Проф. ЙОРДАН МИРЧЕВ

Дългосрочната управленска програма за българските железници трябва да се основава на реформи и инвестиции. Трябва да се дадат решения, които не са особено сложни - как да постигнем растеж на превозите и приходите, как да намалим разходите, а освен това да се облекчи компанията от бремето на дълговете. Чрез едно интегрираното управление на железопътната услуга и по-активна намеса на регулатора на транспортната услуга в разпределението на транспортния пазар, тези задачи наистина могат да не бъдат сложни.

Основната и дългосрочна цел е каква железопътна услуга ще предложим на икономиката и обществото, каква политика ще следваме за постигане на дългосрочните цели. Водещи в железопътната услуга са реформите в съдържание, качество, конкурентоспособността, растежа на превозите и приходите, намаляване на финансовите тежести за бюджета, а не само в администрацията. 

Вместо този рационален подход сега отново се предлагат стотици страници анализ и статистика от миналото. Трябва да правим разлика между дългосрочната национална политика на държавата и бизнес плановете на дружествата. Единият документ определя политиката, другият конкретните действия на оперативното управление на железопътните дружества.

И преди, и сега на мода са песимистичните, оптимистичните и реалистични сценарии за финансово стабилизиране.

Ключовите действия и реформи се губят между статистиката за изминали периоди, за да се демонстрира кои са с „по-големи заслуги“ за сегашното състояние на железниците.

Финансовата стабилност е краен резултат и цел на дългосрочната управленска програма. Тя се определя от радикални технически, технологични и организационни реформи.

Най-проблемният въпрос си остават високите разходи за експлоатация, спадът в превозите, оперативните загуби, губещите жп линии и услуги, числеността на персонала, дълговете и неплатежоспособността. Те са резултат на управлението на железопътния сектор през последните години.

Железопътната услуга е продукт на взаимодействието между инфраструктурната политика и превозвачите. Всеки опит да се разгледат самостоятелно пътническите и товарни превози от инфраструктурата без тяхното взаимодействие в технологично и финансово отношение не гарантира крайни положителни резултати по отношение на финансовата стабилност, качеството и конкурентоспособността на железниците. Рисковете за железниците ще се задълбочат ако не се разглеждат проблемите в пакет, ако се допусне всеки да представи индивидуален план за развитие.

Генералният план за развитие и модернизация на железопътния сектор изисква общ национален подход.
Дългосрочната управленска програма за железниците трябва да се основава на следните 10 спешни мерки:

1. БДЖ заедно с финансовото и транспортното министерство да решат проблемите с дълговете в кратък срок до 2-3 месеца. Без това всякакви сценарии  са нереалистични и приближават БДЖ до непоправима криза до 2-3 години. С много по – тежки последствия.

2. Промяна на модела за управление на железопътната услуга, в който интегрираното управление на оперативното управление на влаковата работа, безопасността на превозите и инвестиционната политика са от стратегическо значение за финансовата и технологична стабилност.

3. За железопътната инфраструктура от решаващо значение е спирането на сгрешената процедура по обществени поръчки от периода 2007 -2013 г., в резултат на което няма нито един завършен проект и страната (НК „ЖИ“) са заплашени от сериозни финансови корекции.

Да се определи черен списък за участници, които провалиха изпълнението на проектите. Най-ниската цена да бъде елиминирана при оценка на офертите. Да се даде по-голямо значение на техническата оценка, опита и капацитета на участниците. Бенефициентът, строителят и надзорът да бъдат обект на независим граждански и експертен контрол. 

Инфраструктурата е в критично състояние. По-високите скорости станаха жертва на най-ниската цена на офертите, на компромисите в строителството, лошото управление на проектите, на зависимостите, на технологията на изпълнение на проектите. Всичко това е за сметка на по-високите скорости, които се отлагат за следващите 20 години. На практика това ще забави и качеството на железопътната услуга, което ще бъде далеч от европейските норми за съвременна инфраструктура и модерна железопътна услуга.

4. Интегрирана инвестиционна политика в завършени инфраструктурни – технологични проекти, не само инфраструктура, а и товарни и пътнически високотехнологични услуги. Ако не се намери баланс в инвестициите за влакове и нови технологии няма как да използваме капацитета на железопътната инфраструктура. Това е от важно значение за успоредните пътни и железопътни транзитни направления, по които се осъществява транзитния трафик.

5. Приоритетът на железопътните превози в новата общоевропейска транспортна политика да се гарантира чрез по-активна политика от страна на регулатора чрез:

5.1 Разработване на общонационална транспортна схема за пътническата услуга и за товарните превози на базата на предимствата на видовете транспорт в интегрираната транспортна мрежа и услуга.
Техническо и технологично осигуряване на услугата чрез свързаност и достъпност на инфраструктурата, свързващите технологии и пазарната политика.

5.2 Законодателни промени, свързани с интегрираната транспортна услуга и ролята на железниците в тази приоритетна услуга.

6. По отношение на приватизацията на "БДЖ-Товарни превози" е необходим задължителен сценарии „Б“ при условие че няма кандидат-купувач. Ролята на частните превозвачи е част от политиките.

7. Финансовите взаимоотношения между НК“ЖИ“ и БДЖ и останалите частни превозвачи се основават на т.н. инфраструктурни такси за достъп и ползване на железопътната инфраструктура. Сега прилаганият метод не води до увеличаване на пазарния дял на железниците, а точно обратното стимулира превозите по автомагистралите. Това обезличава приоритета на железниците и ограничава ефективността на инвестициите по успоредните железопътни и пътни направления.

8. Инвестиции в ново поколение пътническа услуга чрез скоростни пътнически влакове. Тази схема е възможна само по направлението София – Пловдив – Бургас, независимо, че скорост до 160 км/ч е възможна само в ограничени участъци по направлението.

По северната жп мрежа скоростите са в граници 100 – 120 км/ч. Това няма да се промени до края на програмния период 2020- 2022 г. За да не се стигне до отмяна на влакове поради липса на пътнически вагони, е необходимо да се  финансира отделна програма за рециклиране и капитален ремонт на 120-150 пътнически вагони през 2015 -2017 г. Намаляването на разходите за пътнически  превози са свързани със значително участие  на държавата чрез субсидия и компенсации да подпомага "БДЖ- Пътнически превози", която сума предизвиква ежегодно проблеми при гласуването на бюджета. Сега пътника следва влака. Намаляването на разходите изисква структурата - влаковете да следват структурата на пътникопотока и услугата.

9. Държавата е поставена  в ситуация да подкрепи железниците за излизане от кризата, а не да ги остави  да фалират или да продължат да съществуват в една мизерна бизнес среда. 

Едва ли ЕК ще подкрепи подобен сценарии, защото неизпълнението на задълженията по Споразумението за партньорство с ЕС за 2014 -2020г. ще доведе до проблеми при усвояването на средствата по ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура“ и по други финансови източници. Едва ли ЕК ще допусне геополитическата роля на железниците да се окаже пречка за реализиране на общоевропейската стратегия на ЕС.

10.  За да избегнем изолацията и доверието към българските железници от страна на ЕК и чуждестранните инвеститори е целесъобразно правителството да се ангажира с дългосрочна програма за реформи и политика за железниците. При очертаващия се недостиг на финансов ресурс и мениджмънт, защо да не дадем достъп до железопътната услуга на стратегически транспортни оператори, които разполагат с финансов ресурс и опит в управлението на железниците. Концесията и публично-частното партньорство могат да бъдат от полза за железниците.
При решаване на проблема с дълговете и ангажирането с дългосрочна финансова подкрепа могат да бъдат постигнати обеми от 15 млн. тона за "БДЖ-Товарни превози" и 30 млн. пътници за "БДЖ-Пътнически превози" годишно.

Всякакви песимистични, оптимистични и реалистични сценарии са само поредния спектакъл. Важни за БДЖ са мерките през следващите три години. Всичко извън този срок не се гарантира от тригодишната финансова рамка  на правителството и програмата на ЕС 2014 -2020 г. Без изброените 10 спешни мерки БДЖ трудно ще оцелее. Което напълно обезсмисля усилията да се пишат дългосрочни стратегии за компанията.

------

* Статията на проф. Йордан Мирчев е написана специално за Клуб Z.