„Дадохме ясно да се разбере, че не искаме нито една страна кандидатка за ЕС да участва в тържествата за 9 май в Москва“, заяви върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас.

Тя говори след края на Съвет „Външни работи“ в Люксембург.

Всякакво участие на лидери на западнобалкански кандидат-членки на ЕС в празненствата няма да бъде посрещнато добре от европейска страна  предвид факта, че Русия води пълномащабна война в Европа, поясни тя.

Посланието е било отправено от няколко страни членки, каза Калас, без обаче да назовава имена. Тя не посочи и чии лидери смятат да ходят в Москва. Известно е обаче, че на тържествата ще бъде сръбският президент Александър Вучич.

Войната в Украйна бе главна тема на Съвета. Той се проведе само ден след най-смъртоносната атака, след като Украйна се съгласи на примирие. Навръх Цветница руски балистични ракети убиха над 30 и раниха повече от 100 души в украинския град Суми.

„Ясно е, че Русия изобщо не иска мир“, категорична бе Кая Калас.

Страните от ЕС работят върху 17-и пакет санкции срещу Русия, допълни върховният представител. Въпросът ще бъде поставен на следващия Съвет „Външни работи“ през май в Брюксел. Пакетът ще включва и руският сенчест флот, чрез който Кремъл заобикаля сега действащите ограничителни мерки.

Нови санкции срещу руския петрол и газ ще имат по-голям ефект, защото чрез този износ Русия финансира своята война. Продължават дискусиите по въпроса дали ЕС да замени поне част от руския втечнен природен газ с американски. Но за това е необходимо дасе разберат всички 27 страни от ЕС, отговори Калас на журналистически въпрос.

Преди началото на Съвета външните министри от страните членки на ЕС призоваха да се побърза със 17-ия санкционен пакет срещу Русия и с приемането на Украйна в Съюза.

Литовският първ дипломат Кестутис Будрис определи атаката срещу Суми като военно престъпление по време на един от най-светлите християнски празници. И риторично попита как украинците биха могли да свалят руските балистични ракети, без да им бъдат предоставени ракети с голям обсег.

„За Европа сега е време да побърза с приемането на 17-ия пакет санкции във всички сектори, които оставихме непокътнати в 16-ия - втечнения природен газ, „Росатом”, допълнителен пакет за сенчестия флот и, разбира се, нови индивидуални санкции”, каза той.

Будрис определи 2030 г. като напълно реалистична за приемането на Украйна в ЕС. Той отбеляза, че все още няма отворени преговорни клъстери, и изтъкна, че проблемът е в една държава, която не прави това, което трябва, като очевидно визира Унгария.

„Излиза, че не функционираме като съюз, а като отделни страни, а това е свързано и със сигурността на Европа в бъдеще”, категоричен бе той.

България съжалява, че Скопие се бави за ЕС

България потвърждава подкрепата си за членство на страните от Западните Балкани, заяви посланикът ни в ЕС Румен Александров. Той представляваше страната ни на Съвета в Люксембург.

Подкрепата е при спазване на принципа на собствените заслуги и изпълнение на поетите ангажименти. Александров изрази съжаление за липсата на напредък от страна на Република Северна Македония (РСМ) в изпълнение на Европейския консенсус от 2022 г. Тогава Европейският съвет прие заключение, според които властите в Скопие трябва да променят конституцията си и да включат българите в РСМ като държавнотворна нация.

„България осъжда руската ракетна атака срещу Суми. Поднасяме своите съболезнования на семействата и близките на загиналите“, заяви посланик Александров.

Той изтъкна ангажираността на страната ни с продължаването на подкрепата за Украйна.

Александров смята, че всяко решение по отношение на конфликта трябва да се основава на Устава на ООН и международното право.

Той наблегна и върху необходимостта от разработването на цялостна стратегия на ЕС за Черно море.