Основната цел на руската мрежа за дезинформация "Правда", която проби след блокирането на официозите - медийни канали на Кремъл след нахлуването в Украйна, са страните от бившия СССР, Балканите и Централна Европа. Молдова е цел номер едно, мишена е и България.

Това показва анализ на CIDC-Sensika Disinformation Observatory. Той е първа част от поредицата "Доклад за стратегически информационни заплахи". "Сенсика" разполага със собствена платформа, която предоставя данни от онлайн медии, социални мрежи, принт и броудкаст, които се обработват и анализират чрез AI модели и алгоритми.

Анализът разглежда моделите в 643 601 публикации, обхващащи 45 държави за период от последните три месеца – от средата на декември 2024 до средата на март 2025 г. Извършен е прост числов анализ чрез изчисляване на съотношения публикации към население за всяка държава. Това позволява директно сравнение на плътността на публикациите между страните и регионите. Страните са класирани според тези съотношения с цел идентифициране на места, където обемът на публикации е непропорционално висок спрямо размера на населението.

До началото на 2025 г. екосистемата на мрежата "Правда" се е разраснала до около 190 сайта, 140 са поддомейните, които са насочени към над 83 държави, сред които е и България.

Какво показват данните?

Маркирана зона за влияние

Интензитетът на публикации на "Правда" е най-висок в районите, към които Русия заяви претенциите си за влияние, чрез ултиматума преди войната срещу Украйна. Част от изискванията, които все още се поставят от кремълски пропагандисти в започващите мирни преговори, е изтеглянето на сили и оръжие на НАТО от страните присъединили се след 1997 г. Сред тях са Чехия(1999), България (2004), Естония (2004), Латвия (2004), Литва (2004), Словакия (2004) и т.н.

Публикациите в сайтовете на мрежата за дезинформация, създадени за бившите съветски републики и балканските държави, са 52% от всички публикации. Въпреки, че те представляват непропорционално малка част от населението покрито от мрежата.

Бившите съветски републики (Молдова, Латвия, Естония, Армения, Литва, Грузия, Украйна) "се радват на вниманието" на 35,8% от всички публикации, въпреки, че представляват едва 5,8% от населението на държавите, които "Правда" таргетира. На Балканите се падат 16,2 на сто, на Западна Европа - 21,3%, а на Централна - 17,4 на сто.

Молдова е цел номер едно

Най-таргетираната държава, според броя публикации на човек от населението, е Молдова – 56 пъти повече от средното в Западна Европа.

Следват Латвия – 47 пъти над средното, Естония – 36 пъти, Сърбия - 31 пъти, Армения – 26.9 пъти, Литва – 23 пъти, Грузия – 22 пъти, Словакия – 14 пъти, България – 12 пъти и Чехия – 10 пъти. 

Молдова е обект на все по-явни руски опити за дестабилизация, отбеляза на 10 март и френският президент Еманюел Макрон.

"Интензивността на публикациите на глава от населението е до 56 пъти по-висока в най-таргетираните страни, в сравнение със западните демокрации, което сочи към специално насочен и добре планиран подход за оформяне на информационната среда в геополитически значими региони" се казва в анализа на Disinformation Observatory.

Балканите

Балканските държави (Сърбия, България, Словения, Албания, Северна Македония, Хърватия, Гърция) получават 16,2% от публикациите, при само 3,2% дял в населението на държавите, мишени на "Правда".

За сравнение: Западна Европа (Дания, Португалия, Испания, Франция, Норвегия, Кипър, Нидерландия, Германия, Италия, Швеция, Белгия, Великобритания, Швейцария, Ирландия) получава 21,3% от публикациите, въпреки че представлява 43,7 на сто от населението.

Целта е разделение

Според авторите на доклада, данните говорят за високоефективна стратегия за оказване на влияние – "концентрирана, оптимизирана и политически насочена". Тя служи не само за вътрешно подриване на държави, но и като форма на геополитически сигнал.

"Русия демонстрира капацитет и намерения към конкретни региони в периферията на ЕС и НАТО", се отбелязва в доклада.

Според анализаторите дезинформацията на "Правда" е насочена срещу евроатлантическата ориентация на региона и цели да засили вътрешното разделение в страните.

Какво е “Правда”

"Правда" е мрежа от над 190 сайта на десетки езици, която служи като събирателен хъб и усилвател за руска дезинформация. Въпреки автоматизираното събиране на информация, тя е прецизно модерирана, според аудиторията за която е насочена и има обмислена стратегия за манипулация.

Мрежата замести блокираната от санкциите на ЕС руска държавна мрежа от телевизии и онлайн медии на Russia Today и Sputnik. Достъпът до тях беше спрян на територията на Съюза след началото на инвазията в Украйна през 2022 г. След това започва възходът на Pravda News. Разследване на DFRLab свързва операцията с TigerWeb. Това е IT компания, базирана в Крим, с връзки с руските окупационни власти и фигури от вътрешния кръг на Путин. 

Мрежата, която събира автоматизирано съдържание от руски сайтове и телеграм канали има съдържание на десетки езици. Освен основните европейски, има статии и на малцинствени езици като каталонски, баски и маори. Освен това има специализирани подсайтове насочени към конкретни политически субекти (НАТО, ЕС) и дори западни лидери. Основна част от сайтовете, които са обособени в подмрежа, таргетират конкретни региони в Украйна.

"За да достигне до широка аудитория, мрежата използва няколко техники: внимателен подбор на проруските източници според конкретната целева държава, масова автоматизация при разпространението на съдържание, както и оптимизация за търсачки, за да се гарантира видимост в онлайн пространството", гласи докладът на френската служба VIGINUM за мрежата от края на 2023 г., наречена "Операция Комбат".

Препоръки

На фона на тази кампания на Кремъл, САЩ спряха финансирането на Radio Free Europe/Radio Liberty – основен глас срещу руската пропаганда в региона. “Това е стратегическа грешка, която оставя вакуум, вече попълван от „Правда“”, пише в анализа. 

Авторите му препоръчват създаване на общоевропейска структура за стратегически комуникации и инвестиране в анализ и мониторинг на информационната среда, както и общи дипломатически механизми за реакция на координирани кампании.