Властите на балтийските държави затвориха въздушните си пространства за държавните и правителствените ръководители, които отиват в Москва, за да присъстват на тържествата по повод 80-годишнината от края на Втората световна война на 9 май. България не взе такива мерки.

Между присъстващите на традиционния парад на Червения площад ще бъдат сръбският президент Александър Вучич и словашкият министър-председател Роберт Фицо.

Литва, Латвия и Естония съобщиха, че не са дали разрешение за прелитане на самолета със сръбската делегация. Латвийските власти са мотивирали решението си с „политическата деликатност на целта, с която се осъществява полетът“, а литовските власти забраниха полета заради „техническа и дипломатическа чувствителност“.

„Използването на естонското въздушно пространство за пътуване до Москва за парада на 9 май е изключено и Естония не възнамерява да подкрепя събитието по никакъв начин. Освен това, ние подчертахме пред колегите си от Европейския съюз, че тъй като Русия е страна, която започна и продължава война в Европа, участието в пропагандни събития, организирани от нея, трябва да бъде изключено“,  се казва в съобщение, публикувано от естонското външно министерство.

В него се казва още, че Естония вече е забранила полетите до или от Москва за кубински и бразилски VIP делегации, а разрешенията за VIP полети до Москва за честванията на 9 май ще бъдат отнети.

Полша отначало забрани полета на Фицо, но след това го разреши, мотивирайки се, че Словикия е изпълнила всички необходими формалности, съобщиха европейски медии.

България е пропуснала самолета на Вучич, предаде агенция БГНЕС, позовавайки се на министерството на външните работи. Според сръбското искане за прелитане той е пътувал по маршрут Белград-Баку.

Самолетите, пътуващи между Русия и Европа обикновено използват литовското въздушно пространство, след като на европейските авиокомпании бе препоръчано през 2021 г. да избягват по-краткия маршрут през Беларус в рамките на наказателните мерки срещу Минск, въведени в отговор на отклоняването на пътнически самолет на „Райънеър“ от беларуски изтребители, припомня БТА.

Литва, която граничи с Русия и близкия ѝ съюзник Беларус, е сред най-пламенните поддръжници на Украйна сред страните членки на Европейския съюз и НАТО, посочва Ройтерс.

Сърбия е страна кандидатка за членство в ЕС, но не се е присъединила към западните санкции срещу Русия, въведени заради нахлуването в Украйна, въпреки че осъди агресията на Москва. Вучич заявява, че налагането на санкциите не отговаря на националните интереси на Сърбия. Властите в Белград продължават да поддържат отношения с Москва и след 2022 година въпреки предупрежденията от Брюксел.

При посещението си в Белград в края на април еврокомисарката по разширяването на ЕС Марта Кос заяви, че „президентът на Сърбия трябва да реши дали да отиде в Москва“, но също така, че ако Вучич наистина отиде там, тя ще има „много по-трудна задача да помогне на Сърбия да остане силно фокусирана върху европейския път“, отбелязва Радио Свободна Европа.

Фицо, номинален социалдемократ, еволюира до националистическите позиции на съюзника си, унгарския министър-председател Виктор Орбан, по отношение на войната в Украйна. И двамата се обявяват против европейската военна помощ за Киев и един след друг посетиха в Москва Путин, с когото европейските лидери прекъснаха контактите си след руското нахлуване в Украйна.

Сред държавните лидери, които се очаква да присъстват на честванията за 9 май на Червения площад в Москва, са китайският президент Си Цзинпин и президентът на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва, съобщи БТА.