"След една година се чувствам много по-зле и с по-нестабилни емоции."

Това каза пред БТВ вдовицата на застреляния рано сутирнта на 14 март м.г. командос Емил Шарков - Милена. Сутринта на рождения му ден (13 март) тя се разделила със съпруга си без нищо особено, но вярва, че той още е със семейството.

Шаркова призна, че през тази една година не е събрала сили да отиде до Лясковец - ще го направи днес за пръв път заради откриването на паметна плоча на командоса в училище "Максим Райкович" (злополучната акция беше, за да се обезвреди въоръженият Петко Петков, който заплашваше, че ще застреля именно децата от училището, б.р.)

"От хората, които са ръководили акцията, никой от ръководството на отряда не поиска да ми обясни в детайли какво се е случило. Никой няма доблестта да дойде и да каже: Ние извършихме тези грешки. И досега не съм убедена, че тези хора наистина са осъзнали грешката си. Живеят в някакъв свят на безгрешие", каза младата жена, като призна, че все пак е имала контакти с шефовете на СОБТ.

Тя потвърди, че има наказани и отстранени от шефовете на отряда на т. нар. барети, но това е станало с огромно закъснение и цяла една година те са ръководели и други подобни акции, които можело да имат същия изход.

Шаркова призна, че доста пъти е общувала с бившия вече главен секретар на МВР Светлозар Лазаров (по закон той разписва акциите на СОБТ, б.р.), но отказа да коментира дали той има вина.

За себе си вдовицата смята, че става въпрос не за един фатален пропуск, а за поредица от грешни стъпки... "в някакъв момент даже на хаотичност".

"Но не съм аз човекът който ще прави тактиката за следващата акция и много се надявам хората, отговорни за това, да са видели своите грешки", каза тя.

Шаркова призна, че най-голяма подкрепа са й оказали другите участници от отряда, участвали в злополучната акция. 

"Това са момчетата от първите редици. Те притежават чест, достойнство и смелост, които не съм видяла в никой от ръководителите на отряда", заключи тя.

На въпрос дали е простила, тя каза, че има усещане, че не е човекът, който трябва да прощава и пожела Господ да прости на шефовете.