Съдия Мария Иванова от Софийския градски съд грубо е погазила основни начала на гражданското съдопроизводство и е превишила правораздавателните правомощия. Нарушенията й са извършени с особена последователност и настойчивост. Осъществените от нея процесуални действия представляват нелегитимно превишаване и превратно упражняване на съдебната правораздавателна власт. Тя не е проявила никаква критичност към поведението си и към допуснатите от нея нарушения като неглижира тяхната значимост.
Това пише в мотивите си тричленен състав на Върховния административен съд, който отхвърли жалбата на съдийката срещу уволнението й, съобщава "Правен свят".
С извършените от съдия Иванова действия се поставя под съмнение обективността, безпристрастността и независимостта на съдебната власт. Осъществяването на правораздавателната власт в нарушение на принципите и конкретните правила за нейното упражняване и при превратно упражняване на тази власт, води до намаляване на общественото доверие в съдебната система и затова уронва престижа й.
Това са само малка част от мотивите, с които тричленният състав на ВАС – Милка Панчева (председател), Атанаска Дишева (докладчик) и Росен Василев отхвърлят жалбата на съдия Иванова (преди Мария Георгиева) срещу решението на Висшия съдебен съвет, с което тя е уволнена.
Публичният скандал, заради който Иванова стана медийно известна, беше с налагането на запори на вестниците "Труд" и "24 часа" през октомври 2011 г. Оказа се, че още преди това Инспекторатът към ВСС вече я е проверявал, а впоследствие беше залят от сигнали срещу съдийката.
Инспекторите установиха, че "нарушенията на Мария Георгиева се характеризират със своята многобройност и тежест". Сред тях са "неспазване на срокове, закъснение от 15-18 месеца по изписване на решения, погазване на принципа на случайно разпределение на делата". Основното прегрешение на Иванова, което установиха, беше, че е участвала в схема с дела "близнаци". При нея се внасят няколко напълно еднакви искови молби и след като бъдат разпределени на съдии, се плаща такса само по едно от тях с харесвания от ищеца докладчик, а заради неплатена такса останалите дела се прекратяват.
Освен това по редица дела съдия Иванова е допускала обезпечителни мерки в нарушение на закона.
Заради тези нарушения ИВСС поиска уволнението на Иванова. Предишният състав на съвета образува дисциплинарно производство срещу нея, отстрани я от длъжност за 6 месеца. Тя обаче се разболя тежко и ВСС не успя да приключи дисциплинарката. Новият състав на ВСС я започна отначало. Междувременно съдия Иванова се върна на работа в СГС.
На 11 април 2013 г. ВСС я уволни, но два състава на ВАС приеха, че при гласуването не е трябвало да участват онези членове на съвета, които преди са били инспектори в ИВСС и са се занимавали с нейния случай. При повторното обсъждане на случая във ВСС, бившите инспектори си направиха отвод и напуснаха заседанието. Така на 10 април 2014 г. съдия Иванова бе повторно уволнена с 13 гласа "за", 2 "против" и 2 "въздържали се".
В жалбата си до съда Мария Иванова изтъква, че решението на ВСС е взето от незаконен състав, защото не е изпълнено изискването на Европейската харта за статута на съдиите, според което при налагане на дисциплинарно наказание на съдия решението трябва да бъде взето от независим орган, в който най-малко половината членове на бъдат съдии.
Върховният административен съд, обаче, не приема този довод. Той изтъква, че ВСС се състои от 25 члена, 11 от които се избират от парламента, други 11 от съдебната власт, а трима са членове по право – председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор. Тричленният състав изтъква, че изборните членове на ВСС, включително и тези от съдийската квота, не могат да заемат длъжността съдия, нито друга държавна длъжност и в този смисъл престават да имат качеството съдия. "Затова, според действащата в страната правна уредба, в състава на ВСС не могат да участват действащи съдии и поради това, че Висшият съдебен съвет е единственият компетентен орган да налага дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на съдии, следва, че действащ съдия /лице, заемащо към съответния момент длъжността "съдия"/ не може да участва при вземането на решение за налагане на такова наказание", аргументират се тримата върховни съдии.
И още: "Доколкото, посоченото правило по Европейската харта за статута на съдиите има за цел да гарантира безпристрастност и независимост на дисциплинарнонаказващият орган, както и зачитане на правата на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, несъмнено е, че Република България като член на Съвета на Европа следва да се съобрази с този документ. Конкретното нормативно разрешение обаче не е в правомощията на съда, който като правоприлагащ орган следва да се съобрази с действащата нормативна уредба."
Все пак ВАС отчита, че повече от половината от членовете на ВСС са лица, които са заемали поста съдия преди избора им за кадровици: "Следователно, правилото на Европейската харта за статута на съдиите може да се приеме за спазено, доколкото преценката за длъжността на членовете на дисциплинарнонаказващия орган може да бъде направена само към минал период, т.е. преди заемане на длъжността член на Висшия съдебен съвет."
