„Ще ни тъпчат с прах от жълт брашнен червей, ларви на червеи (Tenebrio molitor).“

„Решението на Европейската комисия е историческо.“

„Добър апетит, европейци!“

Дезинформацията за насекомите в храните е една от най-устойчивите през последните няколко години в България. Периодично се разпространяват твърдения за подвеждащо етикетиране с цел заблуда на потребителите, рискове за здравето, алергии и други негативни последици, свързани с тяхната консумация. 

Общото между тези отделни разкази е, че те обикновено стъпват на достоверна информация, но се „украсяват“ с детайли, които в повечето случаи не отговарят на истината и имат за цел да заблудят аудиторията. Ето защо Factcheck.bg събра фактите по темата.

Насекомите пак са на мода

В края на януари т. г. десетки български сайтовете, сред които „Критично“, Darik News, „Гласове“, SafeNews, Traffic News, в-к „Труд“ и др. публикуваха новината, че Европейската комисия (ЕК) е позволила употребата на насекоми за приготвянето на различни видове храни.

Част от заглавията във връзка с решението гласят: 

  • “ЕС одобри използването на брашно от насекоми в храни: Какво трябва да знаем?”
  • “От 10 февруари официално е разрешено да се използва протеинът от насекоми на европейския пазар на храни”
  • ЧЕСТИТО! ЕС въвежда правило, позволяващо червеи в храната”

Темата е широко дискутирана и в социалните мрежи през последните седмици, показва мониторингът на Factcheck.bg. Част от потребителите говорят за таен заговор срещу човечеството, някои призовават за напускане на Европейския съюз (ЕС), а други – за внимание при пазаруване.

Проверката на Factcheck.bg показа, че на 20 януари Европейската комисия публикува решение 2025/89, с което се позволява използването на третиран с ултравиолетови лъчи прах от цели ларви на жълт брашнен червей, познат с латинското наименование Tenebrio molitor и произвеждан от френското дружество Nutriеarth. Според документа прахът от жълт брашнен червей би могъл да се влага като съставка за производството на „хляб и хлебчета, кейкове, продукти на основата на макаронени изделия, преработени картофени продукти, сирене и продукти на основата на сирена и плодови и зеленчукови компоти, предназначени за населението като цяло.“

Публикация в Kritichno.bg по повод решението твърди, че „въпреки признатите вреди от консумацията на насекоми“, ЕС все пак е разрешила употребата на брашнен червей в хранителната индустрия. 

Заплаха за здравето?

През 2023 г. продуктът на френското дружество Nutriearth е подложен на изследване от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Резултатите показват, че прахът от жълт брашнен червей „е безопасен при предложените условия и нива на употреба“, като са възможни алергични реакции при лица с непоносимост към ракообразни и прахови акари.

Рискът от алергичен шок при консумация на този продукт не е по-висока отколкото при други обичайно използвани хранителни продукти. Затова наличието на прах от жълт брашнен червей в дадено изделие трябва да бъде обозначено в списъка със съставки, за да могат потребителите сами да преценят дали да купят артикул, в който той се съдържа, или не. 

„При етикетирането на храните, съдържащи обработен с ултравиолетови лъчи прах от цели ларви на Tenebrio molitor (жълт брашнен червей), се посочва, че тази съставка може да предизвика алергични реакции при потребителите с констатирани алергии към ракообразните и продуктите от тях, както и към акарите в домашния прах. Това обозначение се поставя в непосредствена близост до списъка на съставките или, при липса на списък на съставките, в непосредствена близост до наименованието на храната“, гласи указанието на Европейската комисия.

Историческо ли е решението на ЕК

Някои публикации, като тази в DarikNew,s невярно внушават, че решението е „историческо“. В действителност то не е по-различно от други подобни, които ЕК взе през последните години във връзка с употребата на насекоми в хранително-вкусовата промишленост.

Точно преди две години, през януари 2023 г., ЕК публикува две решения, с които беше дадена зелена светлина на Cricket One Co. Ltd за пускането на пазара на частично обезмаслен прах от Acheta domesticus (домашен щурец) и на Ynsect NL B.V. за замразени, под формата на паста, сушени прахообразни форми на ларви на Alphitobius diaperinus (малък мрачник). Преди това пък, през 2021 г., Fair Insects BV получи разрешение за употреба на Locusta migratoria (мигриращ скакалец), а на 8 февруари 2022 г. – за Tenebrio molitor (жълт брашнен червей) – и двете в замразена, изсушена и прахообразна форма. 

Общото между всички тези решения на ЕК е, че:

  • всяко едно от тях се отнася до конкретна фирма, която кандидатства за разрешение да произвежда съответния продукт от конкретно насекомо; 
  • производителят се задължава да опише в етикета на опаковката съдържанието на продукта, включително пълното наименование на насекомото; 

„Хранителна добавка, наложена от бюрократите в Брюксел“ ли са насекомите?

Както преди, така и сега, в социалните мрежи се разпространяват различни интерпретации и неверни внушения, че насекомите се натрапват на европейците „от Брюксел“. Най-срещаното е, че Европейският съюз (ЕС) е разрешил използването на всякакъв вид насекоми. То не отговаря на истината, тъй като всички разрешения на ЕК се отнасят до един-единствен вид насекомо, което се отглежда и преработва от конкретна фирма. 

Процедурата по одобряване на даден продукт стартира по искане на компанията, която го разработва, и отнема между три и шест години. В този период се извършва тестване на продукта за безопасност от ЕОБХ. 

Насекомите като храна

Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ОПЗ) от 2013 г. по света съществуват повече от 1900 вида ядливи насекоми. В културите на някои държави в Азия, Южна Америка и Африка те са част от традиционната кухня от години. Тепърва този тип храни навлизат и в Европа. 

В списание „Природа” протозоологът, паразитологът и патологът по насекоми доц. д-р Данаил Таков пише, че „с високото съдържание на протеини, насекомите се явяват възможен ценен ресурс за човека и хранителен източник за животни заместващ традиционния животински протеин от животновъдството.“ Според него те са „пренебрегнати в Европа ястия“, които биха могли да помогнат за решението на глобалния проблем с глада и недохранването.

През 2015 г. ЕОБХ заявява, че използването на насекоми като източник на храна и фураж има важни екологични и икономически ползи и не представлява заплаха за продоволствената сигурност. 

Понастоящем в ЕК има други 5 заявления за ядливи насекоми, предназначени за продажба под различни форми, които също подлежат на оценка на безопасността от страна на ЕОБХ, преди да бъдат официално разрешени за употреба.