Както се бе заканил, унгарският премиер Виктор Орбан не подкрепи заключенията за Украйна на извънредния Европейски съвет в Брюксел.

Те обаче бяха подкрепени от словашкия му колега Роберт Фицо, макар и срещу отстъпка във вид на точка, засягаща транзита на руски газ през Украйна за Словакия.

Така ЕС на практика „раздели“ Орбан и Фицо, като привлече на своя страна словашкия премиер по въпроса за помощта за Украйна.

Орбан каза „да“ на засилването на европейската отбрана, но „не“ на подкрепа на Украйна.

„Срещите ми във Франция потвърдиха, че докато може да имаме различия за условията на мира, сме съгласни, че трябва да засилим отбранителните способности на европейските нации. И тези усилия, а не брюкселските бюрократи трябва да дадат сила на страните членки“, написа той в Х преди началото на Европейския съвет.

Вчера Орбан бе в Париж на среща с френския президент Еманюел Макрон.

В крайна сметка заключенията за Украйна бяха приети с изричното уточнение, че са „твърдо подкрепени“ от 26 от общо 27 държавни или правителствени ръководители.

Лидерите на страните членки са категорични, че не може да има преговори за Украйна без нейно участие. Не може да има преговори, засягащи европейската сигурност, без участието на Европа. Преплетени са украинската, европейската, трансатлантическата и глобалната сигурност.

Всяко примирие или прекратяване на огъня може да се осъществи само като част от процес, който да доведе до всеобхватно мирно споразумение. То трябва да бъде придружено от твърди и надеждни гаранции за сигурността на Украйна, които да възпрат бъдеща руска агресия. Мирът трябва да зачита независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната.

ЕС заедно с партньори съмишленици остава ангажиран с осигуряването на засилена политическа, икономическа, финансова, хуманитарна, военна и дипломатическа подкрепа за Украйна. Натискът върху Русия ще бъде засилен, включително с нови санкции и чрез засилено прилагане на съществуващите сега мерки.

През тази година ЕС ще осигури на Украйна 30,6 милиарда евро. От тях се очаква 12,5 милиарда да бъдат отпуснати по Механизма за подкрепа на Украйна пари, а 18,1 милиарда – по инициативата на Г-7 за ускоряване на извънредните приходи, които ще бъдат изплатени от неочакваните печалби от блокираните руски активи.

ЕС ще засили подкрепата си за Украйна по пътя им към евроинтеграцията.

Същевременно европейските лидери вкараха в текста отстъпка, засягаща подновяването на транзита към Словакия на руски газ през Украйна. Европейският съвет призовава Европейската комисия, Словакия и Украйна да увеличат усилията за намиране на работещи решения за транзита на „синьо гориво“, като вземат предвид притесненията на Братислава. В по-ранна версия на текста, цитирана от „Политико“, е ставало дума за възобновяването на преноса на газ.

Украинският президент Володимир Зеленски обаче бе категоричен, че страната му няма да възобнови подаването на газ. Той изненадващо направи съвсем кратко изказване при пристигането си на Европейския съвет. А след дискусиите за отбраната напусна сградата и не присъства на обсъждането на ситуацията в Украйна.

В заключенията за отбраната Европейският съвет приветства желанието на Европейската комисия да препоръча на страните членки (Съвета) на ЕС координираното активиране на националната клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Това ще бъде незабавна мярка и чрез нея държавите значително ще увеличат разходите за отбрана без задействане на процедура за свръхдефицит.

Европейските ръководители призовават Комисията да предложи допълнителни източници на финансиране на отбраната на равнище ЕС и отбелязват намерението й да даде предложение за нов общностен инструмент, който ще даде възможност на страните членки за заеми до 150 милиарда евро, подкрепени от европейския бюджет. Съветът трябва да разгледа това предложение като неотложен приоритет.
Като първи списък с приоритетни области на ниво ЕС са определени противовъздушната и противоракетната отбрана, артилерийските системи, включително за точни удари в дълбочина, ракети и боеприпаси, дронове и системи срещу тях.

Лидерите изтъкват, че защитата на всички сухопътни, въздушни и морски граници на ЕС допринасят за сигурността на цяла Европа, най-вече що се отнася до източните й граници, като се има предвид заплахите, идващи от Русия и Беларус.