В момента тече процедурата за избор на нов председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Политическите партии отново са в сблъсък и пръскат обвинения за този или онзи кандидат.

Междувременно КЗК продължава работата си и остава може би най-ключовият регулатор в икономиката. Тя следва да защитава свободната конкуренция, извършва секторни анализи и установява нарушения на конкуренцията, прилагайки ключови за функционирането на пазарната икономика закони – а именно Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за концесиите (ЗК).

През последната година ИПИ публикува няколко анализа на дейността на КЗК. Големият брой производства и разнообразието на разглежданите казуси показва натовареност и интензивна работа на Комисията, при това обхващащи пъстра палитра от икономически сектори и продуктови пазари.

Изследването на практиката повдига и някои важни проблеми, които КЗК (с важната роля на новия ѝ председател) трябва да разреши:

  • В отделни случаи на КЗК отнема дълго време да вземе решение или да извърши анализ. Така например проверката на високата цена на олиото в началото на 2022 г. отне на КЗК две години и към момента на приключване и публикуване на решението по производството цената на олиото вече е значително по-ниска.
  • Част от решенията на комисията биват обжалвани, а в определени случаи се наблюдава различен подход в отделните случаи и на КЗК, и на ВАС.
  • КЗК рядко се самосезира за започване на проверка на поведението на монополите, при това – само след получен сигнал.
  • Комисията изключително рядко констатира концентрация между предприятия – практиката на КЗК много по-често потвърждава липса на концентрация на пазарите. През последните пет години случаите на забрана за концентрация чрез придобиване са само два. При осъществяване на контрол върху концентрациите между предприятията ключова роля има определянето на обхвата на пазара от страна на регулатора.
  • Въпреки значителната като обем дейност по ЗОП, ролята на КЗК по отношение на обществените поръчки е по-ограничена. Комисията не може да се самосезира по процедури за обществените поръчки, нито да взема решения по провеждането им извън тясно описаните си правомощия по закона за обществените поръчки – на практика КЗК осъществява контрол по законосъобразност на поръчките в ограничен от закона обхват.
  • Преюдициалните запитвания към Съда на Европейския съюз, които, освен допълнителното удължаване на времето за разрешаването на казусите, са де факто включване на още една стъпка на своеобразен съдебен контрол върху решенията на антимонополния орган, потенциален коректив на практиката на българските съдилища. Понякога изглежда обаче, че се използват като механизъм за отлагане или отказ от поемане на отговорност.

Всички тези казуси са вкоренени в практиката на Комисията и налагат промяна или поне задълбочен преглед и минимизиране на негативите от тях. Докато различията в тълкуването и практиките по самосезиране изглеждат по-сложна задача, за подобряването на работата и ефективно използване на капацитета на КЗК може да се използват относително лесни и нови решения. Така например за ускоряване на решенията е важно въвеждането на нови методи за оценка на пазарите, които се базират на алгоритми за обработка на големи масиви на информация (и вероятно използване на съвременни, базирани на AI технологии). В контекста на различния методологически подход пък решаващ може да се окаже анализът по отношение на достиженията и използването на различни технологии, взаимозаменяемост на продукти и услуги, както и допусканията за пазарното поведение на всички участници на пазара, включително крайните потребители.

В оптимизирането на работата на КЗК един от най-важните въпроси обаче е кои случаи на злоупотреба остават извън полезрението на регулатора.

Институт за пазарна икономика