Президентът и върховен главнокомандващ - Румен Радев, се изказа скептично относно стратегията на на Европейския съюз за ударно превъоръжаване. Пред журналисти днес Радев коментира идеята 800 млрд. евро от Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат за инвестиции в отбраната и отбранителната индустрия, посочвайки, че трябва да е ясно, че такива пари няма, а ще има заеми и възможност за отказ от структурни и кохезионни фондове.

Не бързам да се присъединявам към фанфарите относно европейския план за превъоръжаване, каза той, цитиран от БТА, с което влезе в задочна колизия с премиера Росен Желязков, който приветства плана и сам инициира идеята неусвоените пари по ПВУ (какъвто е българският случай), да бъдат насочени към превъоръжаване.

"По-важно от тези средства е отношението на държавата относно модернизацията на Българската армия, укрепването на отбранителната индустрия, които да бъдат осъзнат ангажимент на всяка власт", каза още той.

Модернизацията на Българската армия, укрепването на отбранителната индустрия трябва да бъдат първостепенен, постоянен, осъзнат ангажимент на всяка власт, а не да чака да ѝ се задава посоката от Брюксел, за да се сеща за тях.

България и Европа са изправени пред две важни изпитания – прекратяване на кръвопролитието в Украйна и преодоляването на изоставането в сферата на сигурността, каза още Радев. По думите му, в рамките на последния Съвет в Брюксел много се е обсъждала темата за "превъоръжаване и почти нищо за прекратяване на войната в Украйна, която влече Европа към дъното, освен приказките за налагане на мир чрез сила, което от устата на Европа звучи все по-нереалистично".

Българската отбранителна индустрия може да направи много за засилване на отбранителния ни капацитет и на отбраната в Европа, ние се ориентираме все повече към високотехнологични производства, но не трябва да се забравя, че основните ни приходи са от боеприпаси, каза президентът. По думите му, за боеприпасите е най-важна суровината – барут, която все по-трудно се намира на международния пазар. Радев обърна внимание, че повече от година отговорен български инвеститор иска да инвестира в производството на барут, но има пълен блокаж и от „сглобката“, и от правителството на Главчев. Радев визира разкритието на "Свободна Европа", че лично Делян Пеевски е спрял проекта чрез ДАНС (чийто ръководител иначе сам Радев много цени).

Поставил съм въпроса и на КСНС, и на консултациите с партиите, и се надявам вече да се реагира, каза Радев. Според държавния глава първото, което трябва да направи властта, е по отношение на отбраната и да реши въпроса за това България да има собствен капацитет да произвежда барут.

Ние имаме своя ниша, тя трябва да се разшири в производството на боеприпаси, леко въоръжение, а в последните години имаме сериозни успехи и в производството на дронове и на антидрон системи, в оптически прибори, каза президентът Радев в отговор на въпрос дали България може да намери своя ниша в отбранителната индустрия на Европа. По думите му, е необходимо взаимодействие и с чужди фирми, а държавата да предостави необходимите условия.

Уравнението е доста сложно, каза държавният глава в отговор на въпрос дали страната ни трябва да се откаже от инфраструктурни проекти за сметка на заеми за превъоръжаване. Това трябва да го реши българското правителство. Много европейски държави са силно задлъжнели и не са ентусиазирани за този план, защото те не могат да вземат повече заеми. „Дали ние ще се откажем от структурни и кохезионни фондове – едва ли. Това го казват и почти всички европейски държави“, каза още той. Опцията, която остава, е проекти, които вече твърдо няма да са случат по Плана за възстановяване и устойчивост, дали средствата за тях ще могат да се прехвърлят в отбранителната индустрия, но трябва да се извърви дълъг бюрократичен път с все още неясен изход, посочи още Радев.

На въпрос дали предвид международната обстановка е близък мирът в Украйна, Румен Радев изрази по-голямата си тревога, че Европа е "големият липсващ" в започналия диалог за преустановяване на конфликта, за прекратяване на огъня и сядане на масата за преговори. Европа е най-потърпевша, бъдещето ѝ и бъдещата архитектура за сигурност зависи от това, така че Европа не може повече да си позволява да не отчита реалността и да стои отстрани с празната надежда, че ще наложи мир от позицията на сила, добави президентът Радев. По думите му, в близките години Европа не може да налага мир от позицията на сила.

Над шест хиляди украински войници са обкръжени в Курск и са заплашени от пълно унищожение, така ли трябва да продължава тази война или веднага да се предприемат мерки да спре огънят и тогава да се търси дипломатическо решение, което да гарантира сигурността и на двете страни, отговори президентът Радев на въпрос дали трябва да продължава военната помощ към Украйна.