страна на съюзниците, за да се осигури, че последваща руска агресия не е възможна.

В петък Тръмп заяви, че вероятно ще се срещне със Зеленски тази седмица, за да обсъдят прекратяването на войната. В неделя той посочи, че е осъществил контакт с президента на Русия Владимир Путин, без да уточнява кога. Кремъл нито потвърди, нито отрече информацията за тези контакти.

Русия може да е готова за пълномащабна война срещу Европа до пет години след края на войната в Украйна, съобщи датската разузнавателна служба, цитирана от ДПА.

В изявление, публикувано днес, службата съобщи, че на базата на анализи за заплахите допуска, че САЩ няма да участват заедно със страните от НАТО в такава война.  

Според датското разузнаване Русия едва ли ще е способна да води едновременно война срещу Украйна и една или повече страни от НАТО.

Ако конфликтът в Украйна приключи или бъде замразен, Русия ще освободи значителни военни ресурси и е възможно да нападне съседна държава в рамките на шест месеца, се казва в доклада.

Службата няма информация Русия да има конкретни планове за война срещу страна от НАТО, но допуска, че Москва може да нападне, ако сметне западния военен алианс за отслабнал, например, ако САЩ оттеглят подкрепата си.

Северноевропейските страни са обезпокоени от заплахата от Русия от известно време. Разузнавателните служби на няколко скандинавски държави смятат, че руско нападение е най-голямата заплаха за тяхната държавна сигурност.

Германският министър на отбраната Борис Писториус миналата година предупреди, че Русия може да е в позиция да извърши военна атака срещу територията на НАТО през 2029 г. и призова германската армия да се подготви за война възможно най-бързо.