Ученията, които НАТО провежда в България не бива да бъдат разглеждани като заплаха за никого, заяви днес външният министър Даниел Митов.

"Тези учения, които се провеждат в момента, са планирани от месеци. Когато има конфликт близо до границата на НАТО, ние сме длъжни да провеждаме учения, които увеличават капацитета на Българската армия", каза той пред журналисти по време на Съвет на европейските министри на външните работи.

Министърът подчерта , че под "конфликт" не визира само кризата в Украйна, а и настъплението на т.нар. Ислямска държава в Сирия, Ирак и в Либия. 

НАТО провежда серия от маневри по суша и по вода в държавите-членки от източния си фланг. Русия вдигна по тревога северния си флот тази сутрин.

"НАТО няма намерение по никакъв начин да заплашва когото и да било. Когато има обаче нестабилност до границите на НАТО, ние сме длъжни да увеличаваме капацитета си. Това е нашата позиция и позицията на всички държави-членки на НАТО", каза Митов.

Русия и Украйна не бяха в дневния ред на днешния Съвет по външни работи,  който се съсредоточи върху кризата в Либия и отношенията на Европа с Африка.

Министърът посочи, че България като част от ЕС иска да види пълно приложение на споразуменията за прекратяване на огъня от Минск като основа за политическо решение на конфликта в Източна Украйна.

"Ние се придържаме към искането и настояваме да се спазват споразуменията от Минск. Има надежда, че тези споразумения ще доведат до трайно примиреие", каза министърът. "Нарушенията на примирието намаляват, макар че още ги има. Надеждата ни е, че тази тенденция ще продължи и за да се стигне до пълно примирие". 

Той подчерта, че както Русия, така и Украйна трябва да изпълнят докрай ангажиментите, които са поели със споразуменията от Минск, а що се отнася до Киев - и с реформите предвидени в споразумението за асоцииране и свободна търговия с ЕС.

"Ако, не дай си, Боже, се стигне до ескалация на конфликта, ние сме готови да реагираме", добави Митов. "Ако минските споразумения се провялат по вина на подкрепяните от Русия сепаратисти в Украйна, тогава няма никакви колебания, че санкциите срещу Русия ще бъд увеличени".

След това той уточни, че все още се води диалог дали икономическите ограничителни мерки, които изтичат в средата на юли  да бъдат продължени или увеличени при неспазване на минските споразумения.

"Това е сценарии, който никой не иска да види или обсъжда", подчерта Митов. "Това е послание и към Русия, и към Украйна".

Той цитира изследване на агенцията за проучване на общественото мнение "Алфа рисърч" за външнополитическите нагласи на българите, според което политиката на правителството към кризата между Русия и Украйна  се разбира от мнозинството българи.

"Седемдесет и шест на сто от българите смятат, че се води умерена политика към конфликта в Украйна", каза Митов.

По думите му 30 на сто от анкетираните са изменили отношението си към към руската държавна политика към Украйна в отрицателно, запазвайки обаче симпатията си към руския народ.

Либия

Министрите изразиха подкрепа за мисията на международния посредник Бернардино Леон за прекратяване на огъня между враждуващите фракции в Либия и съставяне на правителство на националното единство.

При неуспех на мисията Либия е застрашена да се превърне в нов център на т.нар. Ислямска държава след Сирия и Ирак, посочи Митов

Правителството на назционалното единство трябва да се справи да се справят със заплахата от ИДИЛ и да постигне съгласие за нова конституция на страната, както и да свика избори, като се гарантира, че за в бъдеще в Либия ще има легитимна национална опозиция.

Миграция

Министрите обсъдиха и обновяването на миграционната стратегия на ЕС, която не е променяна от 11 години. Причина за това е рязко нарастналият миграционен натиск от юг и изток заради конфликтите в Африка, Близкия изток и бившето съветско пространство.

Срещата подчерта необходимостта договорът за реадмисия на ЕС с Турция да влезе максимално бързо в сила, както и това тя да сключи споразумения за съвместна охрана на границата с България и с Гърция.

Митов е поставил въпроса ЕС да подпомага България финансово не само заради миграционния натиск, но и за да могат получилите убежище у нас да се интегрират и да живеят достойно.