Един от утвърдените подходи за икономическо развитие – особено в малки общини, разположени в периферията на големите градове – е този, който залага на привличане на повече предприятия от преработващата промишленост. Обикновено това е резултат  на присъствието на един основен работодател или на няколко предприятия, концентрирани в индустриална зона. Общините с добре развити производствени мощности се отличават с високи нива на заетост и сравнително добри възнаграждения. 

Най-голям размер на добавената стойност в промишлеността в номинално изражение  има в столицата – 3,9 милиарда лева през 2023 г., следвана от Пловдив (1,7 млрд. лева) и Бургас (1,5 млрд. лв.). В топ 10 обаче има и няколко периферни на областни центрове общини – Казанлък, Девня, Марица. С над 100 млн. лв. са точно 50 общини.

Делът на преработващата промишленост в добавената стойност през 2021 г. варира от  0% в Бойница и Трекляно до цели 94% в Сопот, където стопанската активност е доминирана от оръжейната фабрика. Разпределението им обаче е относително равномерно, като с над 60% дял на преработването са 26 общини, а с под 10 – други 37. Образуват се индустриални клъстери в перифериите на големите градове – струпванията на общини с висок дял са в периферията на София, Пловдив, Варна. Прави впечатление важната роля на промишлеността в Габрово и Велико Търново, както и на някои места в Родопите, най-вече около Смолян.

Относителният дял на заетостта в преработващата индустрия е сходен с дела на произвежданата добавена стойност от сектора. И тук лидер е Сопот (92% от всички наети в нефинансовите предприятия), следван от Джебел (78%) и Сатовча (75%). Най-малко пък са наетите в преработващата промишленост в Мизия (1,5%)  и Несебър (1,8%%), както и в доминираните от туризма черноморски общини. Сред големите градски центрове най-нисък е делът на индустриалната заетост в столицата (8,5%), следвана от Варна (13%), а най-висок е в Пловдив – цели 29%.

Институт за пазарна икономика