ВАС не приема и друг довод на Мария Иванова, а именно, че е изтекла давността за налагане на наказание. Върховните съдии изтъкват, че ВСС е научил за дисциплинарните нарушения с получаването на предложението от ИВСС за образуване на производство срещу Иванова. Такова е образувано преди изтичане на шестмесечния срок от откриване на нарушението, предвиден в чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. "Всички нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание са извършени през 2011 г., поради което тригодишният срок не е изтекъл към датата на образуване на дисциплинарното производтво. Становището на жалбоподателката, че тригодишният срок по чл. 310, ал. 1 следва да не е изтекъл докато наложеното наказание влезе в сила, е неправилно, тъй като не се основава на законовата норма. Сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ се изчисляват към датата на образуване на дисциплинарното производство, което изрично е посочено в нормата. Няма основание за субсидиарно прилагане на правилата на Наказателния кодекс, както се претендира от жалбоподателката, тъй като субсидиарното прилагане на правни норми следва да е изрично предвидено, а в случая няма препращане от Закона за съдебната власт към правилата на Наказателния кодекс", изтъква тричленният състав.
Нататък съставът от ВАС изброява няколко граждански и търговски дела, по които съдия Иванова е допуснала обезпечителни мерки в нарушение на закона. Според мотивите на съда тя не била направила "преценка на нито една от предпоставките за основателност на искането за обезпечение, допуснала е обезпечение по недопустим иск и при липса на обезпечителна нужда, част от допуснатите обезпечителни мерки са недопустими, поради това че не са предвидени като вид в никой нормативен акт".
В един от случаите тя спира изпълнението на четири обезпечителни заповеди, издадени от друг състав на СГС. С това е постигнат ефектът на отмяната на вече допуснато обезпечение в нарушение на предвидения от законодателя процесуален ред за това. "Никой съд няма предоставена от закона власт да спира изпълнението на постановени от друг, равен по степен съд, обезпечителни мерки и да разпорежда възстановяване на първоначалното положение, ако тези обезпечителни мерки са били вече приложени, дори когато те са били незаконосъобразно допуснати от другия, равен по степен съд", казват още тримата върховни съдии.
Те обръщат сериозно внимание на друг аргумент в жалбата на Мария Иванова, а именно за тежкото й здравословно заболяване. Преди години й откриват рак и съдия Иванова изтъква пред ВАС, че Кодексът на труда я защитава от уволнение (чл. 333, ал. 1 от КТ).
И това възражение е прието от ВАС за неоснователно. Действително според КТ работодател може да уволни онкоболен работник само с разрешение на Инспекцията по труда. Такова разрешение се иска за всеки отделен случай.
Според ВАС, обаче, въпросната закрила по КТ е приложима за хората, по отношение на които се прилага кодексът. Но това не важи за магистратите, защото възникването и прекратяването на правоотношенията им е регламентирано в Закона за съдебната власт, а в него липсва обща разпоредба, която за неуредени случаи да препраща към Кодекса на труда. Препращащите текстове са само за отделни случаи и те изрично са посочени, но липсват такива за прекратяване на правоотношението, както и за дисциплинарното производство и в частност за дисциплинарното уволнение.
"Предвид липсата на правна норма, която да препраща за всички неуредени случаи към Кодекса на труда, или в частност - към закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, недопустимо е прилагането на тази норма в случаите на дисциплинарно уволнение на съдия. В публикуваната съдебна практика не се установява случай, при който да е обсъждан този въпрос, но в практиката на Върховния административен съд са разрешавани случаи, при които е поставян въпросът за прилагане на закрилата по чл. 330, ал. 1 КТ при прекратяване на служебното правоотношение, включително при дисциплинарно уволнение по реда на Закона за държавния служител или Закона за Министерството на вътрешните работи. Тези случаи са разрешавани еднозначно, като е прието, че няма основание за приложение на специалната закрила, след като се касае до различни правоотношения и същевременно липсва препращаща разпоредба за приложение правилата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда", изтъкват тримата върховни съдии.
Те обаче отбелязват, че намират за несправедливо законодателното разрешение, което изключва магистратите от тази защита: "Специалната закрила при прекратяване на трудовото правоотношение и в частност тази по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена с оглед на уязвимото положение или състояние на работника в съответния момент, а магистратите и в частност съдиите несъмнено могат да попаднат в подобна ситуация или състояние. Съдът обаче като правоприлагащ орган няма нормотворчески правомощия и не може да прилага правни норми при преценка за справедливост, когато такава възможност не е изрично предвидена."
Решението на тричленния състав може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС в седемдневен срок.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни