Величието и силата 

Величието и силата не са едно и също. Така, както мирът и капитулацията, са различни понятия.

Древният Рим е велик не защото империята му се е простирала от британските острови до Близкия изток. Не защото Средиземно море за римляните е било "маре нострум" или "нашето море" - всички земи около него, т.е. Южна Европа и Северна Африка, са били негови.

Всичко това отдавна е приключило. Но Древният Рим е велик, защото и до днес неговите постижения са фундаментът на цивилизацията. И до днес се опираме и се възползваме от римското право, римските идеи за обществено устройство, римските архитектурни постижения.

Римляните са градили империята си с варварско насилие. Но освен това са носили със себе си и цивилизация и това е тяхното величие.

Франция на Наполеон е велика не защото е подчинила кажи-речи цяла Европа. А защото е разпространила великите идеи на Френската революция за свобода, равенство и братство из целия континент.

И след това Европа никога вече не е същата. Независимо, че Наполеон е победен.

Включително Русия, която е разгромила Наполеон с помощта на легендарната руска зима, вече не е същата. Защото докато са преследвали Наполеон из Европа руснаците са установили огромната разлика в стандарта на живот между Запада, в който идеите на Просвещението вече дават плодове и тяхната източна азиатска кочина, в която все още действа крепостничеството.

И малко по-късно дори в Русия започват бунтове срещу абсолютната власт на царя. Те бързо са смазани и последвани от десетилетия деспотизъм.

Така накратко може да бъде описана цялата история на Русия - кратки периоди на европеизация, последвани от дълги периоди на азиатска варващина. Това се случи пред очите ни и през последните години.

"Хотели как лучше, а получилось как всегда"**.

Величието на Америка

Америка е велика от първия ден на своето съществуване. Тогава тя е била всичко друго, но не и велика сила.

Просто бивши колонии, тръгнали да правят съмнителен от тогавашна гледна точка общественополитически експеримент. С неясни перспективи и несигурни резултати.

Но с велики идеи. Като например:

"Всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие".

Това е записано в декларацията за независимост, приета от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г. И както е известно именно това събитие до ден-днешен е националният празник на САЩ. 

Не денят, в които е подписано примирието с победените англичани, например. Победа, която едва ли щеше да бъде постигната без помощта на французите.

Бившите колонии създават република. В края на XVIII в. това е било велико постижение. 

Империите - САЩ, ЕС

Впоследствие САЩ - най-вече след Втората световна война - стават световна империя, безспорно. И тази империя се опира и на военна сила.

Никоя империя не е минала без това. Както се вижда и на ЕС, който е създаден като империя на мира, ще му се наложи да се опира на собствена военна сила, ако иска да оцелее и да се развива. 

Империите не са само и единствено лоши. Те носят огромни позитиви.

Например - ред и сигурност на голяма територия, огромен пазар. Все предпоставки за добър живот на хората, населяващи империите.

ЕС е империя, която се опитва да извлече само ползите от имперското състояние. ЕС е и първата империя в човешката история, която е създадена чрез доброволно присъединяване, а не чрез насилие.

За всяко решение в империята ЕС се търси консенсус - няма друга такава в цялата човешка история. За съжаление обаче това очевидно ще трябва да се промени, понеже Америка реши да става велика отново.

Основното, с което САЩ спечели своята световна империя е културното влияние. Американската музика, американските филми, американският начин на живот, на който целият свят иска да подражава - това е величието на Америка.

Америка беше велика дори за Западна Европа - страните, от които създателите на САЩ са емигрирали. А в Източна Европа, особено по времето на Студената война, американците имаха направо полубожествен статут.

И Америка си има своите кирливи ризи - робството, расизмът, съмнителни военни интервенции по света. Варварското завладяване на западната част на континента, на което е подражавал не друг, а самият Хитлер, когато е тръгнал да завладява Източна Европа.

Но в САЩ винаги е имало и достатъчно силно гражданско общество, което да се противопоставя на всички тези ретроградни явления. Да ги критикува яростно и открито и дори да се налага над тях. Това също е част от величието на Америка.

Защо в Северна Америка стандартът на живот е много по-висок от този в Южна Америка? След като в Южна Америка има много повече от така любимите на Доналд Тръмп природни ресурси. И чисто обективно погледнато там условията за по-добър живот са налице.

Отговорът е отдавна известен - в Северна Америка са реализирани великите идеи за свобода, демокрация, върховенство на закона. Това са най-важните икономически ресурси, най-съществените предпоставки за добър живот.

В Южна Америка подобни икономически ресурси липсват. Или поне са в много по-малко количество, в сравнение със Северна Америка.

Нов световен ред

Защитниците на т.нар. нов световен ред - за нов ред в историята обикновено са говорили диктаторите - твърдят, че консерватизмът побеждава либерализма. И върховенството на закона се заменя от върховенството на силата.

Дали е така - предстои да видим. И друг път цивилизованото човечество е залагало на върховенството на силата и в крайна сметка се е връщало към върховенството на закона.

Проблемът е, че междувременно са се случвали огромни нещастия. Например - две световни войни. Едно обаче е сигурно - няма нищо велико във върховенството на силата.

Върховенството на силата си е най-обикновен примитивизъм. Най-обикновена диващина и варварство. 

Върховенството на силата ни връща обратно в пещерите. То приравнява човека до животните.

"Това е реалността"

"Това е реалността", бръщолевят из големите телевизии българските рашисти-тръмпанари. Ако е така ние трябва да се опитваме да променим тази реалност.

И то сега, докато все още можем. Не просто да вдигаме рамене.

Ето какво се казва още в декларацията за независимостта на САЩ по повод посочените по-горе "неотнемаеми права":

"И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните. Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие. Наистина, както би продиктувала разсъдливостта, отдавна установени управления не бива да се видоизменят поради незначителни или преходни причини; и както е показал досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало. Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност".

Очевидно основателите на САЩ са разсъждавли в други посоки. А не просто са приемали реалността.

Нашенските рашисти-тръмпанари, които незнайно защо се бият в гърдите като най-големите патриоти, много обичат да се кланят на великия Васил Левски. Но забравят, че според него и ние можем да обръщаме времето, не само то нас.

Всяка държава, всяка цивилизация е толкова велика, колкото е силно върховенството на закона в нея. И така е било от най-древни времена насам.

Величието на Древния Рим започва от Дванадесетте таблици. В тях законът е бил написан, за да се избегне произволното му прилагане.

Величието на Франция при Наполеон е в това, че правата по рождение се заменят с меритокрация - управление на способните. Законът приравнява аристократите с всички останали и това веднага дава резултат.

Генералите на Наполеон са били наследници на хора от простолюдието. Но са били по-способни от своите противници, чието основно качество е бил техният аристократичен произход.

А не личните им умения. И това си е проличало по бойните полета на Аустерлиц, Йена и др.

Върховенството на закона привлича хората. То ги обединява и ги прави по-силни. Върховенството на силата ги потиска и отблъсква.

Тръмпанарите не схващат величието на Америка

Величието на Америка е неразбираемо за тръмпанарите. И у нас, и по света, и в самата Америка.

Днес Тръмп не прави Америка велика отново. Той руши американското величие.

В Украйна хората също имат право на живот, свобода и стремеж към щастие. Право, от което Владимир Путин ги лишава. С подкрепата на Тръмп, който освен това иска да се докопа до подземните им богатства.

Няма нищо велико в това да унижаваш, потискаш и ограбваш по-слабия. Великото е да си на негова страна.

Днес Америка предизвиква възхищение само в Русия. Самата тя е заприличала на азиатска сатрапия или нещо подобно на Северна Корея.

Почитателите на днешна Америка са хора като Виктор Орбан, Роберт Фицо, Румен Радев, Бойко Борисов, Делян Пеевски. Това е много далеч от истинското американско величие в близкото минало.

Бил Клинтън беше едно от вдъхновенията за България по пътя към истинска свобода и демокрация, въобще - към Европа. Доналд Тръмп е вдъхновение за нашенските тъмни балкански субекти, които искат да ни върнат обратно в евразийското блато.

Тръмп очевидно изоставя културното влияние като инструмент за създаване на империя. И залага само - по собствения му израз, докато публично унижаваше Зеленски пред камината в Белия дом - на силните карти.

И на договорките с разни подобни нему диктатори за подялба на света. Вярно е, че така също се постигат успехи, но те са доста по-нетрайни.

За да знаеш това обаче трябва да имаш определени интелектуални притежания. Работата е там, че те не се купуват с пари. А Тръмп други достойнства, освен многото пари, няма.

Умни хора в неговото положение се заобикалят с други хора, които може да не са много богати. Но притежават онова, което не се купува с пари.

Само че Тръмп се заобикаля със себеподобни. Като Илон Мъск например, чиито "интелектуални дефицити" също са правопропорционални на огромното му богатство.

С политиката си за налагане на мита Тръмп руши идеята за свободна търговия. Един от основните приноси на Запада и особено на САЩ към световната цивилизация. Един от фундаментите на американското величие.

Днес в американското общество яростната критика срещу Тръмп като че ли е заглъхнала. Можем само да се надяваме, че този елемент на американското величие също скоро ще бъде достатъчно силен. Поне толкова, колкото беше през първия му мандат. 

Администрацията на Тръмп отказва достъп на медии, при това на най-големите и най-авторитетните. Позволява си да мисли в посока на това да наказва студенти, които протестират.

Свободата на словото и правото на протест са неотменима част от американското величие. Величие, което Тръмп руши. И най-лицемерното е, че същевременно вицепрезидентът му обвинява Европа в недостатъчно демокрация.

Всъщност не е лицемерно. Просто те толкова си могат. Толкова знаят. Липсва им онова, което не се купува с пари.

Великите идеи се връщат у дома. В Европа

Пораженията, които Тръмп нанася на американското величие са огромни. Няма значение колко точно той ще бъде на власт.

Дори утре да го импийчнат фактът, че е възможно в САЩ, най-великата до скоро страна, да се появят подобни недоразумения в Белия дом, е силно обезпокоителен. Ще мине много време, преди Америка да възстанови доверието в себе си. От щетите, които сама си нанася, докато уж възстановява величието си.

При създаването си САЩ са реализирали някои от най-великите европейски идеи, които по една или друга причина по онова време не са могли да бъдат реализирани в самата Европа. Може би е дошло времето тези идеи да се върнат у дома си. И да бъдат отстоявани на Стария континент, където са се появили.

---

*MAGA - съкращение от Make America great again (Да направим Америка велика отново).
 

** "Искахме да стане по-добре, а се получи, както винаги" - бившият руски премиер Виктор Черномирдин, 1993 г.