Нови превалявания от сняг още около 14 и 15 март, предвиждат в месечната си прогноза специалистите от НИМХ-БАН, предаде Дарик радио. Метеороложката Анастасия Кирилова обаче не може да каже каква ще е интензивността на валежите. В дългосрочен план, за повече от седмица напред, се знаело само, че ще има дни с валежи. Ще бъдат от сняг и от дъжд, като по високите полета и в Предбалкана ще има снегове до края на март.
„Засега този март се очертава по-студен от нормите, с по-ниски температури, а в сравнение с миналогодишния март - също е по-студен”, коментира още Кирилова.
В момента най-голяма е снежната покривка в местността Рожен в планината Родопи и тя е 159 см - това показват данните от синоптичните станции на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. Според метеороложката причината за обилния сняг е средиземноморски циклон, южно от Балканския полуостров.
В Чепеларе, където има планинска станция на НИМХ-БАН, валежът е бил предимно от сняг, а дебелината на снежната покривка е 66 см, каза Кирилова. По планинските върхове снегът не се е топил и на връх Ботев е 131 см, а на Черни връх - снежната покривка е 98 см.
В Хасково сумарното количество на валежа от вечерта на 5 март до сутринта на 10 март е 130 л/кв.м, в Кърджали - 133 л/кв.м, в местността Рожен в Родопите е 142 л/кв.м, в Пазарджик - 100 л/кв.м, в Чирпан - 96 л/кв.м. В Северна България валежите са били между 30 и 50 л/кв.м, като най-малко е сумарното количество по планинските върхове, където са между 10 и 20 л/кв.м.
"Единствено на връх Мусала валежите са били 77 л/кв.м. Има места в страната, в които изобщо няма сняг - в Североизточна България, по Черноморието и в източната част на Горнотракийската низина", казва още Анастасия Кирилова.
Тя припомня още, че валежите през март на много места превишават месечните норми, но това се е случвало и в миналото и не е необичайно.
Например през март 1909 г. е имало два пъти повече валежи от нормата. В Костенец валежите за март с.г. са били 168 л/кв.м, в Петрохан - 146 л/кв.м, във Враца - 140 л/кв.м.
В края на март 1919 г. е имало поройни дъждове и заедно с топенето на снега някои реки са излезли от коритата си.
На 18 март 1925 г. снежната покривка в София е достигнала 50 см.
Между 10 и 20 март на 1928 г. в Северозападна България се е образувала дебела снежна покривка. Тогава в Чипровци снегът е бил 58 см, в Берковица – 62 см, на Петрохан - 138 см. През март 1973 г. е имало снежна покривка в Северна България от 30-40 см, а в Силистра, Русе и Кубрат - до 60-80 см. Имало е затрупани пътища от сняг, а армията се е включила, за да помогне за нормализирането на обстановката.
През 1992 г. на 19 март, вследствие на интензивни снеговалежи, в Тутраканска, в Дуловска и в Ситовска община снежната покривка е достигнала 35-40 см. Тогава заради силни ветрове са били затворени пътища, имало е и прекъснати електропроводи. През 2011 г. в София също имаше много сняг, припомня Кирилова.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни