Европейският съюз започва от юни да проверява преминаващите външните му граници граждани на държави членки по списък от рискови индикатори, за да ограничи достъпа на терористи, решиха днес вътрешните министри на 28-те.

Те също посочиха Западните Балкани като нов източник на силен миграционен натиск наред с южното Средиземноморие и призоваха околните страни от ЕС да вземат мерки за ограничаването му заедно с европейската гранична агенция "Фронтекс".

„От януари работим тясно с държавите членки и с Европол върху списък на общи рискови индикатори, който ще бъде завършен в близките седмици“, каза еврокомисарят по миграцията, убежището, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос след срещата на министрите.

От юни отговарящите на тези индикатори ще бъдат подлагани на „систематичен контрол“ на европейските граници, съобщи латвийският министър на вътрешните работи Рихардс Козловскис, чиято страна в момента председателства ЕС. 

Граничарите ще подбират проверяваните по метода на оценка на риска и ще гледат дали те фигурират в общата база полицейски данни на европейската зона без вътрешен граничен контрол известна като Шенген.

"Граничарите взависимост от оценката на риска ще правят проверки, но това не значи, че потоците преминаващи ще бъдат напълно спрени, каза Козловскис. - Работата по тези индикатори продължава. Имахме само първоначална дискусия по основните принципи. Не съм готов да спомена някои от тези индикатори, за да не създавам излишен шум, защото те още не са готови. Но, разбира се, те трябва да са достатъчни и адекватни. Споменахте религията и други фактори...Индикаторите трябва да са пропорционални и добре балансирани". 

Нормално граничарите в ЕС проверяват само паспортите на мнозинството от преминаващите външните му граници. Около една трета от европейските граждани биват проверявани срещу шенгенската база данни, като подборът им е на случаен принцип. След въвеждането на рисковите индикатори този процент вероятно ще се увеличи.

Мерките следват терористичните нападения в Париж и Копенхаген в началото на тази година, които взеха общо 19 невинни жертви. Европол смята, че над 2 500 европейски граждани са отишли да се сражават на страната на т.нар. Ислямска държава и други радикални групировки в Сирия и Ирак. Част от тези т.нар. „чуждестранни бойци“ се връщат в Европа и представляват терористична заплаха.

"Броят на чуждестранните бойци за съжаление продължава да се увеличава доста драматично", каза Козловскис. "Трябва да направим нещо да ограничим движението на такива лица. За съжаление, повечето от тях са европейски граждани". 

В Европол ще бъде създадено специално звено за наблюдение на интернет от юли, а държавите-членки ще засилят обмена на информация що се отнася до незаконния трафик на оръжие, каза още Козловскис. Световната мрежа е основно средства за радикализация на младежи и набиране на джихадисти сред тях.

„Последните обсъждания в Съвета показват, че ЕС трябва да направи повече не само в Средиземноморския регион, но и по сухоземните граници на Западните Балкани, добави той. - Ситуацията в региона на Западните Балкани е станала по-драматична. В този регион трябва да се вложат съответните ресурси на ниво ЕС също като в Средиземноморието, за да се намали миграционният натиск." 

Търсещите убежище от Западните Балкани в страни от ЕС през 2014 година са се увеличили с 45 на сто спрямо 2013 година, като повечето от тях нямат основания, съобщи Аврамопулос. Мнозинството от тях са от Косово, каза той.